„Нека мислим един за друг, за да се подбуждаме към любов и добри дела“ (ЕВР. 10:24)

1, 2. Какво помогнало на 230 Свидетели на Йехова да преживеят Похода на смъртта в края на Втората световна война?

В КРАЯ на Втората световна война, когато нацистите разбрали, че ще бъдат победени, била издадена заповед хилядите затворници в концентрационните лагери да бъдат премахнати. Затворниците от лагера в Заксенхаузен трябвало да бъдат отведени до пристанищата, където да бъдат натоварени на кораби, които щели да бъдат потопени в морето. Този случай е познат в историята като Похода на смъртта.

2 Трийсет и три хиляди от затворниците в Заксенхаузен били принудени да извървят 250 километра до немския пристанищен град Любек. Сред тях имало и 230 Свидетели на Йехова от шест страни, на които било заповядано да се движат заедно. Те били изнемощели поради глада и болестите. Какво щяло да стане с тях? Един Свидетел разказва: „Постоянно се насърчавахме един другиго да продължаваме да вървим.“ Благодарение на дадената им от Бога ‘сила, надхвърляща нормалното’, и любовта помежду им те преживели този смъртоносен поход. (2 Кор. 4:7)

3. Защо е важно да се насърчаваме взаимно?

3 Ние днес не участваме в поход на смъртта, но се сблъскваме с много трудности. Когато през 1914 г. било установено Божието Царство, Сатана бил изхвърлен от небето долу на земята. Той е „обхванат от голяма ярост, понеже знае, че му остава малко време“. (Откр. 12:7–9, 12) С наближаването на Армагедон Сатана все повече се опитва да отслаби нашата духовност чрез различни трудности и изпитания. В допълнение трябва да се борим с напрежението от ежедневието. (Йов 14:1; Екл. 2:23) Понякога заради всичко това можем да се изтощим  толкова много, че каквито и емоционални и духовни сили да имаме, те да не са достатъчни да се справим с обезсърчението. Нещо подобно се случило с един брат, който десетилетия наред помагал на другите в духовно отношение. Когато остарял, той и съпругата му се разболели и това много го обезсърчило. Като този брат всички ние се нуждаем от „силата, надхвърляща нормалното“, която Йехова осигурява, и от насърчението на нашите събратя.

4. Кой съвет на апостол Павел трябва да вземем присърце, ако искаме да насърчаваме другите?

4 Ако искаме да сме източник на насърчение за другите, трябва да вземем присърце съвета, който апостол Павел дал на християните от еврейски произход. Той казал: „Нека мислим един за друг, за да се подбуждаме към любов и добри дела, без да пренебрегваме общите ни събирания, какъвто навик са придобили някои, но да се насърчаваме взаимно, и то още повече, като виждаме, че денят наближава.“ (Евр. 10:24, 25) Как можем да следваме този важен съвет?

„НЕКА МИСЛИМ ЕДИН ЗА ДРУГ“

5. Какво означава да мислим за другите, и какви усилия са необходими от наша страна?

5 Да мислим за другите, означава да вземаме предвид техните нужди. Дали ще знаем от какво се нуждаят събратята ни, ако набързо ги поздравяваме в Залата на Царството или водим с тях повърхностни разговори? Едва ли. Разбира се, важно е ‘да се занимаваме със своите си дела’ и да не ‘се бъркаме в чуждите работи’. (1 Сол. 4:11; 1 Тим. 5:13) Но за да можем да насърчаваме другите, е необходимо да ги опознаем — да разберем какви са обстоятелствата им, какви качества притежават, какви са техните силни и слаби страни и как гледат на истината. Те трябва да ни смятат за свои приятели и да са уверени, че ги обичаме. За тази цел е нужно да прекарваме време с тях — не само когато се сблъскват с проблеми и са обезсърчени, но и при други обстоятелства. (Рим. 12:13)

6. Как старейшините могат да изпълняват успешно пастирската дейност?

6 От старейшините в сбора се очаква охотно да ‘пасат Божието стадо, което им е поверено’. (1 Пет. 5:1–3) Но как могат да изпълняват успешно тази задача, ако не познават добре онези, поверени на техните грижи? (Прочети Притчи 27:23.) Ако старейшините се предоставят на разположение на събратята си и с готовност прекарват време с тях, те ще са по–склонни да помолят за помощ, когато се нуждаят. Също така ще им е по–лесно да разкрият истинските си чувства и тревогите си, позволявайки на старейшините да им осигурят необходимото насърчение и подкрепа.

7. Какво трябва да помним, когато някой обезсърчен изрече ‘думи, лишени от разум’?

7 Павел писал на християните в Солун: „Подкрепяйте слабите.“ (Прочети 1 Солунци 5:14.) Сред слабите са „потиснатите души“ и обезсърчените. В Притчи 24:10 се казва: „Ако се обезсърчиш в ден на беда, силата ти ще отслабне.“ Понякога един силно обезсърчен човек може да изрече ‘думи, лишени от разум’. (Йов 6:2, 3) Ако искаме да подкрепим такъв човек, трябва да помним, че казаното от него може да не отразява онова, което е наистина в сърцето му. Рашел, чиято майка страдала от дълбока депресия, разбрала това от личен опит. Тя споделя: „Често майка ми казваше обидни думи. Тогава се опитвах да си припомня каква в действителност е тя — добра, мила и щедра. Научих, че страдащите от депресия казват много  неща, които не мислят. Най–лошото нещо, което можеш да направиш, е да отвърнеш с лоша дума или постъпка.“ Във връзка с това в Притчи 19:11 четем: „Прозрението на човека възпира гнева му и е красиво от негова страна да подминава простъпката.“

8. Кого особено трябва да уверим в своята любов, и защо?

8 Как можем да покажем, че мислим за някого, който е обезсърчен поради свое прегрешение в миналото? Въпреки че е предприел стъпки да се поправи, той все още може да се измъчва от чувство на срам и вина. Относно един разкайващ се за греховете си християнин в Коринт Павел писал: „Трябва милостиво да му простите и да го утешите, за да не би неговата извънредно голяма тъга да го съкруши. Затова ви насърчавам да го уверите в своята любов към него.“ (2 Кор. 2:7, 8) Не можем просто да разчитаме, че другият човек знае, че го обичаме и сме загрижени за него. Трябва да покажем това с думите и делата си.

„ДА СЕ ПОДБУЖДАМЕ КЪМ ЛЮБОВ И ДОБРИ ДЕЛА“

9. Какво означава „да се подбуждаме към любов и добри дела“?

9 Павел ни подканя да „мислим един за друг, за да се подбуждаме към любов и добри дела“. Необходимо е с думи и дела да помагаме на събратята си да проявяват любов и да вършат добро. Когато един огън е на път да изгасне, може да се наложи да разбъркаме жарта и да раздухаме пламъците. (2 Тим. 1:6) По същия начин можем любещо да насърчаваме събратята си да продължават да служат на Йехова пламенно. Искрената похвала играе важна роля в това отношение.

Участвай с другите в проповедната служба

10, 11. (а) Кой се нуждае от похвала? (б) Дай пример как похвалата може да помогне на някого, който е ‘предприел погрешна стъпка’.

10 Всеки от нас, независимо дали е обезсърчен, или не, се нуждае от похвала. „Баща ми никога не ме е хвалил — разказва един старейшина. — Затова развих чувство за малоценност. ... Макар че съм вече на 50 години, все още  ценя, когато приятелите ми ме уверяват, че се справям добре като старейшина. ... От личен опит разбрах колко важно е да насърчавам другите и използвам всяка възможност да правя това.“ Искрената похвала може да вдъхне увереност на всички, включително пионерите, възрастните и обезсърчените. (Рим. 12:10)

11 Когато онези, ‘които притежават духовни качества, се опитват да поправят човек, който е предприел погрешна стъпка’, любещите им съвети и сърдечната похвала могат да подбудят съгрешилия да се върне на правилния път. (Гал. 6:1) Такъв бил случаят с една сестра на име Мириам. Тя споделя: „Намирах се в труден период от живота си, тъй като мои близки приятели напуснаха истината и в същото време баща ми получи кръвоизлив в мозъка. Чувствах се много потисната. Опитвайки се да изляза от това състояние, започнах романтична връзка с един мъж, който не се покланяше на Йехова.“ В резултат Мириам се чувствала недостойна за любовта на Йехова и мислела да напусне истината. Но когато един старейшина ѝ припомнил нейната вярна служба в миналото и я уверил, че е ценна в Божиите очи, това разпалило любовта ѝ към Йехова. Мириам сложила край на романтичната си връзка и продължила да служи пламенно на Йехова.

Подбуждай другите към любов и добри дела

12. Какво може да стане, ако сравняваме някого с другите, критикуваме го или го караме да се чувства виновен, с цел да го подтикнем към действие?

12 Ако сравняваме някой събрат с другите, критикуваме го въз основа на свои високи стандарти или го караме да се чувства виновен за това, че не прави повече, можем да го подтикнем към действие, но резултатът ще е само временен. От друга страна, ако искрено го хвалим и разпалваме любовта му към Йехова, това ще има траен, положителен резултат. (Прочети Филипяни 2:1–4.)

„ДА СЕ НАСЪРЧАВАМЕ ВЗАИМНО“

13. Какво се включва в това да насърчаваме другите? (Виж снимката в началото.)

13 Необходимо е „да се насърчаваме взаимно, и то още повече, като виждаме, че денят наближава“. В това се включва да подбуждаме другите да продължават да служат на Йехова. ‘Подбуждането към любов и добри дела’ може да бъде сравнено с разпалването на угасващ огън, а насърчаването на другите — със слагането на дърва в огъня, за да продължи да гори или да се засили. Ако искаме да насърчим някой потиснат, трябва да го укрепим и утешим със сърдечни и мили думи. (Пр. 12:18) Нещо повече, важно е да ‘бъдем бързи да слушаме, а бавни да говорим’. (Як. 1:19) Ако изслушваме своя събрат със съчувствие, можем да разберем какво го е обезсърчило и да кажем нещо подходящо, което да му помогне.

Прекарвай приятно време с другите

14. Каква помощ получил един обезсърчен брат?

14 Да разгледаме как един изпълнен със съчувствие старейшина помогнал на брат, който няколко години бил  неактивен. Докато слушал своя събрат, старейшината разбрал, че той все още силно обича Йехова. Той старателно изучавал всеки брой на „Стражева кула“ и полагал усилия редовно да присъства на събранията. Но действията на някои хора в сбора го били обезсърчили и той се чувствал огорчен. Старейшината слушал внимателно, без да взема страна, и изразил загрижеността си за брата и неговото семейство. Братът осъзнал, че бил позволил на неприятни преживявания от миналото да му пречат да служи на Бога, когото обича. Освен това старейшината го поканил да участват заедно в проповедната дейност. С помощта на старейшината братът станал активен в службата и след време отговарял на изискванията отново да служи като старейшина.

Слушай търпеливо онзи, който е обезсърчен (Виж 14, 15 абзац)

15. Какво научаваме от Йехова за насърчаването на другите?

15 Обезсърченият ни събрат може да не се почувства веднага по–добре или в началото да не откликне на предложената му помощ. Може да е необходимо да продължаваме да го подкрепяме. Павел казал: „Подкрепяйте слабите, проявявайте дълготърпение към всички.“ (1 Сол. 5:14) Вместо бързо да се отказваме от „слабите“, нека продължаваме да полагаме усилия да им помагаме. В миналото Йехова се отнасял търпеливо към онези от служителите си, които понякога се обезсърчавали. Например той постъпил милостиво с Илия, като се съобразил с чувствата му. Йехова осигурил на пророка онова, от което се нуждаел, за да продължи службата си. (3 Царе 19:1–18) Йехова милостиво простил на Давид, когато той искрено се разкаял за греховете си. (Пс. 51:7, 17) Също така Бог помогнал на писателя на 73 псалм, който едва не се отказал да му служи. (Пс. 73:13, 16, 17) Йехова е добър и милостив към нас, особено когато сме потиснати и обезсърчени. (Из. 34:6) Неговото милосърдие „се обновява всяка сутрин“ и „никога няма да престане“. (Плачът 3:22, 23) Йехова очаква от нас да следваме примера му и да проявяваме загриженост към обезсърчените.

ДА СЕ НАСЪРЧАВАМЕ ВЗАИМНО, ТАКА ЧЕ ДА ОСТАНЕМ НА ПЪТЯ КЪМ ЖИВОТА

16, 17. Какво трябва да сме решени с наближаването на края на тази система, и защо?

16 От 33 000 затворници, които тръгнали от концентрационния лагер в Заксенхаузен, хиляди загинали. Но всички 230 Свидетели на Йехова останали живи. Благодарение на взаимното насърчение и подкрепа този смъртоносен поход се оказал за тях поход към спасение.

17 Днес ние сме поели по „пътя, водещ към живот“. (Мат. 7:14) Скоро всички служители на Йехова обединено ще влязат в новия свят на праведността. (2 Пет. 3:13) Нека сме решени да се подкрепяме един другиго по пътя, който води към вечен живот!