Константин бил първият римски император, който приел християнството. Със своята постъпка той оказал огромно влияние върху световната история. Благодарение на подкрепата му тази преследвана дотогава религия поела по нов път. По този начин, както се казва в „Британска енциклопедия“, т.нар. християнство станало „най–силният социален и политически фактор“, оказал влияние върху историята.

ЗАЩО е от интерес за нас животът на един римски император? Ако си запознат с християнството, сигурно знаеш, че решенията на Константин в политическо и религиозно отношение и до днес продължават да влияят върху вярванията и обичаите на много църкви. Нека научим повече.

ЦЪРКВИТЕ — УЗАКОНЕНИ И ИЗПОЛЗВАНИ

През 313 г. Константин управлявал над Западната римска империя, а Лициний и Максимин над Източната. Константин и Лициний осигурили религиозна свобода на всички, включително на християните. Константин защитавал християнството, като смятал, че религията може да обедини империята му. *

Константин обаче бил неприятно изненадан, когато установил, че църквите са разделяни поради спорове. В опитите си да ги обедини той се опитал да установи и след това да наложи „правилната“ доктрина. За да спечелят благоволението му, епископите трябвало да направят компромиси с религиозните си убеждения. Онези, които се съгласявали, били освобождавани от данъци и получавали щедра материална подкрепа. Историкът Чарлс Фрийман обяснява, че „приемането на „правилната“ християнска доктрина осигурявало достъп  не само до небето, но и до големи блага на земята“. Така духовниците придобили важна роля в светските дела. „Църквата намерила свой благодетел, но и свой господар“, казва историкът Арнолд Джоунс.

„Църквата намерила свой благодетел, но и свой господар.“ (Арнолд Джоунс, историк)

КАКВО СЕ СЛУЧИЛО С ХРИСТИЯНСТВОТО?

Резултатът от съюза на Константин с епископите била религия с доктрини, които отчасти били християнски и отчасти езически. Това не би могло да е по друг начин, тъй като целта на императора била религиозен плурализъм, а не стремеж към религиозна истина. Той бил преди всичко владетел на езическа империя. Един историк обяснява, че за да угоди и на двете страни, Константин умишлено „избягвал да бъде конкретен в действията и управлението си като цяло“.

Константин твърдял, че подкрепя християнството, но същевременно се интересувал и от езически практики. Например той се занимавал с астрология и гадателство, които Библията осъжда. (Второзаконие 18:10–12) На арка в Рим, носеща името му, Константин е изобразен да принася жертви на езически божества. Той продължавал да почита бога на слънцето, като заповядал да поставят образа на божеството върху монети и поощрявал поклонението към него. След време Константин дори позволил в малък град в Умбрия (Италия) да бъде построен храм на него и семейството му, в който назначил жреци.

Императорът отлагал своето „християнско“ покръстване до дни преди смъртта си през 337 г. Много учени смятат, че той не предприел тази стъпка, за да запази политическата подкрепа, както на християните, така и на езичниците в империята. Несъмнено начинът му на живот и късното му покръстване поставят под съмнение искреността на вярата му в Христос. Но едно нещо е сигурно: Църквата, която Константин узаконил, станала могъща политическа и религиозна организация, която обърнала гръб на Христос и прегърнала света. Исус обаче казал за последователите си: „Те не са част от света, както и аз не съм част от света.“ (Йоан 17:14) От тази църква, която вече била станала част от света, произлезли безброй деноминации.

Как ни засяга всичко това? Не бива сляпо да вярваме на ученията на някоя църква, а трябва да ги изследваме с помощта на Библията. (1 Йоан 4:1)

^ абз. 6 Искреността на християнските убеждения на Константин често е поставяна под съмнение, отчасти защото „очевидно одобрявал езическите обичаи дори в края на своето управление“, както обяснява изследователят Реймънд ван Дам.