Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Свидетели на Йехова

Избери език български

 ОТ НАШИТЕ АРХИВИ

„Живеех като костенурка в черупката си“

„Живеех като костенурка в черупката си“

ПО ВРЕМЕ на трескавата деветдневна проповедна кампания през август–септември 1929 г. над 10 000 проповедници залели Съединените щати. Те разпространили 250 000 книги и брошури. Сред тези възвестители на Царството били около 1000 колпортьори. Само колко се бил увеличил броят им! Фактът, че от 1927 до 1929 г. броят на пионерите нараснал трикратно, бил описан в „Бюлетина“ * като „почти невероятен“.

В края на 1929 г. започнала финансова криза. На 29 октомври 1929 г., наричан „черния вторник“, цените на Нюйоркската фондова борса се сринали, което потопило световната икономическа система в Голямата депресия. Хиляди банки банкрутирали. Ферми престанали да работят. Големи фабрики затворили врати. Милиони загубили работата си. През 1933 г. ипотекираните домове на много американци били иззети, като в някои дни броят им стигал до 1000 на ден.

Как целодневните проповедници щели да се справят в тази криза? Една възможност била да живеят в дом на колела. Тъй като за каравана не се плащат наем или данъци, много пионери можели да продължат службата си с минимални разходи. * А когато имало конгрес, мобилният дом служел като безплатна хотелска стая. През 1934 г. в „Бюлетина“ били отпечатани подробни чертежи за направата на малък, но удобен дом с практични функции като течаща вода, готварска печка, сгъваемо легло и изолация срещу студа.

По целия свят изобретателни проповедници започнали да строят своите домове на колела. Виктор Блакуел казал: „Както Ной нямал опит в строежа на кораби, така и аз нямах нито опит, нито познание как се прави каравана.“ Въпреки това започнал.

Дом на колела, пренасян по реката по време на дъждовния сезон в Индия

Ейвъри и Ловиня Бристоу имали дом на колела. Ейвъри казал: „Живеех като костенурка в черупката си — домът ми беше винаги с мене.“ Семейство Бристоу били пионери заедно с Харви и Ан Конроу, чийто мобилен дом бил облепен отвън с насмолена хартия. Всеки път, когато местели дома си, падали парчета от хартията. Ейвъри си спомня: „Никой не беше виждал такава каравана и оттогава никой не е виждал нещо подобно!“ Но според думите му Конроу с двамата си синове били „най–щастливото семейство“. Харви Конроу писал: „Не ни липсваше нищо и се чувствахме напълно сигурни в службата за Йехова под любещите му грижи.“ По–късно и четиримата посетили училището Гилеад и били назначени като мисионери в Перу.

Семейство Батино също участвали заедно в пионерската служба. След като научили, че ще стават родители, Джусто и Винченца превърнали своя Форд модел А от 1929 г. в дом, който „приличал на луксозен хотел“ в сравнение с палатките, в които живеели дотогава. С малката  си дъщеричка те останали на назначението си, което толкова обичали, като проповядвали на италианците в САЩ.

Мнозина откликнали на добрата новина, но бедните и безработните рядко можели да дарят пари за библейската литература. Вместо това в замяна те предлагали различни продукти. Две пионерки записали 64 неща, които получили от заинтересувани. Списъкът приличал на „опис на стоките в бакалия“.

Фред Андерсън срещнал един фермер, който искал някои книги и в замяна предложил чифт очила, които били на майка му. На следващата ферма един мъж проявил интерес към литературата ни, но казал: „Нямам очила, с които да чета.“ С очилата на съседа му проблемът бил разрешен и той с радост дал дарение и за тях, и за книгите.

Хърбърт Абът имал преносим кокошарник в колата си. Щом получел три или четири пилета в службата, той ги продавал на пазара и с парите пълнел резервоара. Хърбърт писал: „Имаше ли моменти, когато оставахме без пукната пара? О, да! Но не позволявахме това да ни спира. Щом имахме бензин в резервоара, продължавахме напред, осланяйки се напълно на Йехова.“

Упованието в Йехова и твърдата решимост помогнали на служителите му през онези трудни години. По време на една буря Максуел и Еми Луис избягали от караваната си точно преди едно дърво да падне и да я разцепи на две. Максуел писал: „Подобни инциденти не ни плашеха и никога не ни мина през ума да се откажем. Имаше толкова много работа за вършене и ние бяхме решени да я свършим.“ Без да се обезсърчават, с помощта на добри приятели Максуел и Еми отново построили дома си на колела.

В днешните трудни времена милионите пламенни Свидетели на Йехова също се отличават със самопожертвувателния си дух. Подобно на онези първи пионери ние сме решени да продължаваме да проповядваме, докато Йехова не каже, че работата е свършена.

^ абз. 3 Днес „Нашата служба на Царството“.

^ абз. 5 По онова време повечето пионери не работели светска работа. Те вземали библейската литература на по–ниска цена и използвали получените дарения, за да покриват скромните си разходи.