ПРЕЗ 2006 г. Хариет почина на 175 години. Разбира се, не става въпрос за човек, а за галапагоска костенурка от зоопарк в Австралия. В сравнение с хората Хариет живя много дълго. Но в сравнение с други организми животът ѝ не изглежда толкова дълъг. Да разгледаме някои примери.

  • Според изследователи във Финландия сладководната перлена мида може да доживее 200 години.

  • Друг вид миди (Arctica islandica) често живеят над 100 години и има сведения, че някои от тях дори са достигнали над 400 години.

  • Различни дървета, като осилестия бор, гигантската секвоя и някои видове кипарис и смърч, живеят хиляди години.

Но хората, които са смятани за най–висшите създания на земята, в най–добрия случай достигат 80–90 години, независимо от неимоверните им усилия да удължат живота си.

Какво мислиш, дали най–доброто, на което можем да се надяваме е 80 години живот? Възможно ли е да живеем по–дълго? Много хора се надяват, че науката и медицината ще ни помогнат в това отношение.

Може ли науката да помогне?

Науката е допринесла много за напредъка на здравеопазването и медицината. В списание „Сайънтифик Америкън“ пише:  „По–малко хора [в САЩ] умират заради инфекциозни заболявания или усложнения при раждане. ... Детската смъртност е спаднала със 75% от 1960 г. насам.“ Науката обаче не е успяла да увеличи продължителността на живота. В друг брой на „Сайънтифик Америкън“ се казва: „Дори след десетилетия проучвания до голяма степен стареенето си остава загадка. [Но] резултатите от изследванията сочат, че стареенето започва, когато генетичните процеси, отговарящи за развитието на клетките, спрат да протичат нормално.“ В статията се добавя: „Ако стареенето е главно генетичен процес, може би един ден ще бъде предотвратено.“

„Дори след десетилетия проучвания до голяма степен стареенето си остава загадка“

Търсейки причините за стареенето и за заболяванията, свързани с напредналата възраст, някои учени започват да изследват нов дял от генетиката, наречен епигенетика. Какво е епигенетика?

Клетките съдържат генетична информация, необходима за производството на нови клетки. Голяма част от тази информация се намира в генома, тоест съвкупността от всички гени в ДНК. През последните години обаче учените насочиха вниманието си към друга съвкупност от механизми в клетката — епигеномът, — което буквално означава „в допълнение към генома“. Епигенетиката е наука, която изучава тази невероятна група механизми и химичните процеси, свързани с тях.

Молекулите, изграждащи епигенома, са коренно различни от ДНК. Докато ДНК е двойна спирала, в основата си епигеномът представлява система от химични съединения, или маркери, които са прикрепени към ДНК. Каква роля изпълнява епигеномът? Подобно на диригент на оркестър, епигеномът регулира генната експресия. Молекулярните придатъци включват или изключват гените в зависимост от нуждите на клетката и от външните фактори, като хранителния режим, стреса и токсините. Скорошните открития, свързани с епигенома, доведоха до революция в биологичните науки, тъй като беше установено, че някои болести и дори процесът на стареене се дължат на епигенетичните фактори.

Изследователката по епигенетика Неса Кери казва: „[Епигенетичните фактори] са причина за различни заболявания — от шизофрения до ревматоиден артрит и от рак до хронични болести.“ И тези фактори „определено имат връзка с процеса на стареене“. Затова изследванията в областта на епигенетиката могат да допринесат за подобряване на здравословното състояние, борбата с болестите, включително с рака, и така да удължат живота. Понастоящем обаче не са постигнати големи резултати. Кери казва: „Засега все още се придържаме към стария метод [за борба със старостта] — „много зеленчуци“ [и] „повече упражнения“.“

Защо обаче хората полагат толкова усилия да удължат живота си? Защо искаме да живеем вечно? В британския вестник „Таймс“ пише: „Защо хората по целия свят са вманиачени в идеята да надхитрят смъртта, било то чрез безсмъртие, възкресение, задгробен живот или прераждане?“ Както ще разберем, отговорът хвърля светлина върху истинската причина за стареенето.

Защо искаме да живеем вечно?

От хиляди години мислещите хора търсят отговора на този въпрос. Има ли логично и задоволително обяснение, което да е в хармония с начина, по който  сме устроени, и с желанието ни да живеем вечно? Милиони хора ще отговорят положително на този въпрос. Защо? Те са намерили в Библията най–задоволителните отговори относно човешката природа.

Още от първите си страници Библията ясно казва, че макар в някои аспекти да приличат на животните, хората коренно се различават от тях. Например в Битие 1:27 четем, че Бог създал човека по своя образ. В какъв смисъл? Той ни е дал способността да проявяваме любов, справедливост и мъдрост. Също така, като Онзи, който живее вечно, Бог ни е създал с желанието да живеем вечно. Той „е вложил и вечността в сърцето на хората“. (Еклисиаст 3:11)

Доказателство, че първоначално хората са били създадени да живеят много по–дълго, е потенциалът на мозъка да трупа знания. В „Енциклопедия за мозъка и мозъчните заболявания“ пише, че капацитетът на дългосрочната памет на мозъка „е практически неограничен“. Защо мозъкът ще притежава тази способност, ако не е било замислено да я използваме? Наистина, в общи линии хората отразяват първоначалното намерение на Бога за човечеството. Тогава защо остаряваме, страдаме и умираме?

 Защо хората остаряват и умират

Първите мъж и жена имали съвършени тела и притежавали свободна воля. За съжаление те злоупотребили с нея, като се разбунтували * срещу Създателя си. (Битие 2:16, 17; 3:6–11) Тяхното неподчинение, или грях, им донесло огромна вина и срам. Също така телата им се увредили, като бил задействан бавен и необратим процес, водещ до смърт. В 1 Коринтяни 15:56 пише: „Жилото, причиняващо смърт, е грехът.“

Като потомци на Адам и Ева, всички хора наследяват несъвършенството и склонността да вършат грях, тоест да постъпват погрешно. В Римляни 5:12 се казва: „Чрез един човек грехът влезе в света и чрез греха — смъртта, и по този начин смъртта се разпростря върху всички хора, защото всички съгрешиха.“

До какъв извод можем да стигнем? Тайната на безсмъртието никога няма да бъде разкрита в лаборатория. Единствено Бог може да поправи вредата, нанесена от греха. Но ще го направи ли? Библията ни уверява в това.

„Той ще погълне смъртта завинаги“

Бог вече е предприел главната стъпка за премахването на греха и смъртта. Той изпратил Исус Христос да даде живота си за нас. Как смъртта на Исус ни помага? Той се родил съвършен и ‘не извършил никакъв грях’. (1 Петър 2:22) Следователно Исус можел да живее вечно като съвършен човек. Как използвал съвършения си живот? Той с готовност го пожертвал, за да плати за нашите грехове. Наистина, Исус дал живота си „като откуп в замяна на мнозина“. (Матей 20:28) Скоро стойността на този откуп ще бъде приложена изцяло в наша полза. Какво ще означава това за тебе? Обърни внимание на следните стихове:

  • „Бог толкова обикна света, че даде своя единороден Син, та всеки, който вярва в него, да не бъде унищожен, но да има вечен живот.“ (Йоан 3:16)

  • „Той ще погълне смъртта завинаги. Върховният господар Йехова ще избърше сълзите от всички лица.“ (Исаия 25:8)

  • „Последният враг, който ще бъде унищожен, е смъртта.“ (1 Коринтяни 15:26)

  • „Шатърът на Бога е при хората ... и [Бог] ще изтрие всяка сълза от очите им, и вече няма да има смърт.“ (Откровение 21:3, 4)

Колко дълго можеш да живееш? Отговорът на Библията е ясен: Хората имат възможност да живеят вечно — надежда, която ще се изпълни, след като Бог изчисти земята от злото. (Псалм 37:28, 29) Исус имал предвид тази скъпоценна надежда, както личи от думите му към мъжа, прикован до него: „Ще бъдеш с мене в рая.“ (Лука 23:43)

Наистина, желанието да живеем вечно е основателно и напълно естествено. Бог не само е вложил това желание в нас, но и ще го удовлетвори. (Псалм 145:16) От нас обаче се изисква нещо. Например трябва да изградим вяра в Бога. В Евреи 11:6 пише: „Без вяра не е възможно да бъдеш угоден на Бога, защото онзи, който се обръща към него, трябва да вярва, че Бог съществува и че възнаграждава онези, които усърдно го търсят.“ Тази вяра не е сляпа, а е ясно убеждение, основано на точното познание от Библията. (Евреи 11:1) Ако и ти искаш да изградиш такава вяра, се свържи с местните Свидетели на Йехова или посети уебсайта www.jw.org/bg.

^ абз. 21 Бунтът на Адам и Ева повдигнал някои сериозни въпроси, засягащи Бога. Тези въпроси, заради които Бог временно допуска злото, са разгледани в книгата „Какво в действителност учи Библията?“. Можеш да я четеш онлайн на www.jw.org/bg.