КАТРИН израснала в САЩ и на 16–годишна възраст се покръстила като Свидетелка на Йехова. Тя полагала много усилия в службата, но в района, в който проповядвала, нямало голям отклик към посланието за Царството. Катрин казва: „Четях за хора, които се молели на Бога да изпрати някого да им помогне да го опознаят. Искаше ми се и аз да намеря такъв човек, но това не се случваше.“

След като години наред проповядвала в този район, Катрин започнала да обмисля дали да не се премести някъде, където има по–голям интерес към добрата новина. Но тя се притеснявала дали ще може да се справи, защото дотогава се била отделяла от семейството си само веднъж, и то за две седмици, като всеки ден ѝ било мъчно за дома. Но искреното ѝ желание да изпита радостта да помага на хората, които търсят Йехова, надделяло. След като проучила няколко места, в които да отиде, Катрин писала до клона в Гуам и получила нужната информация. През юли 2007 г., когато била на 26 години, тя се преместила в Сайпан, остров в Тихия океан на около 10 000 километра от дома ѝ. Какво станало там?

ОТГОВОР НА ДВЕ МОЛИТВИ

Скоро след като започнала да служи в новия сбор, Катрин срещнала Дорис, която била на около 40 години и приела да изучава Библията. Като разгледали първите три глави от книгата „Какво учи Библията“, Катрин започнала да се притеснява. Тя разказва: „Дорис напредваше много добре и аз не исках да объркам нещо. Никога не бях водила редовно библейско изучаване и смятах, че Дорис се нуждае от по–опитна сестра, може би на нейната възраст.“ Катрин се помолила на Йехова да ѝ помогне да намери най–подходящата сестра, на която да повери изучаването. Тогава решила да каже на Дорис за промяната.

Катрин споделя: „Преди да успея да повдигна въпроса, Дорис ми каза, че иска да говори с мене за един проблем. След като я изслушах, ѝ обясних как Йехова ми е помогнал да се справя с подобна ситуация. Тя ми благодари.“ Тогава Дорис казала на Катрин: „Йехова те използва да ми помагаш. Първия път, когато дойде в къщата ми, бях чела Библията часове наред. Плачех и молех Бога да изпрати някого  да ми помогне да разбера Библията. Тогава ти почука на вратата. Йехова отговори на молитвата ми!“ Когато Катрин разказва за този трогателен момент, очите ѝ се пълнят със сълзи. Тя посочва: „Думите на Дорис бяха отговор на молитвата ми. Йехова ми показа, че мога да продължа изучаването.“

Дорис се покръстила през 2010 г. и днес самата тя води няколко библейски изучавания. Катрин казва: „Много съм признателна, че желанието ми да помогна на искрен човек да започне да служи на Йехова най–накрая се сбъдна.“ Днес тя е специална пионерка на тихоокеанския остров Косрае.

СПРАВЯНЕ С ТРУДНОСТИТЕ

Повече от сто братя и сестри от различни страни (на възраст от 19 до 79 години) служат там, където има нужда от вестители в Микронезия. Ерика, която през 2006 г. се преместила в Гуам на 19–годишна възраст, добре изразява чувствата на тези пламенни Свидетели с думите: „Толкова е приятно да си пионер в район, в който хората са жадни за истината. Много съм благодарна на Йехова, че ми помогна да започна тази служба. Това е най–добрият начин на живот!“ Днес Ерика се радва да служи като специална пионерка в Ебейе (Маршалски острови). Разбира се, да служиш в друга страна, е свързано с някои трудности. Нека разгледаме три от тях и да видим как се справят онези, които са се преместили в Микронезия.

Ерика

Начин на живот. Когато през 2007 г. пристигнал на остров Палау, 22–годишният Саймън бързо установил, че може да печели едва част от онова, което получавал в своята страна Англия. Той казва: „Трябваше да се науча да не купувам всичко, което поискам. Сега внимавам, когато пазарувам, и търся най–изгодните цени. Когато нещо се повреди, намирам части втора употреба и се опитвам да намеря някого, който да го поправи.“ Как му се отразява по–простият начин на живот? Саймън споделя: „Това ми помогна да разбера какво е най–нужно в живота и как да се справям с по–малко. Няколко пъти изпитах любещата грижа на Йехова. През седемте години, откакто служа тук, винаги съм имал какво да ям и къде да спя.“ Йехова наистина подкрепя онези, които водят прост начин на живот, за да търсят първо Царството. (Мат. 6:32, 33)

Носталгия. Ерика казва: „Тъй като съм много привързана към семейството си, се притеснявах, че носталгията ще попречи на службата ми.“ Как се подготвила? „Преди да се преместя, четях статии от „Стражева кула“ за носталгията. Така подготвих сърцето си да се справя с тази трудност. В една статия пишеше, че една майка уверила дъщеря си в грижата на Йехова с думите: ‘Йехова може да се грижи за тебе по–добре от мене.’ Това уверение наистина ми вдъхна сили.“ Хана и съпругът ѝ Патрик служат в Маджуро (Маршалски острови). Хана преодолява носталгията, като съсредоточава  вниманието си върху братята и сестрите в сбора. Тя казва: „Постоянно благодаря на Йехова за братята по света, защото и те са част от семейството ми. Без тяхната любеща подкрепа нямаше да успея да служа там, където има нужда от повече вестители.“

Саймън

Намиране на приятели. Саймън казва: „Когато отидеш в друга страна, почти всичко е различно. Мъчно ми е, че понякога, когато се шегувам, другите не ме разбират.“ Ерика споделя: „В началото имах чувството, че никой не се интересува от мене, но това ме накара да си припомня защо се преместих. Направих го не за да имам лична полза, а за да върша повече за Йехова.“ Тя добавя: „След време намерих чудесни приятели, които много ценя.“ Саймън положил усилия да научи езика палау, което му помага ‘да отвори широко сърцето си’ за местните братя и сестри. (2 Кор. 6:13) Старанието, което вложил, му спечелило любовта на братята. Наистина, когато новодошлите чужденци и местните братя работят рамо до рамо, те биват възнаградени с близки приятелства в сбора. На какви други благословии се радват онези, които с готовност се предоставят да служат там, където има нужда от повече вестители?

БОГАТИ БЛАГОСЛОВИИ

Апостол Павел казал: „Който сее изобилно, ще жъне изобилно.“ (2 Кор. 9:6) Този принцип несъмнено се отнася за онези, които разширяват службата си. Какви плодове ‘жънат изобилно’ в Микронезия?

Патрик и Хана

В Микронезия все още много хора започват да изучават Библията. Вълнуващо е да се види как напредват духовно, като приемат истината от Божието Слово и я прилагат в живота си. Патрик и Хана започнали да проповядват на малкия остров Ангаур с едва 320 жители. Два месеца по–късно срещнали една самотна майка. Тя веднага се съгласила да изучава Библията, жадно приела истината и направила големи промени в живота си. Хана казва: „След всяко изучаване, докато карахме колелата си към къщи, се споглеждахме и възкликвахме: ‘Благодарим ти, Йехова!’“ Тя добавя: „Знам, че по един или друг начин Йехова щеше да привлече тази смирена жена към себе си, но понеже служехме там, където има нужда от повече вестители, можахме да я намерим и да ѝ помогнем да опознае Бога. Това е едно от най–възнаграждаващите преживявания в живота ни!“ Както казва Ерика: „Когато помогнеш на някого да опознае Йехова, изпитваш неописуема радост!“

МОЖЕШ ЛИ ДА СЕ ПРЕМЕСТИШ?

В много страни са необходими повече проповедници на Царството. Можеш ли и ти да се преместиш там, където има нужда от помощ? Помоли Йехова да засили желанието ти да разшириш службата си. Обсъди въпроса със старейшините в сбора, с окръжния надзорник или с някого, който е имал привилегията да помага в друга страна. Когато започнеш да правиш планове, пиши до клона, отговарящ за района, в който желаеш да служиш, и помоли за повече информация. * Може би ще си в състояние да се присъединиш към хилядите братя и сестри — млади и стари, женени и неженени, — които се предоставят с готовност и изпитват радостта ‘да жънат изобилно’.

^ абз. 17 Виж статията „Ела в Македония!“ в броя на „Нашата служба на Царството“ за август 2011 г.