Въпреки нестабилното ми здравословно състояние, което понякога ми причинява непосилни страдания, през целия ми живот съм чувствала любещата подкрепа на нашия добър небесен Баща. А вече над 20 години се радвам да служа на Йехова като пионерка.

Родена съм през 1956 г. със заболяването спина бифида. Тъй като невралната тръба в гръбначния ми стълб не се затворила напълно, това увреждане ми причинява затруднения при ходене и други сериозни здравословни проблеми.

Малко преди да съм се родила, родителите ми започнали да изучават Библията с мисионери на Свидетелите на Йехова. Докато бях малка, в родния ми град Усакос (Намибия) имаше само няколко вестители, живеещи далече един от друг. Затова разглеждахме материала, определен за седмичните събрания, като семейство. На седем години ми беше направена уростомия, операция, при която беше създаден изкуствен отвор в тялото ми, през който да уринирам. На 14 години развих епилепсия. Тъй като най–близката гимназия беше много далече от дома ни и се нуждаех от специални грижи от страна на родителите ми, не можах да завърша образованието си.

Затова реших да насоча усилията си да напредна духовно. По това време много от християнските издания не бяха на разположение на африканс, майчиния ми език. Така че научих английски, за да мога да чета и изучавам някои от нашите книги. След време станах вестителка и когато бях на 19 години, се покръстих. През следващите четири години имах много здравословни и емоционални проблеми. Освен това обществото в родния ми град беше доста затворено и страхът от човека ме възпираше да участвам пламенно в службата.

Когато бях малко над двайсетгодишна, се преместихме от Намибия в Южна Африка. За първи път усетих какво е да си част от един християнски сбор. Колко чудесно беше това! Но отново трябваше да бъда подложена на операция, този път — колостомия.

След време чух доклад на окръжния надзорник във връзка с пионерската служба. Думите му докоснаха сърцето ми. Знаех, че здравето ми не е идеално, но бях виждала как Йехова ми помага в най–различни трудности. Затова попълних молба за редовен пионер. Но поради здравословните ми проблеми старейшините се колебаеха да я одобрят.

Въпреки това реших да давам най–доброто от себе си в проповедната служба. С помощта на майка ми и на други братя и сестри успях в продължение на шест месеца да проповядвам толкова часове, колкото се изисква от пионерите. Това засили желанието ми да стана пионер и ми показа, че мога да се справя въпреки здравословните си проблеми. Подадох молба отново и този път тя беше одобрена. На 1 септември 1988 г. започнах редовна пионерска служба.

Като пионерка, непрекъснато усещам подкрепата на Йехова. Помагайки на други да научат истината, вместо да се съсредоточавам върху проблемите си, намирам духовна защита и се приближавам до Йехова. Много съм щастлива, че някои, с които изучавах, се отдадоха на Йехова и се покръстиха.

Здравето ми все още е нестабилно. Но Йехова ‘носи товара ми всеки ден’. (Пс. 68:19) Благодарение на него животът ми е не просто поносим, а източник на огромно удовлетворение!