ИСУС ХРИСТОС казал: „Отиди си вкъщи при своите роднини и им разкажи за всичко, което Йехова направи за тебе, и за милостта, която прояви към тебе.“ Тогава той вероятно бил в Гадара, на югоизток от Галилейското езеро, където говорел с един мъж, желаещ да стане негов последовател. Думите на Исус разкриват, че той разбирал нещо, характерно за хората — желанието да споделят онова, което ги интересува и е важно за тях, със своите роднини. (Мар. 5:19)

Често виждаме това днес, а в някои народности е особено забележимо. Когато някой стане служител на истинския Бог, Йехова, той обикновено иска да сподели новата си вяра с роднините си. Но как трябва да го направи? Как може да достигне сърцето на свой близък, който изповядва друга религия или изобщо не е религиозен? Библията осигурява практични съвети.

„НАМЕРИХМЕ МЕСИЯТА“

През първи век Андрей бил сред първите, които разбрали, че Исус е Месията. На кого съобщил веднага новината? ‘Най–напред той намерил брат си Симон и му казал: „Намерихме Месията“ (което означава „Христос“).’ Андрей завел Петър при Исус и така дал възможност на брат си да стане ученик на Христос. (Йоан 1:35–42)

Близо шест години по–късно, когато бил отседнал в Йопия, Петър бил поканен да отиде на север, в Кесария, за да посети дома на стотника Корнилий. Кого заварил Петър там? ‘Разбира се, Корнилий очаквал Петър и хората с него и бил събрал своите роднини и близки приятели.’ Така Корнилий предоставил на  роднините си възможността да чуят Петър и да вземат решение въз основа на чутото. (Деян. 10:22–33)

Какво можем да научим от отношението на Андрей и Корнилий спрямо роднините им?

И двамата не оставили нещата на случайността. Андрей лично запознал Петър с Исус, а Корнилий уредил нещата така, че роднините му да чуят думите на Петър. Но Андрей и Корнилий не се опитали нито с натиск, нито с хитрост да накарат близките си да станат последователи на Христос. Каква е поуката за нас? Ще бъде добре и ние да постъпваме така. Може да споделим някои мисли с роднините си или да създадем възможности да се запознаят с библейските истини, както и с нашите събратя. Но ние уважаваме правото им на избор и не им оказваме натиск. В това отношение нека разгледаме примера на Юрген и Петра, едно семейство от Германия.

Петра изучавала Библията със Свидетелите на Йехова и след време се покръстила. Съпругът ѝ Юрген служел в армията. Първоначално той не одобрявал решението на съпругата си, но след време осъзнал, че Свидетелите проповядват истината, разкрита в Библията. Той също отдал живота си на Йехова и днес служи като старейшина в местния сбор. Какъв съвет дава Юрген как да бъде достигнато сърцето на роднина, който има друга религия?

Той казва: „Не бива да насилваме нещата и да заливаме близките си с духовни теми. Това може само да ги отблъсне. В дългосрочен план може да е добре от време на време тактично да им даваме малки духовни хапки. Ще е от полза също да запознаем роднините си с братя, които са на същата възраст и имат сходни интереси. Това може да стопи леда.“

„Не бива да насилваме нещата и да заливаме близките си с духовни теми.“ (Юрген)

Апостол Петър и роднините на Корнилий бързо приели посланието на Библията. Но други през първи век имали нужда от повече време.

КАКВО СТАНАЛО С БРАТЯТА НА ИСУС?

Някои от близките на Исус повярвали в него по време на земната му служба. Например възможно е апостолите Яков и Йоан да са били братовчеди на Исус, а майка им Саломия да е била негова леля. Тя може да е била сред ‘многото други жени, които се грижели за нуждите на Исус и апостолите, използвайки притежанията си’. (Лука 8:1–3)

Други роднини на Исус не повярвали веднага в него. Например при един случай около година след покръстването му много хора се били събрали в една къща да го слушат. Но ‘когато чули за това, роднините му дошли да го отведат, защото казвали „Той е полудял“’. След време, когато природените братя на Исус говорили с него накъде ще тръгне, той не им казал директно. Защо? Защото ‘братята му не вярвали в него’. (Мар. 3:21; Йоан 7:5)

Какво научаваме от отношението на Исус към роднините му? Той не им се обидил, когато го мислели за луд. Дори след смъртта и възкресението си Исус насърчил близките си, като се появил пред природения си брат Яков. Това очевидно помогнало не само на Яков, но и на другите природени братя на Исус да се убедят, че той наистина е Месията. Затова те били заедно с апостолите и други мъже и жени в една горна стая в Йерусалим и очевидно получили  светия дух. След време Яков и Юда, друг природен брат на Исус, се радвали на чудесни привилегии. (Деян. 1:12–14; 2:1–4; 1 Кор. 15:7)

НЯКОИ СЕ НУЖДАЯТ ОТ ПОВЕЧЕ ВРЕМЕ

„Може да бъде постигнато много с търпение, търпение и пак търпение.“ (Росвита)

Както било и през първи век, може да мине много време, преди нашите роднини да поемат по пътя на живота. Да вземем за пример Росвита, която била ревностна католичка, когато съпругът ѝ се покръстил като Свидетел на Йехова през 1978 г. Искрено убедена в своите вярвания, тя първоначално се противопоставяла на съпруга си. С годините обаче отношението ѝ се смекчило и тя разбрала, че Свидетелите на Йехова учат истината. Росвита се покръстила през 2003 г. Какво помогнало за промяната? Вместо да се обижда от първоначалната ѝ реакция, съпругът на Росвита ѝ дал много възможности да промени мнението си. Какъв съвет дава тя? „Може да бъде постигнато много с търпение, търпение и пак търпение.“

Моника се покръстила през 1974 г., а двамата ѝ синове станали Свидетели около десет години по–късно. Макар че никога не се противопоставял на вярата ѝ, съпругът ѝ Ханс се покръстил чак през 2006 г. Какъв съвет дава това семейство въз основа на своя опит? „Бъди лоялен на Йехова и не прави компромис с вярата си.“ Разбира се, било важно близките на Ханс постоянно да го уверяват, че го обичат. И те никога не изгубили надежда, че след време ще приеме вярата им.

ОСВЕЖЕНИ ОТ ВОДАТА НА ИСТИНАТА

Исус сравнил посланието на истината с вода, която носи вечен живот. (Йоан 4:13, 14) Нашето желание е близките ни да бъдат освежени от прохладната и чиста вода на истината. Несъмнено не искаме да ги задавим, като ги принуждаваме бързо да изпият много вода. Дали ще се почувстват освежени, или ще се задавят, може да зависи от начина, по който им обясняваме вярата си. В Библията се казва, че „сърцето на праведния обмисля какво ще отговори“ и че „сърцето на мъдрия дава прозрение на устата му и добавя убедителност на устните му“. Как можем да приложим този съвет? (Пр. 15:28; 16:23)

Една жена може да иска да обясни своята вяра на съпруга си. Ако „обмисля какво ще отговори“, тя ще подбере думите си внимателно и няма да говори прибързано. Няма да създава впечатлението, че се смята за праведна или че превъзхожда съпруга си. Такава добре обмислена реч може да бъде освежаваща и да допринесе за мира. Кога съпругът ѝ се чувства най–спокоен и може лесно да се разговаря с него? За какви теми му е интересно да говори или да чете? Вълнува ли се от наука, политика или спорт? Как съпругата му може да събуди в него любопитство към Библията и същевременно да прояви уважение към чувствата и мнението му? Размисълът върху подобни въпроси ще помогне на жената да говори и да постъпва с прозрение.

За да достигнем сърцето на роднини, които още не са Свидетели, не е достатъчно просто да им говорим за вярата си от време на време. Нужно е да подкрепяме думите си с добро поведение.

ОБРАЗЦОВО ПОВЕДЕНИЕ

Юрген, когото вече споменахме, обяснява: „Не преставай да прилагаш библейските принципи в ежедневието си. Това наистина е резултатен начин да накараш своя близък да спре и да се замисли дори в началото да не си го признава.“ Ханс, който се покръстил около 30 години след съпругата си, казва нещо подобно: „Образцовото християнско поведение е важно, за да могат близките ни да видят влиянието на истината в живота ни.“ Роднините ни трябва да виждат, че нашата вяра ни отличава от другите в положителен, а не в отрицателен смисъл.

„Образцовото християнско поведение е важно, за да могат близките ни да видят влиянието на истината в живота ни.“ (Ханс)

Апостол Петър дал следния ценен съвет на жените, чиито съпрузи не споделят вярата им: „Подчинявайте се на мъжете си, за да може онези, които не са послушни на словото, да бъдат спечелени без думи, чрез вашите постъпки, като наблюдават добродетелното ви поведение, придружено от дълбоко уважение. И нека вашето украшение не бъде външно — сплитане на косата, кичене със злато или обличане на скъпи горни дрехи, — а нека бъде скритата в сърцето личност, облечена в нетленната дреха  на тихия и мек дух, който е много ценен в очите на Бога.“ (1 Пет. 3:1–4)

Петър записал, че мъжът може да бъде убеден от образцовото поведение на съпругата си. Имайки предвид това библейско напътствие, една сестра на име Криста се опитва да докосне сърцето на съпруга си със своето поведение, откакто е покръстена през 1972 г. Макар че в определен момент изучавал със Свидетелите, съпругът ѝ все още не е направил истината своя. Той присъства на някои християнски събрания и се разбира добре с членовете на сбора. Те от своя страна уважават правото му на избор. Как Криста се опитва да достигне сърцето му?

Тя казва: „Решена съм да не се отклонявам от пътя, по който Йехова иска да ходя. Същевременно се опитвам да спечеля съпруга си ‘без думи’, чрез доброто си поведение. Когато не е засегнат библейски принцип, правя всичко възможно да се съобразя с желанията му. И, разбира се, уважавам свободната му воля и оставям нещата в ръцете на Йехова.“

Примерът на Криста показва колко е важно да сме гъвкави. Тя поддържа добри духовни навици, като редовно посещава събранията и има смислено участие в християнската служба. Но Криста проявява разбиране, като признава, че съпругът ѝ заслужава нейната любов, време и внимание. Мъдро е всеки от нас, който има невярващи роднини, да е гъвкав и да проявява разбиране. В Библията се казва, че „за всяко нещо си има време“. В това се включва време заедно с невярващите членове на семейството ни, особено с брачния ни партньор. Времето заедно спомага за общуването. А опитът показва, че доброто общуване намалява опасността близките ни да се почувстват самотни и изоставени или да ревнуват. (Екл. 3:1)

НЕ ГУБИ НАДЕЖДА

„Важно е да показваме, че обичаме своя близък и че се молим за него“ — казва Холгер, чийто баща се покръстил 20 години след останалите членове на семейството си. Криста добавя, че тя ‘никога няма да изгуби надеждата, че съпругът ѝ в крайна сметка ще застане на страната на Йехова и ще приеме истината’. Винаги трябва да гледаме на своите роднини, които не споделят вярата ни, положително и с надежда.

Целта ни е да запазим добри отношения, да даваме на близките си възможност да приемат истината и да докоснем сърцето им с посланието на Библията. Трябва също да постъпваме във всичко „с мекота и дълбоко уважение“. (1 Пет. 3:15)