Виждаш ги вечер по пътищата в северна Уганда, хиляди босоноги деца. Те напускат селата си преди да падне нощта и вървят пеша до по–големите градове, като Гулу, Китгум и Лира. Когато пристигнат там, те се разпръсват по сградите, автобусните спирки, парковете и дворовете. Когато слънцето изгрее, ги виждаш отново по пътя към дома. Защо правят това?

НЯКОИ хора наричат тези деца нощни работници. Но те не отиват в града да работят нощна смяна. Те напускат дома си по здрач, защото, когато мракът обхване отдалечените райони, където живеят, домът им се превръща в опасно място.

Вече почти две десетилетия партизански отряди обхождат селата и отвличат деца. Всяка година те отвличат стотици момчета и момичета от дома им и след това изчезват в гъстата джунгла. Децата обикновено биват отвличани нощем и са обучавани от партизаните за войници, използвани са за пренасяне на товари, а момичетата са принуждавани да имат сексуални отношения с бунтовниците. Ако похитените деца не сътрудничат на партизаните, понякога им отрязват носа или устните. А онези, които се опитат да избягат, понасят неописуемо жестока смърт, ако бъдат заловени.

Има и други млади жертви на тероризма. Осакатените младежи на Сиера Леоне били съвсем малки, когато мъже, размахващи мачете, им отсекли ръцете и краката. В Афганистан момчета и момичета си играят с мини във формата на пеперуди и губят пръстите или очите си, когато тези пъстроцветни „играчки“ избухнат.

В някои случаи младите хора, които стават жертва на тероризма, имат друга участ. Например през 1995 г. при терористична атака в град Оклахома (САЩ) сред убитите 168 души имаше 19 деца, някои от които бяха още пеленачета. Подобно на вятър, който угасява малкия пламък на една свещ, бомбата внезапно отне живота на тези малки деца. Тази терористична атака отне правото им да бъдат деца, да си играят, да се смеят и да бъдат в обятията на родителите си.

Тези събития са от последните няколко години, но тероризмът измъчва човечеството от векове, както ще видим в следващата статия.