ТОВА се случило през август 1936 г. в дома на краля на Свазиленд. От една кола с високоговорител Робърт и Джордж Низбет били пуснали музикален запис, последван от доклад на брат Ръдърфорд. Крал Собуза II бил възхитен. „Почувствахме се много неловко, когато той пожела да купи грамофона, плочите и високоговорителя!“ — казва Джордж.

Робърт се извинил и обяснил, че те не се продават. Каква била причината? Оборудването принадлежало на някого другиго. Кралят искал да знае на кого било то.

Робърт отговорил: „То е собственост на друг владетел.“ Тогава Собуза попитал за кого става въпрос. Робърт обяснил: „Това е Исус Христос, Владетелят на Божието Царство.“

„О, той е велик Владетел — казал Собуза с дълбоко уважение. — Не искам да взема нищо, което му принадлежи.“

Във връзка с тази случка Робърт написал: „Бях поразен от личността на върховния водач, крал Собуза. Той владееше английски много добре и в думите му липсваше каквато и да било надменност и гордост. Той беше откровен и достъпен. Седях с него в кабинета му около 45 минути, докато навън звучеше музикалният запис.“

Робърт написал още: „По–късно през деня посетихме Националната гимназия, където ни се случи нещо незабравимо. Свидетелствахме на директора и той ни изслуша с внимание. Когато споменахме грамофона и предложихме да пуснем записа пред цялото училище, той с радост се съгласи и събра близо сто ученици, които седнаха на тревата, готови да слушат. Разбрахме, че момчетата бяха учени на земеделие, градинарство, дърводелство, строителство, английски и аритметика, а момичетата — да бъдат добри майки и домакини, както и на други полезни умения.“ Тази гимназия била основана от майката на върховния водач.

Гимназистите, които слушали публичен доклад в Свазиленд през 1936 г.

Още през 1933 г. крал Собуза слушал с удоволствие пионерите, които посещавали дома му. При един случай той дори събрал охраната си, наброяваща стотина воини,  да чуе запис на посланието за Царството. Той приел библейски издания и се абонирал за нашите списания. Не след дълго кралят имал почти пълна теократична библиотека! Нещо повече, той успял да я запази непокътната въпреки забраната, наложена върху нашите издания от британското колониално правителство по време на Втората световна война.

Крал Собуза II продължил да приема Свидетелите в дома си в Лобамба, като дори канел свещеници да слушат техните библейски лекции. Когато един местен Свидетел, на име Хелви Машази, обсъждал записаното в Матей 23 глава, няколко свещеници ядосано скочили от местата си и се опитали да го свалят от подиума. Но кралят се намесил и помолил брат Машази да продължи. Освен това наредил на присъстващите да си запишат всички библейски стихове, споменати в лекцията!

При друг случай, след като изслушали лекция, изнесена от един пионер, четирима свещеници заявили: „Ние няма повече да сме свещеници, вече сме Свидетели на Йехова!“ Те попитали пионера дали могат да получат книги като тези на върховния водач.

Приблизително от 1930 г. до смъртта си през 1982 г. върховният водач уважавал Свидетелите на Йехова и не позволявал да бъдат преследвани, защото не спазвали свазилендските ритуали. Затова Свидетелите с основание му били благодарни и искрено скърбели, когато той починал.

Днес в Свазиленд има над 3000 вестители на Царството. Със само малко над един милион жители в тази страна съотношението е един вестител на всеки 384 души. През 2012 г. над 260 пионери участваха пламенно в проповедната служба в 90 сбора, а 7496 души присъстваха на Възпоменанието. Несъмнено е налице голям потенциал за по–нататъшен растеж. Явно основата за това беше положена от онези първи посещения в Свазиленд през 30–те години на XX век. (От нашите архиви в Южна Африка)