„Нека бъде благословено твоето славно име“ (НЕЕМ. 9:5)

1. Кое събрание на Божия народ ще разгледаме, и върху кои въпроси е добре да размишляваме?

„СТАНЕТЕ, благославяйте своя Бог, Йехова, от безпределни времена до безпределни времена!“ С тези въздействащи думи народът на Бога в древността бил свикан, за да се обедини в молитва — една от най–дългите молитви, записани в Библията. (Неем. 9:4, 5) Това събрание се състояло в Йерусалим на 24–ия ден от месец тишри, седмия месец според юдейския календар, през 455 г. пр.н.е. Докато разглеждаме събитията, довели до този специален ден, помисли върху следните въпроси: „Какъв хубав навик на левитите допринесъл за успеха на събитието? Какви други поуки мога да си извлека от тази добре подготвена молитва?“ (Пс. 141:2)

СПЕЦИАЛЕН МЕСЕЦ

2. Какъв чудесен пример са ни оставили израилтяните, когато се събрали след възстановяването на стените на Йерусалим?

2 Един месец преди специалното събрание приключило възстановяването на стените на Йерусалим. (Неем. 6:15) Работата била извършена само за 52 дни, след което Божият народ обърнал особено внимание на духовните си нужди. Затова на първия ден от новия месец тишри хората се събрали заедно на градския площад, за да чуят как Ездра и други левити четат на глас и обясняват Божия закон. Цели семейства, включително децата, стоели и слушали „от зори до пладне“. Какъв чудесен пример е това за онези от нас, които днес посещават събранията в удобни Зали на Царството! Дали понякога умът ти блуждае и започваш да мислиш за по–маловажни неща? Ако е така, помни примера  на израилтяните, които не само слушали, но взели присърце чутото и дори плачели, защото като народ не спазвали Божия закон. (Неем. 8:1–9)

3. На какво напътствие се подчинили израилтяните?

3 Това обаче не било време за признаване на греховете. Тъй като било празник, хората трябвало да се радват в поклонението на Йехова. (Чис. 29:1) Неемия казал на народа: „Отидете, яжте от най–хубавите ястия и пийте от сладките питиета и изпратете храна на онези, които нямат нищо приготвено, понеже този ден е свят за нашия Господар. Не скърбете, защото радостта от Йехова е вашата крепост.“ Всички постъпили така и в този ден ‘много се радвали’. (Неем. 8:10–12)

4. (а) Какво направили главите на родовете на Израил, и какво установили? (б) Какво било важен аспект на този Празник на колибите?

4 Още на следващия ден главите на родовете се събрали, за да разберат как народът може още по–добре да спазва Божия закон. От изследването си на Писанието те установили, че през седмия месец, от 15 до 22 тишри, трябвало да отбелязват Празника на колибите заедно със заключителното тържествено събрание, и затова започнали приготовления. Това бил най–успешният Празник на колибите от времето на Исус Навиев дотогава, така че ‘радостта на хората била много голяма’. Важен аспект на този празник било четенето на глас от книгата на Божия закон „всеки ден ..., от първия до последния ден“. (Неем. 8:13–18)

ДЕН ЗА ПРИЗНАВАНЕ НА ГРЕХОВЕТЕ

5. Какво направили израилтяните, преди левитите да ги представят в молитва?

5 Два дни по–късно настъпил моментът израилтяните да признаят греховете си спрямо Божия закон. Това не бил празничен ден за пируване. Всички постели и били облечени във вретище в символ на скръбта си. Сутринта в продължение на около три часа Божият закон отново бил четен на хората. Следобед ‘те признавали греховете си и се покланяли на Йехова, техния Бог’. След това левитите отправили добре подготвена молитва към Бога, представяйки народа. (Неем. 9:1–4)

6. Какво помогнало на левитите да отправят смислена молитва, и какво научаваме ние?

6 Несъмнено навикът на левитите редовно да четат Божия закон им помогнал да подготвят тази смислена молитва. Първите десет стиха се съсредоточават върху делата и качествата на Йехова. В останалата част от молитвата многократно се набляга на „голямото милосърдие“ на Бога и ясно се признава, че израилтяните не били достойни за такова  отношение. (Неем. 9:19, 27, 28, 31) Молитвите ни към Йехова също ще бъдат разнообразни и изпълнени със смисъл, ако подобно на левитите ежедневно размишляваме върху Божието Слово. Така позволяваме на Йехова да ни говори, преди да се обърнем към него в молитва. (Пс. 1:1, 2)

7. Каква молба отправили левитите към Бога, и какво научаваме ние?

7 Молитвата на левитите съдържа само една скромна молба, която намираме в края на 32 стих, където е записано: „Сега, Боже наш, Боже велики и могъщи, ти, който вдъхваш страх, спазваш договор и проявяваш милост, нека не бъдат нещо малко в твоите очи бедствията, които сполетяха нас, царете ни, князете ни, свещениците ни, пророците ни, прадедите ни и целия твой народ, от дните на асирийските царе до днес.“ Левитите са ни оставили хубав пример да възхваляваме Йехова и да му благодарим, преди да отправяме лични молби в молитвите си.

ДА ВЪЗХВАЛЯВАМЕ БОЖИЕТО СЛАВНО ИМЕ

8, 9. (а) По какъв смирен начин левитите започнали своята молитва? (б) Какви две небесни войнства споменали левитите?

8 Макар че молитвата им била добре подготвена, левитите били смирени и не смятали, че могат с думи да изразят цялата възхвала, която Йехова заслужава. Затова започнали със скромната молба: „Нека бъде благословено твоето славно име, което е извисено над всяка благословия и възхвала.“ (Неем. 9:5)

9 След това продължили: „Ти, Йехова, си единственият. Ти създаде небесата, небето на небесата и цялото им войнство, земята и всичко, което е на нея, моретата и всичко, което е в тях, и ти поддържаш живота на всичко това и на тебе се покланя небесното войнство.“ (Неем. 9:6) Да, Йехова Бог е създал цялата вселена, състояща се от безброй звездни галактики. Също толкова изумително е всичко, което е създал на нашата прекрасна планета със способността ѝ да поддържа невероятно разнообразие от форми на живот, които продължават да се размножават според вида си. Свидетели на всичко това били светите ангели на Бога, които също могат да бъдат описани като „небесно войнство“. (3 Царе 22:19; Йов 38:4, 7) Ангелите смирено вършат Божията воля, като служат на грешните хора, „които ще наследят спасение“. (Евр. 1:14) Какъв чудесен пример ни дават ангелите да служим на Йехова обединено, като добре обучена войска! (1 Кор. 14:33, 40)

10. Какво научаваме от отношенията на Бога с Авраам?

10 След това левитите се съсредоточили върху отношенията на Бога с Аврам,  който до 99–годишна възраст нямал нито едно дете от съпругата си Сарая. Тогава Йехова променил името му на Авраам, което означава „баща на множество“. (Бит. 17:1–6, 15, 16) Бог обещал още на Авраам, че потомството му ще наследи ханаанската земя. Хората често забравят обещанията си, но не и Йехова. Левитите казали следното: „Ти си Йехова, истинският Бог, който избра Аврам, изведе го от халдейския град Ур и му даде името Авраам. Ти видя, че сърцето му е вярно спрямо тебе, и затова сключи договор с него да дадеш на него и на потомството му земята на ханаанците ... И ти изпълни думите си, защото си праведен.“ (Неем. 9:7, 8) Нека и ние подражаваме на своя праведен Бог, като винаги се стремим да постъпваме според думите си. (Мат. 5:37)

ВЕЛИКИТЕ ДЕЛА НА ЙЕХОВА ЗА НАРОДА МУ

11, 12. Обясни какво означава името Йехова, и как това проличало в отношенията на Бога с потомците на Авраам?

11 Името Йехова означава „Той причинява да става“, което разкрива, че Бог изпълнява своите обещания посредством последователни действия. Това по чудесен начин се вижда в отношенията му с потомците на Авраам, когато били роби на египтяните. По онова време изглеждало невъзможно целият народ да бъде освободен и да насели Обетованата земя. Но посредством последователни действия Бог изпълнил обещанието си, доказвайки, че е достоен да носи уникалното и славно име Йехова.

12 В молитвата, записана от Неемия, се казва за Йехова: „Видя страданията на нашите прадеди в Египет и чу техния вик при Червено море. Тогава ти извърши знамения и чудеса против фараона, всичките му служители и целия народ на неговата земя, понеже знаеше, че постъпват самонадеяно спрямо тях. И си създаде име, както е и днес. И раздели морето пред тях, така че те преминаха по сухо през него, а преследвачите им хвърли в дълбините като камък в бурни води.“ След това се посочва какво още направил Йехова за народа си: „Ти покори пред тях жителите на тази земя, ханаанците ... И превзеха укрепени градове и плодородна земя и придобиха къщи, пълни с всякакви блага, изкопани кладенци, лозя, маслинови градини и плодни дървета в изобилие. И ядоха до насита и затлъстяха, и се наслаждаваха на твоята голяма доброта.“ (Неем. 9:9–11, 24, 25)

13. Как Йехова се погрижил за духовните нужди на израилтяните, но как откликнали те?

13 Бог предприел и много други действия, за да изпълни намерението си. Например, след като народът му излязъл от Египет, Йехова се погрижил за духовните му нужди. В молитвата си левитите припомнили следното: „[Йехова] слезе на Синайската планина и им говори от небесата, даде им справедливи съдебни решения и закони на истината, добри наредби и заповеди.“ (Неем. 9:13) Йехова искал да учи израилтяните, за да бъдат достойни за святото му име, когато наследят Обетованата земя, но те не се подчинили на заповедите му. (Прочети Неемия 9:16–18.)

НУЖДА ОТ ПОПРАВЯНЕ

14, 15. (а) Как Йехова милостиво се грижел за своя грешен народ? (б) Какво научаваме от отношенията на Бога с народа му?

14 В молитвата си левитите споменали два конкретни гряха, които израилтяните извършили скоро след като обещали да спазват Божия закон при Синайската планина. Те заслужавали да умрат в пустинята. Но Йехова не ги оставил, за което левитите го възхвалявали с думите: „Ти в своето голямо милосърдие не  ги остави в пустинята. ... Четирийсет години им осигуряваше храна ... и нищо не им липсваше. Дрехите им не се износиха и краката им не отекоха.“ (Неем. 9:19, 21) Днес Йехова също ни осигурява всичко, от което се нуждаем, за да му служим вярно. Нека не бъдем като хилядите израилтяни, които умрели в пустинята заради своето непослушание и липса на вяра. Тези неща са „записани като предупреждение за нас, които сме застигнати от края на тези системи“. (1 Кор. 10:1–11)

15 За съжаление, след като се заселили в Обетованата земя, израилтяните възприели поклонението на ханаанските богове, изпълнено с неморалност и жертвоприношения на деца. Затова Йехова позволил на околните народи да ги потискат. Когато народът се разкайвал, Йехова милостиво прощавал и го избавял от враговете. Това ставало „отново и отново“. (Прочети Неемия 9:26–28, 31.) Левитите признали: „Много години ти беше снизходителен към тях и чрез духа си свидетелстваше против тях посредством своите пророци. Те обаче не слушаха и накрая ти ги предаде в ръцете на другите народи.“ (Неем. 9:30)

16, 17. (а) Как положението на израилтяните след плена във Вавилон се различавало от положението на прадедите им, които населили Обетованата земя? (б) Какво признали израилтяните, и какво обещали да правят?

16 Дори след като се завърнали от плена във Вавилон, израилтяните отново били непослушни на Йехова. Каква била разликата от преди? Левитите продължили молитвата си с думите: „Ето, днес ние сме роби. В земята, която даде на нашите прадеди, за да ядат от плода ѝ и от благата ѝ, ето, ние сме роби в нея, а нейните изобилни плодове отиват при царете, които ти постави над нас поради греховете ни. И ... ние сме в голяма беда.“ (Неем. 9:36, 37)

17 Дали левитите намеквали, че Бог проявил несправедливост, като допуснал тази беда? В никакъв случай! Те признали: „Ти си праведен във всичко, което ни сполетя, защото беше верен в делата си, а ние вършехме зло.“ (Неем. 9:33) След това завършили неегоистичната си молитва с тържествено обещание, че народът вече ще спазва Божия закон. (Прочети Неемия 9:38; 10:29) За целта писмен документ бил подпечатан с печатите на 84 водачи на юдеите. (Неем. 10:1–27)

18, 19. (а) От какво се нуждаем, за да влезем в Божия нов свят? (б) За какво не бива да преставаме да се молим, и защо?

18 За да влезем в праведния нов свят на Йехова, се нуждаем от поправяне. Апостол Павел попитал: „Има ли син, чийто баща не го порицава?“ (Евр. 12:7) Ние показваме, че приемаме ръководството на Бога в живота си, като вярно издържаме в службата за него и позволяваме на духа му да ни оформя. Дори в случай че извършим сериозен грях, можем да бъдем уверени, че Йехова ще ни прости, ако искрено се разкаем и смирено приемем поправяне.

19 Скоро Йехова ще освети името си в много по–голяма степен, отколкото при избавлението на израилтяните от Египет. (Езек. 38:23) И както народът му в древността наследил Обетованата земя, така и всички християни, които издържат като негови верни служители, ще наследят живот в праведния нов свят на Бога. (2 Пет. 3:13) С такава чудесна надежда пред себе си нека не преставаме да се молим за освещаването на славното име на Бога. В следващата статия ще разгледаме друга молитва, с която трябва да постъпваме в съгласие, за да се радваме на Божията благословия още днес и завинаги.