Как биват назначавани старейшините и помощник–служителите във всеки сбор?

През първи век апостол Павел казал на старейшините, които служели в сбора в Ефес: „Внимавайте за себе си и за цялото стадо, сред което светият дух ви е назначил като надзорници, да пасете сбора на Бога, който той откупи с кръвта на своя Син.“ (Деян. 20:28) Каква роля има светият дух в назначаването на старейшините и помощник–служителите днес?

Първо, с помощта на светия дух библейските писатели записали изискванията за старейшините и помощник–служителите. В 1 Тимотей 3:1–7 са изброени шестнайсет различни изисквания за старейшините, а други намираме в Тит 1:5–9 и Яков 3:17, 18. Изискванията за помощник–служителите са посочени в 1 Тимотей 3:8–10, 12, 13. Второ, онези, които правят препоръките и назначенията, се молят конкретно духът на Йехова да ги ръководи, когато разглеждат въпроса дали даден брат отговаря на библейските изисквания в разумна степен. Трето, братът, който бива препоръчан, трябва да проявява плода на Божия свети дух в живота си. (Гал. 5:22, 23) Следователно Божият дух участва в целия процес на назначаване.

Кой обаче назначава тези братя? Доскоро всички препоръки за назначаване на старейшини и помощник–служители бяха изпращани до местния клон. Там братята, избрани от Ръководното тяло, разглеждаха тези препоръки и назначаваха онези, които са подходящи. След това клонът уведомяваше старейшинското тяло, а старейшините, от своя страна, съобщаваха на одобрения брат, като го питаха дали има желание да приеме назначението и дали наистина отговаря на изискванията. Накрая се правеше съобщение пред сбора.

Как обаче били правени тези назначения през първи век? Понякога апостолите извършвали конкретни назначения, например когато избрали седем мъже да се грижат за ежедневното разпределяне на храната за вдовиците. (Деян. 6:1–6) Но тези мъже вероятно вече служели като старейшини, преди да получат тази допълнителна задача.

Макар че в Писанието не се обяснява подробно как било извършвано всяко назначение, можем да придобием известна представа относно това. В Библията се казва, че когато се връщали от първото си мисионерско пътуване,  Павел и Варнава ‘назначили старейшини във всеки сбор и след молитва и пост ги поверили на Йехова, в когото те били повярвали’. (Деян. 14:23) Години по–късно Павел писал на своя спътник Тит следното: „Оставих те в Крит, за да поправиш нещата, които не са в ред, и да назначиш старейшини във всеки град, както ти наредих.“ (Тит 1:5) Тимотей, който често придружавал апостол Павел, изглежда получил подобни правомощия. (1 Тим. 5:22) Ясно е тогава, че тези назначения били правени от пътуващите надзорници, а не от апостолите и старейшините в Йерусалим.

Въз основа на този библейски прецедент Ръководното тяло на Свидетелите на Йехова промени начина, по който се назначават старейшините и помощник–служителите. От 1 септември 2014 г. назначенията се извършват както следва: Всеки окръжен надзорник внимателно разглежда препоръките от своя окръг. Когато посещава сборовете, той се старае да опознае братята, които са били препоръчани, като участва с тях в службата, ако е възможно. След като обсъди препоръките с местното старейшинско тяло, окръжният надзорник има отговорността да назначи старейшини и помощник–служители в сборовете в своя окръг. По този начин се следва по–отблизо образецът от първи век.

Старейшини обсъждат с окръжния надзорник дали брат отговаря на библейските изисквания (Малави)

Кой надзирава целия процес на назначаването? „Верният и разумен роб“ има главната отговорност да храни „слугите“. (Мат. 24:45–47) Това включва изследване на Писанието с помощта на светия дух, с цел да се осигурят напътствия как да бъдат организирани сборовете по света съгласно библейските принципи. Също така „верният роб“ назначава всички окръжни надзорници и членове на Комитети на клона. От своя страна, клонът осигурява практична помощ в прилагането на напътствията. Всяко старейшинско тяло има задължението да разгледа обстойно библейските изисквания за братята, които препоръчва да получат назначение в Божия сбор. Всеки окръжен надзорник има сериозната отговорност да обмисли внимателно и с молитва препоръките от старейшините и след това да назначи братята, които отговарят на изискванията.

Когато знаем как се извършват назначенията в сбора, разбираме по–ясно каква роля има светият дух в този процес. Така ще проявяваме по–голямо доверие и уважение към онези, които получават назначения в християнския сбор. (Евр. 13:7, 17)

 Кои са двамата свидетели, споменати в Откровение, 11 глава?

В Откровение 11:3 се говори за двама свидетели, които щели да пророкуват 1260 дни. След това се казва, че дивият звяр ‘щял да ги победи и да ги убие’. Но след „три дни и половина“ тези двама свидетели щели да бъдат върнати към живот за голяма изненада на всички, които ги гледали. (Откр. 11:7, 11)

Кои са двамата свидетели? Подробностите, съдържащи се в същата глава, ни помагат да разберем това. Първо, за тях се казва, че са „представени от двете маслинови дървета и двата светилника“. (Откр. 11:4) Това ни напомня за светилника и двете маслинови дървета, споменати в пророчеството на Захария. Тези маслинови дървета представяли „двамата помазаници“, тоест управителя Зоровавел и първосвещеника Исус, „които стоят до Господаря на цялата земя“. (Зах. 4:1–3, 14) Второ, двамата свидетели вършат чудеса, подобни на чудесата, които извършили Моисей и Илия. (Сравни Откровение 11:5, 6 с Числа 16:1–7, 28–35 и 3 Царе 17:1; 18:41–45.)

Какво е общото между тези откъси? И в двата случая става въпрос за помазаници на Йехова, които ръководели Божия народ в период на изпитания. Така че в изпълнение на записаното в единайсета глава на Откровение помазаните братя, които ръководели народа на Йехова при установяването на Божието Царство в небесата през 1914 г., проповядвали „във вретище“ три години и половина.

След края на проповядването „във вретище“ тези помазани били „убити“, като били хвърлени в затвора за сравнително по–кратък период — символичните три дни и половина. От гледна точка на враговете на Божиите служители бил сложен край на тяхната дейност, което донесло много радост на тези противници. (Откр. 11:8–10)

Съгласно пророчеството обаче след трите дни и половина двамата свидетели били върнати към живот. Освен че помазаните били освободени от затвора, онези от тях, които останали верни, получили специално назначение от Бога посредством своя Господар, Исус Христос. През 1919 г. те били сред назначените да служат като „верния и разумен роб“ и да се грижат за духовните нужди на Божия народ през последните дни. (Мат. 24:45–47; Откр. 11:11, 12)

Интересно е, че в Откровение 11:1, 2 се прави връзка между тези събития и един период на измерване на духовния храм. В трета глава на Малахия се споменава подобна проверка на духовния храм, последвана от период на пречистване. (Мал. 3:1–4) Колко дълго продължили проверката и пречистването? Те обхващали периода от 1914 до началото на 1919 г. В него се включват както 1260–те дни (42 месеца), така и символичните три дни и половина, за които се говори в Откровение, 11 глава.

Колко щастливи сме, че Йехова е уредил това духовно пречистване, за да очисти един специален народ, „пламенен за добри дела“. (Тит 2:14) Освен това ценим примера на верните помазани християни, които ръководели Божия народ в този период на изпитания и така служели като символичните двама свидетели. *