„Бъдете здравомислещи и внимавайте да не пренебрегвате молитвата“ (1 ПЕТ. 4:7)

1, 2. (а) Защо е важно ‘да не пренебрегваме молитвата’? (б) Какви въпроси относно молитвата ще бъде мъдро да си зададем?

„НАЙ–ТРУДНО е да останеш буден точно преди зазоряване“ — казва един човек, който преди работел през нощта. Вероятно и други, на които им се налага да стоят будни през нощта, биха се съгласили с думите му. Християните днес се сблъскват с подобна трудност, тъй като дългата нощ на порочната система на Сатана е в най–мрачния си час. (Рим. 13:12) Колко опасно би било да заспим точно сега! Изключително важно е ‘да бъдем здравомислещи’ и да се вслушваме в библейския съвет ‘да внимаваме да не пренебрегваме молитвата’. (1 Пет. 4:7)

2 Тъй като осъзнаваме къде се намираме в потока на времето, ще бъде мъдро да се запитаме: „Внимавам ли да не пренебрегвам молитвата? Отправям ли всякакви молитви и моля ли се непрестанно? Имам ли навика да се моля за другите, или молитвите ми обикновено се съсредоточават върху собствените ми нужди и желания? Колко важна е молитвата във връзка със спасението ми?“

„С ВСЯКАКВА МОЛИТВА“

3. Какво можем да включваме в молитвите си?

3 В писмото си до ефесяните апостол Павел говорел за „всякаква молитва“. (Еф. 6:18) В молитвите си може би често искаме Йехова да ни помага да удовлетворяваме нуждите си и да преодоляваме трудностите. „Онзи, който слуша молитви“, ни обича и обръща внимание на молбите ни. (Пс. 65:2) Трябва обаче да включваме и други неща в молитвите си. Можем да отдаваме възхвала на  Йехова, да му благодарим и да отправяме усърдни молби.

4. Защо трябва многократно да отдаваме възхвала на Йехова в молитвите си?

4 Има безброй причини в молитвите си да отдаваме възхвала на Йехова. Например, когато мислим за „могъщите му дела“ и за „голямото му величие“, сме подбудени да го възхваляваме. (Прочети Псалм 150:1–6.) В шестте стиха на 150–и псалм 13 пъти сме подканени да възхваляваме Йехова! С дълбока почит към Бога писателят на един друг псалм пял: „Седем пъти на ден те възхвалявам поради твоите праведни съдебни решения.“ (Пс. 119:164) Йехова несъмнено заслужава да го възхваляваме. Следователно трябва да правим това „седем пъти на ден“, тоест многократно.

5. В какъв смисъл изразяването на благодарност в молитва е защита?

5 В молитвите си е важно и да благодарим на Йехова. Павел подканил християните в град Филипи: „Не се безпокойте за нищо, но във всичко чрез молитви и усърдни молби, заедно с изрази на благодарност, разкривайте исканията си пред Бога.“ (Флп. 4:6) За нас е защита да изразяваме искрена признателност към Йехова в молитва. Това е особено важно, тъй като живеем в последните дни, когато хората са „неблагодарни“. (2 Тим. 3:1, 2) В света преобладава липсата на благодарност. Ако не сме внимателни, тази нагласа може да повлияе и на нас. Като благодарим на Бога в молитва, ще изпитваме удовлетворение и няма ‘да недоволстваме и да се оплакваме от своята житейска участ’. (Юда 16) Освен това, като включват изрази на благодарност в молитвите със съпругата и децата си, главите на семейства ги насърчават да проявяват благодарност.

6, 7. Във връзка с какво можем да отправяме усърдни молби към Йехова?

6 Когато се молим на Йехова, можем също да отправяме усърдни молби. Вероятно правим това, когато сме преследвани или се борим със сериозно заболяване. Безспорно в подобни случаи се молим усърдно на Йехова за помощ. Но дали това са единствените ситуации, в които отправяме усърдни молби към Йехова?

7 Обърни внимание какво казал Исус в молитвата образец относно името на Бога, Царството му и волята му. (Прочети Матей 6:9, 10.) Днешният свят е потънал в поквара и човешките правителства не успяват да се погрижат дори за основните нужди на поданиците си. Несъмнено тогава трябва да се молим името на небесния ни Баща да бъде осветено и Царството му да изчисти земята от влиянието на Сатана. Трябва също да се молим усърдно на Йехова волята му да бъде извършена на земята, както е на небето. Така че нека не пренебрегваме молитвата и нека се обръщаме към Йехова „с всякаква молитва“.

„НЕ ПРЕСТАВАЙТЕ ДА СЕ МОЛИТЕ“

8, 9. Защо не бива да осъждаме Петър и другите апостоли за това, че заспали в Гетсиманската градина?

8 Макар че казал на християните ‘да внимават да не пренебрегват молитвата’, самият апостол Петър при един случай не постъпил според думите си. Той бил един от учениците, които заспали, докато Исус се молел в Гетсиманската градина. Въпреки че Исус им казал ‘да стоят будни и да не престават да се молят’, те заспали. (Прочети Матей 26:40–45.)

9 Вместо строго да осъждаме Петър и апостолите, че не останали будни, ще бъде добре да помним, че вероятно били  изтощени поради случилото се през този ден. Те трябвало да направят приготовления за Пасхата и да я честват същата вечер. След това Исус установил Вечерята на Господаря, като дал образец как да бъде отбелязвано Възпоменанието на смъртта му. (1 Кор. 11:23–25) ‘След като пели песни на възхвала, те отишли на Маслиновата планина’, изминавайки известно разстояние по тесните улици на Йерусалим. (Мат. 26:30, 36) Когато стигнали до Гетсиманската градина, вероятно било късно след полунощ. Ако бяхме там през онази нощ, сигурно и ние щяхме да заспим. Вместо да критикува уморените апостоли, Исус любещо признал, че „духът е бодър, но плътта е слаба“.

Макар че се отрекъл от Исус, Петър се научил ‘да внимава да не пренебрегва молитвата’ (Виж 10, 11 абзац)

10, 11. (а) Каква поука си извлякъл Петър от случилото се в Гетсиманската градина? (б) Какво научаваш от случилото се с Петър?

10 Поради липсата си на бдителност в Гетсиманската градина Петър си извлякъл болезнен, но ценен урок. По–рано Исус бил казал: „Тази нощ всички вие ще се отвърнете от мене.“ Петър възкликнал: „Дори и всички други да се отвърнат от тебе поради онова, което ще ти се случи, аз никога няма да се отвърна!“ Исус предсказал, че Петър ще се отрече от него три пъти. Но Петър самонадеяно заявил: „Дори ако трябва да умра с тебе, пак няма да се отрека от тебе!“ (Мат. 26:31–35) Въпреки това апостолът се отвърнал от своя Господар точно според неговите думи. Съкрушен от постъпката си, Петър ‘заплакал горчиво’. (Лука 22:60–62)

11 Несъмнено Петър си извлякъл поука от случилото се и преодолял склонността си да проявява самонадеяност. Явно в това отношение му помогнала молитвата, защото именно той дал съвета ‘да внимаваме да не пренебрегваме молитвата’. Вслушваме ли се в този боговдъхновен съвет? Освен това молим ли се непрестанно на Йехова, показвайки по този начин, че разчитаме на него? (Пс. 85:8) Нека не забравяме и напомнянето на Павел: „Който мисли, че стои, нека внимава да не падне.“ (1 Кор. 10:12)

НЕЕМИЯ ПОЛУЧИЛ ОТГОВОР НА МОЛИТВИТЕ СИ

12. Защо Неемия е добър пример за нас?

12 Да разгледаме разказа за Неемия, който служел като виночерпец при персийския цар Артаксеркс през V в. пр.н.е. Той е добър пример за нас, защото се молел усърдно. След като разбрал за тежкото положение на юдеите в Йерусалим, Неемия много дни ‘постел и се молел на Бога’. (Неем. 1:4) Когато Артаксеркс го попитал защо лицето му  е тъжно и какво иска царят да направи за него, Неемия ‘на часа се помолил на небесния Бог’. (Неем. 2:2–4) Какво станало? Йехова отговорил на молитвите му и насочил нещата в полза на народа си. (Неем. 2:5, 6) Само колко укрепена била вярата на Неемия!

13, 14. Какво трябва да правим, за да поддържаме вярата си силна и да не позволим на Сатана да ни обезсърчи?

13 Ако се молим непрестанно като Неемия, ще поддържаме вярата си силна. Сатана е безмилостен и често ни атакува, когато сме слаби. Например, ако страдаме поради болест или депресия, може да започнем да смятаме, че времето, което прекарваме в службата всеки месец, не е от значение за Бога. Някои от нас се борят с тревожни мисли, може би поради минали преживявания. Сатана иска да ни накара да мислим, че сме без стойност. С атаките си той често цели да влияе на чувствата ни и така да отслаби вярата ни. Но като ‘внимаваме да не пренебрегваме молитвата’, можем да поддържаме вярата си силна. Наистина ‘с големия щит на вярата ще можем да угасим всички горящи стрели на Злия’. (Еф. 6:16)

Като ‘внимаваме да не пренебрегваме молитвата’, ще можем да се справяме с различни трудности (Виж 13, 14 абзац)

14 Като ‘внимаваме да не пренебрегваме молитвата’, няма да бъдем хванати неподготвени и да направим компромис, ако неочаквано се сблъскаме с изпитание на вярата. Когато понасяме трудности и изпитания, нека помним примера на Неемия и веднага да се обръщаме към Бога в молитва. Единствено с помощта на Йехова можем да устоим на изкушенията и да издържим изпитанията на вярата.

ДА СЕ МОЛИМ ЗА ДРУГИТЕ

15. Какви въпроси трябва да си зададем относно молитвите си за другите?

15 Исус усърдно се молел за Петър, така че вярата му да не се изгуби. (Лука  22:32) Верният християнин от първи век Епафрас подражавал на Исус в това отношение и отправял усърдни молби за братята си в Колоса. Павел им писал: „Той винаги напряга силите си в своите молитви за вас, така че накрая да стоите зрели и напълно убедени в цялата воля на Бога.“ (Кол. 4:12) Необходимо е да се запитаме: „Моля ли се усърдно за братята по света? Колко често включвам в молитвите си братята, които страдат поради природни бедствия? Кога за последно ‘напрегнах силите си в молитва’ за онези, които поемат сериозни отговорности в организацията на Йехова? Молил ли съм се скоро за събратята в сбора, които понасят трудности?“

16. Дали молитвите ни за другите са от значение? Обясни.

16 Молитвите ни към Йехова Бог за другите могат наистина да им помогнат. (Прочети 2 Коринтяни 1:11.) Макар че Йехова не е длъжен да действа само защото много от неговите служители се молят неколкократно за едно и също нещо, той взема предвид искрената им загриженост един за друг, когато отговаря на молитвите им. Затова трябва да гледаме сериозно на привилегията и отговорността си да се молим за другите. Подобно на Епафрас трябва да проявяваме искрена любов и загриженост към християнските си братя и сестри, като отправяме усърдни молби за тях. Това ще ни носи радост, тъй като „повече щастие има в даването, отколкото в получаването“. (Деян. 20:35)

‘НАШЕТО СПАСЕНИЕ Е БЛИЗО’

17, 18. От каква полза ще е ‘да внимаваме да не пренебрегваме молитвата’?

17 Точно преди да заяви, че „нощта вече преминава, денят наближава“, Павел писал: „Знаете какви са времената — че е дошъл часът да се пробудите от сън, защото сега нашето спасение е по–близо, отколкото когато повярвахме.“ (Рим. 13:11, 12) Обещаният от Бога нов свят е близо и нашето спасение е по–близо, отколкото си мислим. Не бива да изпадаме в духовна дрямка и не бива да позволяваме светът да ограби времето, което трябва да прекарваме с Йехова в молитва. Вместо това нека ‘внимаваме да не пренебрегваме молитвата’. По този начин ще имаме „свято поведение и дела на преданост към Бога“, докато чакаме деня на Йехова. (2 Пет. 3:11, 12) Така животът ни ще показва, че сме будни духовно и че наистина вярваме в наближаващия край на тази порочна система. Затова нека ‘се молим непрестанно’. (1 Сол. 5:17) Нека също подражаваме на Исус, като търсим уединение да се молим на Йехова. Ако отделяме достатъчно време за лични молитви, ще се приближим още повече до Бога. (Як. 4:7, 8) Само каква благословия ще е това!

18 В Библията се казва: „По времето, когато беше в плът, Христос със силни викове и сълзи отправи усърдни молитви и молби към Онзи, който можеше да го спаси от смъртта, и беше чут поради своя страх от Бога.“ (Евр. 5:7) Исус отправял усърдни молитви и молби и останал верен на Бога до края на земния си живот. Затова Йехова избавил своя Син от смъртта и го възнаградил с безсмъртен живот в небето. И ние можем да сме верни на небесния си Баща въпреки изкушенията и изпитанията, с които бихме се сблъскали в бъдеще. Наистина можем да получим наградата на вечния живот, ако ‘внимаваме да не пренебрегваме молитвата’.