Би било трудно да имаш доверие на книга, в която си открил неточности. Представи си, че четеш една съвременна историческа книга, в която се казва, че Втората световна война е била през XIX век или в която президентът на Съединените щати е наречен цар. Нима подобни неточности не биха те накарали да се усъмниш в надеждността на тази книга като цяло?

НИКОЙ досега не е успял да оспори историческата точност на Библията. Тя говори за истински личности и истински събития.

Личности.

Критиците на Библията поставяли под съмнение съществуването на Понтий Пилат, римският управител на Юдея, който предал Исус на войниците, за да бъде прикован на стълб. (Матей 27:1–26) Доказателството за това, че едно време Пилат е бил управител на Юдея, може да бъде видяно в надписа върху един камък, открит в средиземноморския пристанищен град Кесария през 1961 г.

Преди 1993 г. нямаше доказателство извън Библията, което да потвърждава съществуването на Давид, смелият млад пастир, който по–късно станал цар на Израил. През същата тази година обаче археолозите откриха в северен Израел един базалтов камък, който датира от девети век пр.н.е. Според специалистите в надписа върху него се съдържат думите „дом на Давид“ и „цар на Израил“.

Събития.

Доскоро много учени се съмняваха в достоверността на библейското повествование относно сраженията на народа Едом с Израил по времето на Давид. (1 Летописи 18:12, 13) Те поддържаха мнението, че тогава едомците били просто пасторално общество и че доста време след това все още не били нито достатъчно организирани, нито достатъчно могъщи, за да представляват заплаха за Израил. Но неотдавнашните разкопки показват, че „Едом бил сложно устроено общество векове по–рано [отколкото било смятано преди], именно както е записано в Библията“ — се казва в една статия в списание „Библейски археологически преглед“.

Точни титли.

През шестнайсетте века, през които била писана Библията, на световната сцена се сменили много владетели. Когато Библията споменава някой владетел, тя винаги използва точната му титла. Например тя правилно нарича Ирод Антипа „областен владетел“, а Галион — „проконсул“. (Лука 3:1; Деяния 18:12) В Ездра 5:6, Ве–2000, се говори за Татанай, като за областен управител на персийската провинция „отвъд реката“, или реката Ефрат. Една монета, произведена през четвърти век пр.н.е., съдържа подобно описание, което нарича персийския областен управител Мазаус владетел на провинцията „отвъд реката“.

Точността в привидно незначителните подробности не е маловажна. Ако можем да имаме доверие на писателите на Библията дори за незначителните подробности, това не трябва ли да засили нашата увереност в другите неща, които те са записали?