СЛЕД КАТО учил в Рим 9 години, Антонио Дела Гата бил ръкоположен за свещеник през 1969 г. По–късно служил като ректор на една семинария близо до Неапол. Там много изучавал и размишлявал, стигайки до заключението, че католическата религия не е основана на Библията. Ето какво каза той за списание „Пробудете се!“ относно духовния си път.

— Би ли ни разказал за детството си?

— Роден съм в Италия през 1943 г. Отраснах с братята и сестрите си в малко село, в което баща ми се занимаваше със земеделие и дърводелство. Родителите ми ни възпитаха като добри католици.

— Защо искаше да станеш свещеник?

— Като малък обичах да слушам свещениците в църквата. Бях пленен от гласовете им, както и от впечатляващите ритуали. Затова в сърцето си реших да стана свещеник. Когато бях на 13 години, майка ми ме заведе в пансион, който подготвяше момчетата за бъдещото по–задълбочено обучение за свещеническа служба.

— Обучението ти включваше ли изучаване на Библията?

— Не съвсем. Когато бях на 15 години, един от учителите ми даде екземпляр от Евангелието — исторически разкази за живота и службата на Исус. Прочетох книгата няколко пъти. На 18 години отидох в Рим, за да следвам в папски университети, които са под прякото ръководство на папата. Учех латински, гръцки, история, философия, психология и теология. Макар че рецитирахме библейски стихове и слушахме четене на Библията на неделните проповеди, всъщност не я изучавахме.

— Станал си ректор. Трябваше ли да преподаваш?

— Работата ми беше предимно административна. Но понякога преподавах постановленията на Втория ватикански събор.

— Защо започна да се съмняваш в църквата?

— Тревожеха ме три неща. Църквата участваше в политиката. Допускаше се лошо поведение сред духовниците и енориашите. И някои католически учения не ми изглеждаха правилни. Например как един Бог на любовта би могъл да наказва хората вечно след смъртта? Също така наистина ли Бог иска да повтаряме молитви стотици пъти с броеница? *

— Какво направи?

— Със сълзи на очи се молех за ръководство. Поръчах си и екземпляр от католическата „Йерусалимска Библия“, която наскоро беше издадена на италиански, и започнах да я чета. Тогава, една неделна сутрин, докато закачах одеждите си след литургията, двама мъже дойдоха в семинарията. Те се представиха като Свидетели на Йехова. Говорихме повече от час за Библията и какво казва тя за белезите,  характеризиращи истинската религия.

— Какво впечатление ти направиха посетителите?

— Бях възхитен от тяхната убедителност и лекотата, с която посочваха откъси от католическата Библия. След време друг Свидетел на име Марио започна да ме посещава. Той беше търпелив и точен — всяка неделя, в 9 сутринта, независимо дали валеше, или грееше слънце, Марио позвъняваше на вратата на семинарията.

— Какво мислеха другите свещеници за тези посещения?

— Канех ги да се присъединят към обсъжданията ни, но никой не гледаше сериозно на изучаването на Библията. На мене обаче ми харесваше. Научавах чудесни неща, като например защо Бог допуска злото и страданията — въпрос, който отдавна ме тревожеше.

— По–висшите служители опитваха ли се да те разубедят да изучаваш Библията?

— През 1975 г. няколко пъти посетих Рим, за да обясня възгледите си. По–висшите служители се опитаха да променят мисленето ми, но никой от тях не използваше Библията. Накрая, на 9 януари 1976 г., писах до Рим, че вече не се считам за католик. Два дни по–късно напуснах семинарията и хванах влак, за да посетя за пръв път събрание на Свидетелите на Йехова. То се оказа конгрес, на който присъстваха няколко сбора. Всичко беше толкова различно от онова, с което бях свикнал! Всеки Свидетел имаше Библия и я отваряше заедно с докладчиците, които разглеждаха различни теми.

Какво мислеше семейството ти за всичко това?

— Повечето от роднините сериозно ми се противопоставяха. Разбрах обаче, че един от братята ми изучава със Свидетелите в Ломбардия, регион в северна Италия. Отидох да го посетя и Свидетелите там ми помогнаха да си намеря работа и квартира. По–късно през същата година се покръстих като Свидетел на Йехова.

Най–сетне се чувствам наистина близък с Бога

— Съжаляваш ли за нещо?

— Не съжалявам за нищо! Най–сетне се чувствам наистина близък с Бога, защото онова, което знам за него, се основава на Библията, а не на философии или църковни традиции. И мога да уча другите с убеждение и искреност.

^ абз. 13 Библията отговаря ясно на тези и на много други въпроси. Виж БИБЛЕЙСКИ УЧЕНИЯ > ОТГОВОРИ НА БИБЛЕЙСКИ ВЪПРОСИ.