Какво имал предвид Йеремия, когато казал, че „Рахил плаче за синовете си“?

В Йеремия 31:15 четем: „Това казва Йехова: ‘В Рама се чува глас, ридания и горчив плач. Рахил плаче за синовете си. Не иска да се утеши за синовете си, защото ги няма вече.’“

Рахил имала двама синове, които умрели след нея. Следователно онова, което Йеремия записал 1000 години след смъртта ѝ, може да изглежда неточно.

Първият син на Рахил бил Йосиф. (Бит. 30:22–24) След време тя имала и друг син, наречен Вениамин. Но при раждането умряла. Затова възниква въпросът: Защо в Йеремия 31:15 се казва, че Рахил плаче, тъй като синовете ѝ ги „няма вече“?

Интересно е да се отбележи, че на Йосиф, първия син, му се родили Манасия и Ефрем. (Бит. 41:50–52; 48:13–20) По–късно племето на Ефрем станало най–влиятелното в цялото северно царство Израил и представяло всички десет племена. От друга страна, племето, което произлязло от втория син на Рахил, Вениамин, станало част от южното царство Юда. Затова може да се каже, че Рахил символизира всички майки в Израил, както от северното, така и от южното царство.

Когато книгата на Йеремия била писана, северното десетплеменно царство вече било завладяно от асирийците и мнозина били отведени в плен. Някои от потомците на Ефрем обаче успели да избягат в земята на Юда. През 607 г. пр.н.е. вавилонците превзели южното двуплеменно царство Юда. Изглежда по време на атаката много пленници били събрани в Рама, разположена на около 8 км северно от Йерусалим. (Йер. 40:1) Вероятно някои били убити там в територията на Вениамин, където Рахил била погребана. (1 Царе 10:2) Следователно с думите „Рахил плаче за синовете си“ може да се имат предвид риданията за всички вениаминци или особено за онези в Рама. Казаното от Йеремия може също да се отнася за скръбта на всички майки в Израил за умрелите или отведените в плен израилтяни.

Ясно е обаче, че думите на Йеремия „Рахил плаче за синовете си“ предсказвали събитията, случили се векове по–късно, когато животът на малкия Исус бил в опасност. Цар Ирод наредил всички момченца на възраст до две години във Витлеем, намиращ се на юг от Йерусалим, да бъдат убити. Така тези синове ‘ги нямало вече’, те били мъртви. Представи си риданията на майките, които останали без синовете си! Сякаш тези викове можели да бъдат чути чак в Рама, на север от Йерусалим. (Мат. 2:16–18)

Следователно както по времето на Йеремия, така и по времето на Исус думите „Рахил плаче за синовете си“ по подходящ начин изразявали мъката на юдейските майки, чиито деца били убити. Разбира се, онези, които умрели и отишли в „земята на врага“, или смъртта, могат да бъдат избавени от този плен при възкресението на мъртвите. (Йер. 31:16; 1 Кор. 15:26)