В своя труд „Юдейски древности“, книга XX, историкът от първи век Йосиф Флавий споменава смъртта на „Яков, брат на Исус, който бил наречен Христос“. Много учени смятат това изказване за автентично. Но някои се съмняват в достоверността на друг откъс във връзка с Исус в същото произведение. Той гласи:

„А по това време живял Исус, мъдър човек, ако изобщо може да бъде наречен човек, защото извършил удивителни дела и бил учител на хора, които приемали истината с радост. Той привлякъл към себе си много юдеи, а също така и много езичници. Този човек бил Христос [на гръцки: „о Христо̀с“]. А когато Пилат го осъдил на смърт на кръст поради обвиненията на първенците сред нас, онези, които го обичали отначало, не го изоставили, защото той им се явил жив пак на третия ден, както Божиите пророци бяха предсказали тези и хиляди други чудесни неща за него. И досега племето на християните, наречени така на него, още не е изчезнало.“ („Юдейски древности“, книга XVIII, 3, 3)

От края на XVI век се водят разгорещени спорове между онези, които смятат този текст за автентичен, и онези, които се съмняват, че негов автор е Йосиф Флавий. Френският историк и специалист по класическа литература Серж Бърде се опитал да разплете нишките на този спор, който през последните четири века само се задълбочавал, и публикувал проучванията си в една своя книга (Le Testimonium Flavianum—Examen historique considérations historiographiques).

Йосиф Флавий не бил християнин. Той бил юдей и писал за историята на юдеите. Затова много от споровете се съсредоточават върху начина, по който е използвал титлата „Христос“. От проучванията си Бърде стигнал до извода, че тази титла съответства „във всяко отношение на използването в гръцкия език на [определителен] член при предаването на имена на хора“. Според Бърде от гледна точка на християнството и юдаизма „не само че използването на ‘[о] Христос’ от Йосиф Флавий не е невъзможно“, но и е доказателство, което „критиците като цяло погрешно са пренебрегнали“.

Възможно ли е този текст да е бил добавен по–късно от някого, който е имитирал стила на Йосиф Флавий? Въз основа на историческите и текстовите доказателства Бърде стигнал до заключението, че такава имитация би била чудо. За нея трябва да е имало някого, който „притежавал талант за имитация, без равен на себе си в древността“, с други думи някого, който бил едва ли не самият Йосиф Флавий.

Тогава защо са всички тези спорове? Посочвайки корена на проблема, Бърде обяснил, че „съществуват съмнения относно [откъса], за разлика от повечето древни текстове, просто защото са повдигнати въпроси относно [откъса]“. Той добавя, че мненията, оформени през вековете, са основани по–скоро на „скрити причини“, отколкото на внимателно изследване на текста, което доказва неговата автентичност.

Предстои да видим дали проучването на Бърде ще промени възгледа на учените за въпросния откъс. То вече е убедило един известен специалист по елинистичен юдаизъм и ранно християнство — Пиер Жолтрен. Дълго време той мислел, че откъсът е фалшификат, и дори се присмивал на онези, които го смятали за автентичен. Но променил гледната си точка благодарение на книгата на Бърде. Жолтрен заявил, че отсега нататък никой не бива да се съмнява, че авторът на този откъс е Йосиф Флавий.

Разбира се, Свидетелите на Йехова имат още по–основателни причини да приемат Исус като Христос — тези, които се съдържат в Библията. (2 Тим. 3:16)