Хитоши работел в счетоводството на една агенция за работа в Япония. Веднъж, докато преглеждали някои сметки, неговият началник му казал да впише неверни данни в отчета. Хитоши обяснил, че съвестта му не му позволява да постъпи нечестно, заради което бил заплашен с уволнение и в крайна сметка загубил работата си.

През следващите месеци Хитоши се отчаял, защото нямал добри изгледи за работа. Например, когато на едно интервю той споменал, че не участва в нищо нечестно, интервюиращият казал: „Вие сте странен човек.“ Семейството и приятелите на Хитоши го насърчавали да запази решимостта си да е честен, но той започнал да изпитва съмнения. Хитоши споделя: „Чудех се дали си струва да казвам какви са убежденията ми.“

Случилото се с този мъж разкрива тъжната действителност, че не всички ценят честността. Всъщност за някои тя дори може да е недостатък, особено в света на бизнеса. „Заобиколена съм от хора, които постъпват нечестно — казва една работеща жена в Южна Африка, — и понякога натискът и ти да си такъв е много силен.“

Един вид нечестност, който е доста разпространен днес, е лъжата. Преди няколко години проучване на Робърт Фелдман, психолог в Масачузетския университет в Амхърст, показа, че 60% от хората лъжат поне веднъж в рамките на 10–минутен разговор. Фелдман коментира: „Този резултат беше много изненадващ. Не очаквахме лъжата да е толкова срещана в ежедневието.“ Не е ли иронично, че хората обикновено не обичат да бъдат лъгани и все пак повечето от тях лъжат?

Защо лъжата, кражбата и други форми на нечестност са толкова разпространени днес? Как се отразяват на обществото като цяло? И преди всичко как можем да се предпазим да не бъдем въвлечени в такива непочтени действия?