„Забравям нещата зад себе си и се насочвам към нещата пред себе си.“ (ФЛП. 3:13)

1–3. (а) За какво съжаляват някои хора, и как се чувстват заради това? (б) Какво можем да научим от примера на Павел?

В ЕДНА своя творба поетът Джон Уитиър писал: „По–страшно няма от това тегло, да кажеш тъжно: ‘Да, а би могло!’“ С тези думи той имал предвид онова, за което съжаляваме и което бихме искали да поправим. На всекиго от нас се е случвало да иска да върне времето назад и да постъпи различно в дадена ситуация. Съжаляваш ли за нещо в живота си?

2 Някои хора са допуснали големи грешки и дори са извършили сериозни грехове. Други, въпреки че не са направили нещо толкова лошо, се питат дали решенията, които са взели, наистина са били най–правилните. Някои са успели да превъзмогнат миналото, докато други постоянно се измъчват заради него. (Пс. 51:3) А ти? Иска ли ти се отсега нататък да служиш на Бога, без да съжаляваш за нищо? Примерът на апостол Павел може да ни помогне в това отношение.

3 През живота си Павел направил ужасни грешки, но вземал и мъдри решения. Той дълбоко съжалявал за постъпките си в миналото, но се научил да се съсредоточава върху службата за Бога. Нека видим какво можем да научим от неговия пример.

МИНАЛОТО НА ПАВЕЛ

4. За какво от миналото си съжалявал апостол Павел?

4 Като фарисей, Павел извършил неща, за които след време съжалявал. Например той бил начело на яростното преследване срещу учениците на Христос. В Библията се казва, че веднага след убийството на Стефан ‘Савел [познат по–късно като Павел] ... се отнасял жестоко към сбора, като нападал къща след къща и измъквал навън мъже  и жени и ги предавал в затвора’. (Деян. 8:3) Ученият Албърт Барнс посочва, че гръцката дума, предадена като „отнасям се жестоко“ е „силен израз, показващ яростта, с която [Савел] преследвал“ християните. Ето защо Барнс казва, че „Савел изливал гнева си върху църквата като див звяр“. Като ревностен юдей, Савел вярвал, че Бог му е възложил задачата да заличи християнството. Затова той преследвал християните с особена жестокост, ‘бълвайки заплахи и настоявайки за убийството ... на мъже и на жени’. * (Деян. 9:1, 2; 22:4)

5. Обясни какво накарало Савел да спре да преследва християните и да започне да проповядва за Исус.

5 Савел възнамерявал да отиде в Дамаск, за да измъкне учениците на Исус от домовете им и да ги завлече в Йерусалим, където да изпитат гнева на Синедриона. Но той не успял да изпълни целта си, защото се борил срещу Главата на християнския сбор. (Еф. 5:23) По пътя за Дамаск Исус се явил на Савел, който ослепял от появилата се светлина от небето. След това Исус му казал да отиде в Дамаск и да чака допълнителни напътствия. Знаем какво се случило по–нататък. (Деян. 9:3–22)

6, 7. Откъде разбираме, че Павел осъзнавал колко сериозни грешки е допуснал?

6 След като осъзнал грешката си, от свиреп противник на християнството Павел станал негов ревностен защитник. Въпреки това по–късно той писал за себе си: „Вие, разбира се, сте чували за моето предишно поведение, когато бях в юдаизма, и за това, че до крайност преследвах Божия сбор и го опустошавах.“ (Гал. 1:13) След време той отново споменал миналите си грешки в писмата си до коринтяните, филипяните и Тимотей. (Прочети 1 Коринтяни 15:9; Флп. 3:6; 1 Тим. 1:13) Павел никак не се гордеел с онова, което бил направил, но и не се преструвал, че нищо не е станало. Той осъзнавал, че е допуснал сериозни грешки. (Деян. 26:9–11)

7 Библейският учен Фредерик Фарър писал за участието на Савел „в надигналото се жестоко преследване срещу християните“. Той добавил, че когато мислим за този тъжен период от живота на Павел, можем „да разберем бремето, което носил, и критиките, които понасял от страна на враговете си“. Вероятно, когато Павел посещавал различните сборове, от време на време някои от братята го посрещали с думите: „Значи ти си Павел, онзи, който ни преследваше!“ (Деян. 9:21)

8. Как се чувствал Павел заради милостта и любовта, която Йехова и Исус проявили към него, и каква е поуката за нас?

8 Павел осъзнавал обаче, че можел да изпълнява службата си единствено благодарение на Божията незаслужена милост. Той споменава това качество около 90 пъти в 14–те си писма — повече от който и да било писател на Библията. (Прочети 1 Коринтяни 15:10.) Павел много ценял оказаната му милост и искал да покаже признателността си за нея. Поради тази причина той ‘се трудил повече’ от всички апостоли. От примера на Павел разбираме, че ако признаем греховете си и променим поведението си, Йехова е готов да заличи дори сериозни грехове въз основа на изкупителната жертва на Исус. Само какъв добър урок е това за хората, на които им е трудно да повярват, че могат лично да изпитат ползата от жертвата на Христос! (Прочети 1 Тимотей 1:15, 16.) Макар че бил яростен  противник на Христос, Павел могъл да напише следното: „Божият син ... прояви любов към мене и предаде себе си заради мене.“ (Гал. 2:20; Деян. 9:5) Несъмнено Павел се научил да служи на Бога, без да допуска други грешки, за които да съжалява впоследствие. А ти правиш ли същото?

Павел се научил да служи на Бога, без да съжалява за нищо

СЪЖАЛЯВАШ ЛИ ЗА НЕЩО?

9, 10. (а) Поради какви причини някои от служителите на Йехова съжаляват? (б) Защо не е разумно постоянно да се безпокоим заради миналото?

9 Съжаляваш ли за някоя своя постъпка? Изразходвал ли си ценно време и сили за ненужни стремежи? Наранявал ли си другите с постъпките си? Или може би изпитваш неприятни чувства или съжаление поради друга причина? Какво можеш да направиш тогава?

10 Някои хора се притесняват постоянно. Те се терзаят и упрекват, когато си припомнят грешките си. Но можеш ли да разрешиш проблемите си така? Със сигурност, не! Представи си, че седиш в люлеещ се стол и се опитваш да се придвижиш напред, клатейки се часове наред. Дори да изразходиш цялата си енергия, няма да стигнеш до никъде. Вместо да се безпокоиш, е по–добре да предприемеш действия, за да разрешиш проблема. Може да се извиниш на човека, когото си обидил, и да се опиташ да възстановиш взаимоотношенията. Ако избягваш причината, която е довела до проблема, няма да допуснеш същата грешка. Понякога обаче ще се наложи да понесеш последствията от действията си. Безпокойството не само не ни помага, но и ни пречи да даваме най–доброто в службата за Бога.

11. (а) Какво трябва да направим, за да може Йехова да прояви милост към нас? (б) Кой библейски принцип може да ни помогне да придобием вътрешен мир?

11 Някои позволяват на миналите си грешки да ги обезсърчат до такава степен,  че да се чувстват недостойни в Божиите очи. Те може да мислят, че не заслужават Божията незаслужена милост, защото грешките им са много или са твърде големи. Истината обаче е, че каквото и да са направили в миналото, те могат да се разкаят, да се променят и да помолят за прошка. (Деян. 3:19) Йехова може да прояви любовта и милостта си към тях, както го е правил за много други. Той ще гледа благосклонно на човек, който смирено и искрено се разкайва за греховете си. Бог постъпил по такъв начин с Йов, който казал: „Разкайвам се в пръст и пепел.“ (Йов 42:6) За да придобием вътрешен мир, е важно да помним следния принцип: „Който прикрива престъпленията си, няма да има успех, а който ги признава и оставя, ще намери милост.“ (Пр. 28:13; Як. 5:14–16) Необходимо е да признаем греховете си пред Бога, да се молим за неговата прошка и да предприемем действия, за да поправим грешката си. (2 Кор. 7:10, 11) Ако направим всичко това, ще се радваме на милостта на онзи, който ‘прощава щедро’. (Иса. 55:7)

12. (а) Как примерът на Давид разкрива кой е най–добрият начин да се справим с гузната си съвест? (б) В какъв смисъл Йехова понякога съжалявал, и в какво ни уверява това? (Виж блока.)

12 Молитвата е мощно средство, чрез което Бог ни помага. В красиво написан псалм Давид изразил вярата си, че Йехова е отговорил на молитвите му. (Прочети Псалм 32:1–5.) Давид признал, че усилията да потисне гузната си съвест, го изтощавали. Изглежда той понасял лоши последствия в умствено и физическо отношение и нямал радост, тъй като не признал простъпките си. Кога Давид получил прошка и почувствал облекчение? Чак когато признал греховете си пред Бога. Йехова отговорил на молитвите на Давид и го укрепил, за да продължи да върши онова, което е правилно. По подобен начин, ако се помолиш искрено на Йехова, можеш да си сигурен, че той ще обърне внимание на молбата ти. Ако се измъчваш заради минали грешки, направи каквото зависи от тебе да ги поправиш и бъди уверен, че Йехова ти е простил. (Пс. 86:5)

ГЛЕДАЙ КЪМ БЪДЕЩЕТО

13, 14. (а) Върху какво най–вече трябва да се съсредоточаваме? (б) Кои въпроси могат да ни подтикнат да анализираме сегашните си обстоятелства?

13 Вярно е, че можем да се учим от миналото, но не бива постоянно да се тревожим заради него. Затова е по–добре да се съсредоточим върху настоящето и бъдещето. Запитай се: „Ще съжалявам ли в бъдеще заради решенията, които вземам сега? Ще ми се иска ли да бях постъпил по друг начин?  Продължавам ли да служа вярно на Бога, така че да няма за какво да съжалявам в бъдеще?“

14 С наближаването на „голямото бедствие“ не бихме искали да се измъчваме с тревожни мисли, като например: „Можеше ли да правя повече в службата за Бога? Защо не станах пионер, когато имах възможност? Какво ми попречи да бъда помощник–служител? Положих ли достатъчно усилия да облека новата личност? Ще ме допусне ли Йехова в новия свят?“ Вместо да се тревожим за подобни сериозни въпроси, е по–добре с тяхна помощ да анализираме себе си и да се уверим, че даваме най–доброто в службата за Йехова. В противен случай може да продължаваме да вземаме решения, за които после да съжаляваме. (2 Тим. 2:15)

НЕ СЪЖАЛЯВАЙ ЗА НАПРАВЕНИТЕ ЖЕРТВИ

15, 16. (а) Какви жертви са направили мнозина, за да поставят службата за Бога на първо място? (б) Защо не бива да съжаляваме за направените жертви?

15 Правил ли си жертви, за да служиш целодневно на Йехова? Вероятно си се отказал от обещаваща кариера или успешен бизнес, тъй като си искал да опростиш живота си и да имаш повече време за дейностите на Царството. Или може би си решил да останеш несемеен или да нямаш деца, за да участваш в различни аспекти на целодневната служба, за които иначе не би имал възможност, като например да служиш в Бетел, да участваш в международни строежи или да служиш като окръжен надзорник или мисионер. След години в служба за Йехова съжаляваш ли за тези решения? Трябва ли да смяташ жертвите, които си направил, за ненужни или прибързани? Съвсем не!

16 Ти си взел тези решения поради силната си любов към Йехова и искреното си желание да помагаш на другите да му служат. Не мисли, че животът ти щеше да е по–хубав, ако го беше използвал по друг начин. Трябва да си щастлив от решенията, които си взел. Радвай се, че си дал най–доброто в службата за Йехова предвид обстоятелствата си. Той няма да забрави жертвите, които си направил заради него. По време на истинския живот, който предстои, Йехова ще те възнагради с много повече, отколкото можеш да си представиш! (Пс. 145:16; 1 Тим. 6:19)

КАК ДА СЛУЖИМ, БЕЗ ДА СЪЖАЛЯВАМЕ

17, 18. (а) Какво помогнало на Павел да изпълнява службата си, без да съжалява за нищо? (б) На какво си решен по отношение на миналото, настоящето и бъдещето си в служба за Йехова?

17 Как Павел могъл да служи на Бога, без да съжалява за нищо? Той казал, че ‘забравя нещата зад себе си и се стреми към наградата’. (Прочети Филипяни 3:13, 14.) Павел не се съсредоточавал върху грешките, които допуснал, преди да стане християнин. По–скоро той използвал всичките си сили, за да остане верен и да получи наградата на вечния живот.

18 Какво научаваме от думите на Павел? Вместо да се измъчваме заради миналото, което не можем да променим, е по–добре да гледаме към бъдещите благословии. Може би няма да забравим напълно грешките си, но не е необходимо постоянно да се обвиняваме за тях. Нека оставим миналото зад гърба си и да служим на Бога, давайки най–доброто от себе си, като гледаме към славното бъдеще!

^ абз. 4 В Библията многократно се споменава, че сред преследваните от Савел християни имало и жени. От това разбираме, че жените играели важна роля в разпространението на християнството през първи век, както е и в наши дни. (Пс. 68:11)