ПРЕЗ 1870 г. малка група хора в Питсбърг (Алегени, щата Пенсилвания) започнали да изследват Писанието. Начело с Чарлс Тейз Ръсел те изучавали темата за откупа на Христос и скоро разбрали за основната му роля в намерението на Йехова. Колко развълнувани били, когато научили, че откупът открива възможността за спасение дори за онези, които все още не били чули за Исус! Тяхната признателност ги подбудила всяка година да честват смъртта на Исус като възпоменание за него. (1 Кор. 11:23–26)

Брат Ръсел започнал да издава „Сионска стражева кула“, в която доктрината за откупа била представяна като най–голямата проява на Божията любов. В „Стражева кула“ времето на Възпоменанието на Христовата смърт било наречено „много специален период от годината“ и читателите били насърчени да го честват или в Питсбърг, или на други места на малки групи. В списанието се казвало, че дори да имало „двама или трима души с такава скъпоценна вяра“, или само един, те щели да бъдат „обединени с Господаря“.

Всяка година все повече хора идвали в Питсбърг за Възпоменанието. В поканата се казвало: „Тук ще бъдете посрещнати сърдечно.“ Местните Изследователи на Библията наистина с радост осигурявали дом и храна на духовните си братя и сестри. През 1886 г. в периода на Възпоменанието било проведено „Общо събрание“, което продължило няколко дни. В „Стражева кула“ било публикувано следното насърчение: „Ела със сърце, преливащо от любов към Господаря, към неговите братя и към истината.“

Схема за подаване на символите на Възпоменанието в „Лондонската скиния“

Няколко години Изследователите на Библията в Питсбърг провеждали конгреси за вярващите в откупа, които идвали за Вечерята на Господаря. Тъй като служителите на Йехова се увеличавали, Възпоменанието се провеждало на все повече места по света и на все по–големи групи. Рей Боп от общността (сбора) в Чикаго казал, че през второто десетилетие на XX век подаването на символите отнемало няколко часа, защото повечето от стотиците присъстващи вземали от тях.

Какви символи били използвани? Макар че в „Стражева кула“ се отбелязвало, че Исус използвал вино на Вечерята на Господаря, известно време списанието препоръчвало да се използва сок от грозде или от варени стафиди, за да не бъдат изкушавани „слабите в плътта“. Въпреки това било осигурявано вино за онези, които смятали, че „трябва да се използва ферментирало вино“. По–късно Изследователите на Библията разбрали, че неподправеното червено вино е подходящ символ на кръвта на Исус.

Този лист и молив били предавани от килия на килия, за да се запише броят на присъстващите на Възпоменанието в един затвор в Никарагуа

Честването на Исусовата смърт предоставяло възможност за задълбочен размисъл. В някои  сборове обаче преобладавала скръбна атмосфера и след приключването на програмата всички си тръгвали, без да кажат и дума. В книгата „Йехова“, издадена през 1934 г., се казвало, че на Възпоменанието не трябва да скърбим за мъчителната смърт на Исус, а да се радваме, че той управлява като Цар от 1914 г.

Братя провеждат Възпоменанието в трудов лагер в Мордовия, Русия, през 1957 г.

През 1935 г. настъпила забележителна промяна, която се отразила на бъдещите чествания на Възпоменанието, тъй като било изяснено кои хора са „голямото множество“ от Откровение 7:9. Дотогава служителите на Йехова смятали, че тази група са посветени християни, които проявявали по–малко пламенност. Но през тази година станало ясно, че това множество са верни поклонници на Бога, които имат надежда да живеят в рай на земята. В съгласие с новото разбиране и след честен самоанализ Ръсел Погънси признал: „Небесната надежда не беше събудена в мене чрез светия дух на Йехова.“ Брат Погънси и много други лоялни служители като него престанали да вземат от символите, но продължили да посещават Възпоменанието.

През този „много специален период от годината“ били организирани проповедни кампании, в които всички можели да покажат признателността си за откупа. През 1932 г. в „Бюлетина“ християните били насърчени не само да присъстват на Възпоменанието, а да проповядват посланието за истината. През 1934 г. в „Бюлетина“ била отправена следната подкана за помощна пионерска служба: „Ще се намерят ли 1000 души, които да участват в тази служба в периода на Възпоменанието?“ Относно помазаните в „Информатор“ * се казвало: „Тяхната радост е пълна само когато известяват посланието за Царството.“ След време същото се отнасяло и за хората със земна надежда.

Докато бил в единична килия, Харолд Кинг написал стихотворения и песни за Възпоменанието

За всички служители на Йехова Възпоменанието е най–святата вечер през годината. Те го честват дори и в трудни обстоятелства. През 1930 г. Пърл Инглиш и сестра ѝ Ора извървели около 80 километра, за да посетят Възпоменанието. Докато бил в единична килия в един затвор в Китай, мисионерът Харолд Кинг написал стихотворения и песни за Възпоменанието и направил символите от касис и ориз. Смели християни от Източна Европа до Централна Америка и Африка са успявали да отбелязват смъртта на Исус въпреки военната обстановка или забраните. Независимо къде сме и в какви обстоятелства се намираме, ние се събираме заедно, за да отдаваме почит на Йехова Бог и Исус Христос през специалния период на Възпоменанието.

^ абз. 10 „Бюлетинът“ по–късно бил наречен „Информатор“, а днес носи името „Нашата служба на Царството“.