Представи си, че на 40 мъже с различен произход е възложена задача да напишат книга, като всеки един от тях трябва да напише част от нея. Писателите живеят в няколко различни страни и не всички се познават помежду си. Някои дори не знаят какво са написали другите. Би ли очаквал книга, написана по такъв начин, да бъде хармонична?

НО БИБЛИЯТА е именно такава книга. * Тъй като е написана дори при още по–необичайни обстоятелства от описаните по–горе, нейната вътрешна хармония е наистина впечатляваща.

Дали дрехата на Исус била пурпурна или червена?

Уникални обстоятелства.

Библията била писана през един период от около 1600 години — от 1513 г. пр.н.е. до около 98 г. от н.е. Затова понякога цели векове разделяли периодите от време, когато живели много от около 40–те ѝ писатели. Те имали различни професии. Някои били рибари, други били пастири, царе, а един бил лекар.

Хармонично послание.

Писателите на Библията развили една основна тема: реабилитирането на правото на Бога да управлява човечеството и изпълнението на целта му посредством неговото небесно Царство, едно световно правителство. Тази тема е въведена в Битие, развита е в книгите, които следват, и достига кулминацията си в Откровение. (Виж „За какво се говори в Библията?“ на 19 страница.)

Съгласие в подробностите.

Библейското повествование не си противоречи дори и в най–малките подробности, като тази хармония не е умишлена. Ето един пример. Библейският писател Йоан ни казва, че когато едно голямо множество дошло да слуша Исус, Исус попитал Филип откъде да купят хляб, за да нахранят народа. (Йоан 6:1–5) В паралелния разказ Лука споменава, че това се случило близо до град Витсаида. В началото на своята книга Йоан пише, че Филип бил от Витсаида. (Лука 9:10; Йоан 1:44) Следователно било съвсем естествено Исус да отправи въпроса си към човек, който е живял наблизо. Подробностите тук са в пълна хармония и е очевидно, че те не са приведени в съгласие умишлено. *

Основателни различия.

Между някои разкази има известни различия, но не трябва ли да очакваме това? Представи си, че група хора стават свидетели на престъпление. Ако всеки един от тях споменава същите подробности и използва същите думи, няма ли да си помислиш, че има нещо нагласено? Нормално е свидетелството на всеки да се различава до известна степен, в зависимост от неговата гледна точка. Така е станало и при писателите на Библията.

Ето още един пример. Дали Исус бил облечен с пурпурна дреха в деня на смъртта си, както споменават Марко и Йоан? (Марко 15:17; Йоан 19:2) Или тя била червена, както казва Матей? (Матей 27:28) Всъщност и двете твърдения могат да бъдат верни. В пурпурния цвят има червени съставки. В зависимост от гледната точка на наблюдателя, отражението на светлината и фона, някои цветови оттенъци могат да бъдат потиснати или подсилени и да придадат различни нюанси на дрехата. *

Хармонията, която съществува в Библейските книги, включително и непредумишлената последователност на повествованието, са още едно доказателство, че можем да имаме доверие на записаното от библейските писатели.

^ абз. 4 Библията е сбирка от 66 книги, или части, като започва с Битие и завършва с Откровение.

^ абз. 7 За повече примери за такава хармония, виж брошурата „Книга за всички хора“, 16 и 17 страница, издадена от Свидетелите на Йехова.

^ абз. 9 За повече информация виж 7 глава, озаглавена „Дали Библията си противоречи?“, в книгата „Библията — слово на Бога или на човека?“, издадена от Свидетелите на Йехова.