„Христос понесе страдания заради вас, като ви остави пример — да следвате неговите стъпки“ (1 ПЕТ. 2:21)

1. Защо като подражаваме на Исус, се приближаваме до Йехова?

ОБИКНОВЕНО подражаваме на онези, на чиито качества и постъпки се възхищаваме. От всички хора, живели на земята, никой не е по–достоен за подражание от Исус Христос. Защо? Веднъж Исус казал: „Който е видял мене, видял е и Бащата.“ (Йоан 14:9) Тъй като Исус съвършено отразявал личността на Баща си, онези, които го наблюдавали, сякаш виждали Бащата. Затова, като подражаваме на Исус, ние се приближаваме до Йехова, най–великата личност във вселената. Каква голяма чест е това!

2, 3. а) Защо Йехова ни е осигурил разказ за живота на своя Син и какво очаква от нас? б) Какво ще разгледаме в тази и следващата статия?

2 Как обаче можем да разберем каква личност е Исус? Колко сме благодарни, че Йехова ни е осигурил подробен разказ за живота на Исус в Християнските гръцки писания. Той иска да опознаем неговия Син, за да можем да му подражаваме. (Прочети 1 Петър 2:21.) В Библията примерът, който Исус ни е оставил, е сравнен със  стъпки. Всъщност Йехова ни казва да вървим след Исус и да следваме стъпките му. Разбира се, Исус бил съвършен, но ние не сме. Затова Йехова не очаква от нас да следваме Исусовия пример в съвършена степен, а иска да правим всичко по силите си да му подражаваме.

3 Нека обсъдим някои от привлекателните качества на Исус. В тази статия ще разгледаме неговото смирение и нежност, а в следващата — смелостта и проницателността му. Относно всяко качество ще отговорим на следните три въпроса: Какво означава то? Как го проявявал Исус? Как можем да му подражаваме?

ИСУС Е СМИРЕН

4. Какво означава да си смирен?

4 Какво е смирение? В днешния свят, в който преобладава гордостта, някои може да смятат смирението за признак на слабост или липса на увереност. Често обаче е точно обратното. За проявяването на смирение са нужни сила и смелост. Според едно определение качеството „смирение“ е „противоположно на гордостта и високомерието“. За да сме смирени, трябва първо да гледаме правилно на себе си. В един библейски речник се казва: „Смирение е да осъзнаваме колко сме незначителни пред Бога.“ Ако наистина сме смирени, няма да се мислим за нещо повече от другите. (Рим. 12:3; Флп. 2:3) Като несъвършени хора, не е лесно да проявяваме смирение. Но можем да се научим на това, ако размишляваме за позицията си пред Бога и следваме стъпките на неговия Син.

5, 6. а) Кой е архангел Михаил? б) Как Михаил проявил смирена нагласа?

5 Как Исус проявявал смирение? Божият син винаги бил смирен — както като могъща духовна личност в небесата, така и като съвършен човек на земята. Да разгледаме няколко примера.

6 Неговата нагласа. Библейският писател Юда споменал един случай от предчовешкото съществуване на Исус. (Прочети Юда 9.) Като архангел Михаил, Исус имал „разногласие с Дявола“ и ‘спорел за тялото на Моисей’. След като Моисей умрял, Йехова погребал тялото му на неизвестно за хората място. (Втор. 34:5, 6) Вероятно Дяволът искал да използва останките на Моисей, за да подтикне израилтяните към фалшиво поклонение. Каквито и да са били намеренията на Дявола, Михаил смело му се противопоставил. Според един справочник гръцките думи, предадени като „разногласие“ и „спореше“, „се използват и във връзка със съдебни дела и може да означават, че Михаил ‘оспорил правото на Дявола’ да вземе тялото на Моисей“. Въпреки това архангелът разбирал, че не е негово правото да съди. Затова той оставил случая на Върховния съдия, Йехова. Така Михаил не превишил правомощията си дори когато бил провокиран. Каква смирена нагласа!

7. Как Исус проявявал смирение с думите и действията си?

7 По време на службата си на земята Исус показвал с думите и действията си, че наистина е смирен. Неговите думи. Той никога не привличал ненужно вниманието към себе си, а отдавал цялата слава на своя Баща. (Мар. 10:17, 18; Йоан 7:16) Исус не говорел отвисоко на учениците си, нито ги карал да се чувстват без стойност. Той им придавал достойнство, хвалел ги за добрите им качества и изразявал увереността  си в тях. (Лука 22:31, 32; Йоан 1:47) Неговите действия. Исус избрал да живее скромно, необременен от много материални притежания. (Мат. 8:20) Той бил готов да върши дори най–нисшата работа. (Йоан 13:3–15) Христос оставил забележителен пример на смирение, като бил послушен. (Прочети Филипяни 2:5–8.) В контраст с високомерните хора, които презирали подчинението, Исус смирено се подчинил на Божията воля, като бил „послушен чак до смърт“. Не е ли ясно, че Исус, Човешкият син, имал „смирено сърце“? (Мат. 11:29)

ПРОЯВЯВАЙ СМИРЕНИЕ ПОДОБНО НА ИСУС

8, 9. Как можем да проявяваме смирение?

8 Как можем да проявяваме смирение подобно на Исус? Нашата нагласа. Смирението не ни позволява да превишаваме правомощията си. Ако осъзнаваме, че не сме упълномощени да съдим другите, няма прибързано да ги критикуваме или да подлагаме под съмнение подбудите им. (Лука 6:37; Як. 4:12) Смирението ни помага да не бъдем „прекалено праведни“ и да не гледаме отвисоко на онези, които може би нямат способностите и привилегиите, които ние имаме. (Екл. 7:16) Смирените старейшини не мислят, че са по–важни от събратята си. Вместо това те смятат, че „другите ги превъзхождат“, и се държат като по–маловажни. (Флп. 2:3; Лука 9:48)

9 Да разгледаме примера на Уолтър Торн, който започнал да служи като пилигрим, или пътуващ надзорник, през 1894 г. След много години в тази служба той бил поканен във Фермата на Царството в щата Ню Йорк да отглежда пилета. Брат Торн казал: „Когато започвах да се мисля за много важен, се усамотявах в някой ъгъл, така да се каже, и си казвах: ‘Нищожна прашинке, с какво толкова се гордееш?’“ (Прочети Исаия 40:12–15.) Каква смирена нагласа!

10. Как можем да проявяваме смирение с думите и действията си?

10 Нашите думи. Ако наистина имаме „смирено сърце“, това ще личи от начина ни на говорене. (Лука 6:45) В разговорите си с другите няма да се съсредоточаваме върху собствените си постижения и привилегии. (Пр. 27:2) Вместо това ще търсим доброто в нашите братя и сестри и ще ги хвалим за хубавите им качества, умения и дела. (Пр. 15:23) Нашите действия. Смирените християни не търсят слава в тази система. Те водят скромен живот и дори вършат работа, която хората в света може да смятат за принизяваща, за да служат на Йехова колкото се може по–пълно. (1 Тим. 6:6, 8) Освен това можем да покажем, че сме смирени, като проявяваме послушание. Нуждаем се от смирение, за да сме „послушни на онези, които ни ръководят“ в сбора, и да приемаме и следваме напътствията от организацията на Йехова. (Евр. 13:17)

ИСУС Е НЕЖЕН

11. Обясни какво означава да си нежен.

11 Какво е нежност? Думата „нежен“ се използва във връзка с човек, който „се отличава и откликва с мили чувства, или ги изразява“. Нежността е свързана с любовта и е подобна на състраданието и милостта. В Библията се говори за „нежно състрадание“ и „нежна привързаност“. (Лука 1:78; 2 Кор. 1:3; Флп. 1:8) Относно библейската подкана да проявяваме  състрадание в един справочник се казва: „Този призив означава нещо повече от изпитване на съжаление към нуждаещите се. Това е подкана да проявиш загриженост и да осигуриш помощ, като предприемеш някакви действия, които ще променят живота на другите и ще им донесат облекчение.“ Нежността те подбужда да направиш нещо, за да подобриш положението на някого.

12. Какво показва, че Исус проявявал нежно състрадание към другите, и към какво го подбуждала нежността?

12 Как Исус проявявал нежност? Неговите чувства и действия. Исус изпитвал нежно състрадание към другите. Когато видял Мария и хората с нея да плачат поради смъртта на брат ѝ Лазар, ‘сълзи потекли от очите му’. (Прочети Йоан 11:32–35.) След това, подтикнат от искрено съжаление, както когато възкресил сина на една вдовица, той върнал Лазар към живот. (Лука 7:11–15; Йоан 11:38–44) С тази проява на нежност Исус дал възможност на Лазар да получи живот в небето. По–рано Исус съжалил едно множество от хора, които дошли при него. Подбуден от състрадание, той започнал „да ги учи на много неща“. (Мар. 6:34) Само как се променил животът на онези, които откликнали на ученията на Исус! Ясно е, че нежността на Исус не била просто едно чувство — тя го подбуждала да поема инициативата да помага на другите. (Мат. 15:32–38; 20:29–34; Мар. 1:40–42)

13. Как Исус говорел нежно на другите? (Виж илюстрацията в началото.)

13 Неговите думи. Нежността на Исус го подтиквала да говори нежно на другите, особено на потиснатите. Апостол Матей приложил към Исус следните думи на Исаия: „Стъпкана тръстика няма да смаже, нито ще угаси мъждеещ фитил.“ (Иса. 42:3; Мат. 12:20) Исус говорел по начин, който повдигал духа на онези, които образно казано били като стъпкана тръстика или мъждеещ фитил. Той проповядвал послание на надежда, за да превърже „раните на хората със съкрушено сърце“. (Иса. 61:1) Исус канел „отрудените и обременените“ да дойдат при него, като ги уверявал, че ‘ще ги освежи’. (Мат. 11:28–30) Той вдъхнал увереност на последователите си, че Бог проявява нежна загриженост към всеки от служителите си, включително „малките“ — хората, които светът може да смята за незначителни. (Мат. 18:12–14; Лука 12:6, 7)

ПРОЯВЯВАЙ НЕЖНОСТ ПОДОБНО НА ИСУС

14. Как можем да проявяваме нежност към другите?

14 Как можем да подражаваме на Исус в проявяването на нежност? Нашите чувства. Въпреки че може да не ни е присъщо да проявяваме нежност, Библията ни насърчава да полагаме усилия в това отношение. „Нежното състрадание“ е част от новата личност, която всички християни трябва да облекат. (Прочети Колосяни 3:9, 10, 12.) Как можеш да бъдеш нежен към другите? Отвори широко сърцето си. (2 Кор. 6:11–13) Слушай внимателно, когато някой споделя чувствата и притесненията си. (Як. 1:19) Използвай въображението си и се запитай: „Как щях да се чувствам на негово място? От какво щях да се нуждая?“ (1 Пет. 3:8)

15. Какво можем да правим, за да помагаме на онези, които са като стъпкана тръстика или мъждеещ фитил?

15 Нашите действия. Нежността ни подбужда да помагаме на другите, особено  на онези, които може да са като стъпкана тръстика или мъждеещ фитил. Как можем да правим това? В Римляни 12:15 се казва: „Плачете с онези, които плачат.“ Ако някой е потиснат, той се нуждае по–скоро от съчувствие, отколкото от съвети. Една сестра, която получила утеха от събратята си след смъртта на дъщеря си, споделя: „Признателна съм на приятелите, които ме посещаваха и просто плачеха заедно с мене.“ Можем да проявяваме нежност и с мили постъпки. Познаваш ли вдовица, която има нужда нещо да се поправи в дома ѝ? Сещаш ли се за някой възрастен християнин, който се нуждае от превоз да отиде на събрание, на служба или на лекар? Дори един малък жест може да окаже голямо въздействие в живота на наш събрат. (1 Йоан 3:17, 18) Но най–вече можем да проявяваме нежна загриженост към другите, като участваме пламенно в службата. Няма по–добър начин, по който да помагаме на хората с честни сърца!

Проявяваш ли искрена загриженост към събратята си? (Виж 15 абзац)

16. Какво можем да кажем, за да насърчим потиснатите?

16 Нашите думи. Нежното състрадание към другите ни подбужда ‘да говорим утешително на потиснатите души’. (1 Сол. 5:14) Какво да им кажем, за да ги насърчим? Можем да повдигнем духа им, като проявим искрен интерес и загриженост към тях. Освен това, като ги хвалим, ще им помогнем да се съсредоточат върху своите положителни качества и способности. Бихме могли също да им припомним, че щом Йехова ги е привлякъл към своя Син, те са скъпоценни в очите му. (Йоан 6:44) Можем да ги уверим, че Йехова е дълбоко загрижен за служителите си, които са „със съкрушено сърце“ или „със сломен дух“. (Пс. 34:18) Нашите мили думи могат да бъдат „лековити“ за онези, които се нуждаят от утеха. (Пр. 16:24)

17, 18. а) Как Йехова очаква от старейшините да се отнасят към стадото му? б) Какво ще разгледаме в следващата статия?

17 Старейшини, Йехова очаква от вас да се отнасяте нежно към неговите овце. (Деян. 20:28, 29) Помнете, че имате отговорността да храните, насърчавате и подкрепяте сбора. (Иса. 32:1, 2; 1 Пет. 5:2–4) Така че ако един старейшина проявява нежно състрадание към събратята си, няма да се опитва да ги контролира. Той няма да създава правила или да ги кара да се чувстват виновни, че не правят повече за Йехова, когато обстоятелствата не им го позволяват. Вместо това той се стреми да допринася за радостта им и е уверен, че любовта им към Йехова ще ги подтикне да дават най–доброто от себе си в службата. (Мат. 22:37)

18 Като размишляваме върху смирението и нежността на Исус, несъмнено ще искаме да следваме стъпките му. В следващата статия ще разгледаме още две качества от привлекателната личност на Исус — смелост и проницателност.