Като несъвършени хора всички ние се разболяваме, някои дори страдат от тежко заболяване. Как можем да издържим, когато се сблъскваме с такива трудности?

От голяма помощ е утехата, която получаваме от семейството, приятелите и събратята си.

Милите и любещи думи от приятел са като мехлем, който лекува и освежава. (Пр. 16:24; 18:24; 25:11) Но истинските християни не искат само да получават утеха. Те поемат инициативата да утешават „хората, намиращи се в беда, чрез утехата, с която [те самите са] утешавани от Бога“. (2 Кор. 1:4; Лука 6:31) Антонио, който е областен надзорник в Мексико, научил това от личен опит.

Когато било установено, че има лимфом, вид рак на кръвта, Антонио бил отчаян. Въпреки това се стараел да контролира чувствата си. Опитвал се да запомня песни на Царството и да ги пее, за да чува думите им и да размишлява върху тях. Много го утешавало също да се моли на глас и да чете Библията.

Сега обаче Антонио осъзнава, че едно от нещата, които най–много му помогнали, били братята му по вяра. Той казва: „Когато със съпругата ми се чувствахме потиснати, молехме един роднина, който е старейшина в сбора, да идва и да се моли с нас. Това ни утешаваше и ни успокояваше.“ Антонио добавя: „Благодарение на подкрепата на семейството ни и на духовните ни братя успяхме за сравнително кратко време да превъзмогнем отрицателните си чувства.“ Само колко признателен бил Антонио да има такива любещи и грижовни приятели!

Друга помощ в трудни моменти е светият дух. Апостол Петър казал, че Божият свети дух е „дар“. (Деян. 2:38) Това се потвърдило на Петдесетница през 33 г., когато много хора били помазани. Но този дар е на разположение и на всички нас, и то неограничено. Защо тогава не се молим да имаме от него в изобилие? (Иса. 40:28–31)

ИНТЕРЕСУВАЙ СЕ ОТ ОНЕЗИ, КОИТО СТРАДАТ

Апостол Павел издържал много трудности и дори понякога бил на прага на смъртта. (2 Кор. 1:8–10) Но той не се страхувал прекалено за живота си. Апостолът бил спокоен, знаейки, че има подкрепата на Йехова. Той писал: „Благословен да бъде Богът и Бащата на нашия Господар Исус Христос, Бащата на нежното състрадание и Богът на всяка утеха, който ни утешава във всички трудности.“ (2 Кор. 1:3, 4) Павел не се отдавал на самосъжаление. Изпитанията, които издържал, му помогнали да развие съчувствие и така бил по–добре подготвен да утешава другите, когато имат нужда.

След като се възстановил от болестта си, Антонио отново започнал пътуваща служба. И преди бил проявявал интерес към братята си, но след това със съпругата му решили да полагат специални усилия да посещават и насърчават болните. Например когато посетил един брат, който се борел със сериозна болест, Антонио научил, че той не иска да ходи на събранията. „Не че не обичаше Йехова или братята — обяснява Антонио, — но болестта му беше повлияла до такава степен, че той се чувстваше безполезен.“

За да насърчи болния брат, Антонио го помолил да каже молитва на едно събиране. Макар да мислел, че няма да се справи, братът се съгласил. Антонио казва: „Молитвата му беше много хубава и след нея той беше друг човек. Отново се почувства полезен.“

Наистина, в една или друга степен всички сме изпитвали някакви страдания. Но както казал Павел, това може да ни подготви да утешаваме другите, когато те имат нужда. Така че нека да съчувстваме на братята си, когато страдат, и да подражаваме на нашия Бог Йехова, като бъдем източник на утеха за тях.