Защо в библейски времена някои раздирали дрехите си?

В БИБЛИЯТА се описват различни ситуации, в които някои раздирали дрехите си. За съвременните читатели подобно действие може да изглежда странно, но сред юдеите то било израз на силни емоции, причинени от отчаяние, мъка, унижение, възмущение или скърбене.

Например Рувим ‘раздрал дрехите си’, когато разбрал, че планът му да спаси брат си Йосиф се е провалил, защото Йосиф бил продаден в робство. Баща им Яков ‘раздрал горната си дреха’, когато помислил, че Йосиф е изяден от диво животно. (Бит. 37:18–35) Йов ‘раздрал горната си дреха’, когато научил, че всичките му деца са мъртви. (Йов 1:18–20) Един пратеник се появил пред първосвещеника Илий „с раздрани дрехи“, за да му съобщи, че израилтяните са загубили битката, синовете на Илий са убити и ковчегът на договора е взет в плен. (1 Царе 4:12–17) Йосия ‘раздрал дрехите си’, когато думите на Закона му били прочетени и разбрал как народът му бил съгрешил. (4 Царе 22:8–13)

Когато Исус бил съден, първосвещеникът Каиафа ‘раздрал горната си дреха’, щом чул нещо, което погрешно сметнал за богохулство. (Мат. 26:59–66) Равините учели, че ако някой чуе да се хули Божието име, е длъжен да раздере дрехите си. Но според друга равинска традиция, датираща след унищожението на храма в Йерусалим, „всеки, който чуе да се хули Божието име днес, не бива да раздира дрехите си, защото иначе ще се превърнат в дрипи“.

Разбира се, самото раздиране на дрехите нямало стойност в очите на Бога, ако скръбта на човека не била искрена. Затова Йехова казал на израилтяните ‘да раздерат сърцата си, а не дрехите си’. (Йоил 2:13)