Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Свидетели на Йехова

Избери език български

 15 ГЛАВА

Исус ‘установява справедливост на земята’

Исус ‘установява справедливост на земята’

1, 2. Кога Исус се разгневил, и защо?

ИСУС бил видимо разгневен, и то с основание. Може би ще ти е трудно да си го представиш такъв, защото той бил изключително кротък човек. (Матей 21:5) Разбира се, той проявил съвършено самообладание, защото гневът му бил праведен *. Но какво предизвикало толкова силен гняв у този миролюбив човек? Една крещяща несправедливост.

2 Храмът в Йерусалим бил скъп на сърцето на Исус. В целия свят това било единственото свято място, посветено на поклонението на неговия небесен Баща. Юдеи от много страни изминавали големи разстояния, за да се поклонят в него. Дори и боящи се от Бога езичници идвали, като влизали в двора на храма, отделен за техните нужди. Но в началото на своята служба Исус влязъл в района на храма и го посрещнала отблъскваща гледка. Това място приличало повече на пазар, отколкото на дом за поклонение! То било пълно с търговци и среброменители. Но за каква несправедливост става дума? За тези мъже божият храм бил само място за извличане на печалба от хората — те дори грабели от тях. Как? — Йоан 2:14.

3, 4. Каква алчна експлоатация се извършвала в дома на Йехова, и какво предприел Исус, за да поправи нещата?

3 Религиозните водачи били постановили, че само един конкретен вид монети можел да бъде използван за плащането на храмовия данък. Посетителите на храма трябвало да сменят пари, за да получат такива монети. Затова среброменителите били сложили своите маси направо в храма, като вземали такса за всяко сменяне на пари. Голяма  печалба носела и търговията с животни. Дошлите в храма, които искали да принесат жертви, можели да купят животните и в града, но имало вероятност длъжностните лица в храма да отхвърлят приноса им като неподходящ. Ако обаче жертвите били купени в храма, тогава винаги били приемани. Така хората зависели изцяло от благоволението на търговците, които понякога искали невероятно високи цени *. Това било нещо повече от съмнителна търговия. То било направо грабеж!

„Дигнете ги оттук!“

4 Исус не можел да търпи такава несправедливост. Това бил домът на неговия Баща! Исус направил камшик от въжета и извел стадата овце и добитък от храма. След това се запътил към среброменителите и обърнал масите им. Представи си всичките тези монети, разпилели се по мраморната настилка! Той строго заповядал на мъжете, продаващи гълъби: „Дигнете ги оттук!“ (Йоан 2:15, 16) Изглежда никой не се осмелил да се противопостави на този смел мъж.

„Какъвто бащата, такъв и синът“

5–7. (а) Как предчовешкото съществуване на Исус оказало влияние върху неговото чувство за справедливост, и какво можем да научим ние, като изследваме неговия пример? (б) Как Христос се борел срещу несправедливостите, засягащи върховенството и името на Йехова?

5 Разбира се, търговците пак се върнали. Около три години по–късно Исус отново поправил същата несправедливост, като този път цитирал думите на самия Йехова, които осъждали хората, превърнали Неговия дом в „разбойнически вертеп“. (Матей 21:13; Йеремия 7:11) Да, щом видял как народът е подложен на алчна експлоатация и как е омърсен храмът, Исус изпитал същото, което изпитвал и неговият Баща. И това не е чудно! Безброй милиони години Исус бил учен от своя небесен Баща. В резултат на  това цялото му същество било проникнато с чувството за справедливост на Йехова. Той станал жив пример за пословицата „Какъвто бащата, такъв и синът“. Така че няма по–хубаво нещо от това да размишляваме подробно върху примера на Исус Христос, ако искаме да видим ясно справедливостта като качество на Йехова. — Йоан 14:9, 10.

6 Единородният Син на Йехова присъствал, когато Сатан несправедливо нарекъл Йехова Бог лъжец и поставил под съмнение праведността на божието управление. Каква клевета! Синът също така чул по–късното предизвикателство на Сатан, че никой няма да служи неегоистично на Йехова, подбуждан от любов. Тези фалшиви обвинения несъмнено причинили болка на праведното сърце на Сина. Колко развълнуван трябва да е бил той, когато научил, че ще играе ключовата роля в поставянето на нещата по местата им! (2 Коринтяни 1:20) Как щял да постигне това?

7 Както научихме в 14 глава, Исус Христос дал окончателния, решаващия отговор на обвинението на Сатан, което хвърляло съмнение върху лоялността на творенията на Йехова. Чрез това Исус поставил основата за окончателното реабилитиране на върховенството на Йехова и освещаването на Неговото име. Като главен деятел, изпратен от Йехова, Исус ще установи божията справедливост из цялата вселена. (Деяния 5:31) Неговият земен жизнен път също отразявал божията справедливост. Йехова казал за него: „Ще сложа духа си върху него и той ще изясни на народите какво е справедливост.“ (Матей 12:18, НС) Как Исус изпълнил тези думи?

Исус изяснява „какво е справедливост“

8–10. (а) Как устните предания на юдейските религиозни водачи подбуждали презрение спрямо неюдеите и жените? (б) Как устните закони превърнали закона на Йехова за сабат в бреме?

8 Исус обичал Закона на Йехова и живял според него. Но религиозните водачи по негово време изопачавали същия този Закон и го прилагали по погрешен начин. Исус им казал: „Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери! ... [Вие]  сте оставили най–важното в закона: правосъдие [справедливост — НС], милост и вяра.“ (Матей 23:23, СИ) Несъмнено тези учители на божия Закон не изяснявали „какво е справедливост“. Вместо това те скривали божията справедливост. Как? Да разгледаме няколко примера.

9 Йехова наредил на хората от своя народ да се държат отделно от езическите народи, които ги заобикаляли. (3 Царе 11:1, 2) Но някои фанатични религиозни водачи насърчавали народа да се отнася презрително спрямо всички неюдеи. В Мишна дори било включено следното правило: „Да не се оставя добитък в странноприемниците на езичниците, защото за тях се подозира, че вършат содомия.“ Подобна предубеденост, поставяща всички под един знаменател, била несправедлива и диаметрално противоположна на духа на Моисеевия закон. (Левит 19:34) Други човешки правила унизявали жените. Според устния закон съпругата трябвало да ходи не до мъжа си, а зад него. На мъжа било забранено да разговаря с жена на публично място, дори и това да била неговата собствена съпруга. Както на робите, и на жените не се позволявало да свидетелстват в съда. Съществувала дори официална молитва, в която мъжете благодарели на Бога, че не били жени.

10 Религиозните водачи затрупали божия Закон под грамада от човешки правила и постановления. Законът за сабат, например, просто забранявал работата в деня на сабат, като отделял този ден за поклонение, духовно освежаване и почивка. Но фарисеите направили от този закон бреме. Те си присвоили правото да решават какво е работа и какво не е. Те нарекли „работа“ 39 различни дейности, сред които били жетвата и ловът. Това категоризиране породило безкрайни въпроси. Дали ако един човек убие бълха на сабат, това е лов? Или дали ако откъсне шепа класове, за да се нахрани докато върви, това е жетва? Дали ако изцели някой болен, това е работа? На тези въпроси се отговаряло със закостенели, подробни правила.

11, 12. Как Исус се противопоставил на небиблейските традиции на фарисеите?

11 Как в такава атмосфера Исус щял да помогне на хората да разберат какво е справедливост? В своите учения и  по начина, по който живеел, той заел смела позиция против тези религиозни водачи. Да разгледаме първо някои от неговите учения. Той директно осъдил техните многобройни човешки правила с думите: „[Вие] осуетявате Божието слово заради вашето предание, което сте предали.“ — Марко 7:13.

12 Исус поучавал по могъщ начин, че фарисеите грешали относно закона за сабат — че всъщност те дори не били разбрали същността на този закон. Той обяснил, че Месията е „Господар на съботата“ и затова има право да изцелява хора на сабат. (Матей 12:8) За да подчертае тази мисъл, той открито извършвал чудодейни изцеления на сабат. (Лука 6:7–10) Тези изцеления били предварително показване на изцелението, което той ще извърши по цялата земя по време на своето Хилядолетно управление. Самото това Хилядолетие ще бъде най–висшият сабат, по време на който всички верни хора ще имат най–после почивка от вековете на мъчителен труд под бремето на греха и смъртта.

13. Какъв закон започнал да съществува като резултат от земната служба на Христос, и как този закон се различавал от своя предшественик?

13 Освен това Исус изяснил какво е справедливост чрез това, че един нов закон, ‘законът на Христос’, влязъл в сила след завършването на земната Му служба. (Галатяни 6:2) За разлика от своя предшественик, Моисеевият закон, този нов закон като цяло не се основавал върху поредица от записани заповеди, а върху принципи. Но той включвал и някои директни заповеди. Една от тях Исус нарекъл „нова заповед“. Исус учел своите последователи да се обичат помежду си така, както той ги обичал. (Йоан 13:34, 35) Да, самопожертвувателната любов трябвало да бъде най–характерната черта на всички онези, които живеят според ‘закона на Христос’.

Жив пример на справедливост

14, 15. Как Исус показал, че признава ограниченията на своята власт, и защо това ни вдъхва увереност?

14 Исус направил много повече, отколкото да поучава за любовта. Той живеел ‘закона на Христос’. Този закон бил  вплетен неотделимо в неговия житейски път. Да разгледаме три начина, по които примерът на Исус показал ясно какво е справедливост.

15 Първо, Исус старателно избягвал да върши каквато и да било несправедливост. Може би си забелязал, че много несправедливости възникват, когато несъвършените хора проявяват безочливо високомерие и надхвърлят правилните граници на своята власт. Исус не правел това. Веднъж един мъж се обърнал към Исус с думите: „Учителю, кажи на брат ми да раздели с мене наследството.“ Как отговорил Исус? „Човече, кой Ме е поставил съдия или делач над вас?“ (Лука 12:13, 14) Не е ли забележително това? По интелект, по проницателност и дори по дадената му от Бога власт Исус многократно надвишавал всеки един човек на земята, и въпреки това отказал да се меси в този спор, тъй като не му била възложена конкретната отговорност да направи това. Исус винаги бил скромен в това отношение, дори и през хилядолетията на своето предчовешко съществуване. (Юда 9) Това, че Исус смирено се доверява на Йехова да определи какво е справедливо, говори много за неговите качества.

16, 17. (а) Как Исус проявил справедливост при проповядването на добрата новина за божието Царство? (б) Как Исус показал, че неговото чувство за справедливост е милостиво?

16 Второ, Исус проявил справедливост и по начина, по който проповядвал добрата новина за божието Царство. Той не бил предубеден. Не, той усърдно се стремял да достигне до всякакви хора, независимо дали те са богати, или бедни. За разлика от него фарисеите отхвърляли бедните, обикновени хора, наричайки ги презрително амхаа̀ретс или „простолюдие“ *. Исус смело поправил тази несправедливост.  Когато учел хората на добрата новина, да, и когато сядал на трапеза с тях, когато ги хранел или изцелявал, и дори когато ги възкресявал, той подкрепял справедливостта на Бога, който иска да достигне до „всякакви хора“. — 1 Тимотей 2:4, НС.

17 Трето, чувството за справедливост на Исус било изключително милостиво. Той полагал много усилия да помогне на грешниците. (Матей 9:11–13) Той с готовност помагал на хора, които били безсилни и не можели да се защитят. Например, Исус не се присъединил към религиозните водачи, които пропагандирали недоверие към всички езичници. Той милостиво помагал на някои от тях и ги поучавал, макар че главната му мисия била насочена към юдеите. Той се съгласил да извърши чудодейно изцеление за един римски офицер, като казал: „У никого в Израил не намерих толкова голяма вяра.“ — Матей 8:5–13, НС.

18, 19. (а) Как Исус подкрепил достойнството на жените? (б) Как примерът на Исус ни помага да видим връзката между смелостта и справедливостта?

18 Подобно на това Исус не подкрепял преобладаващата тогава нагласа спрямо жените. Вместо това той смело постъпвал както било справедливо. За самарянките се смятало, че са нечисти като езичничките. Но Исус не се поколебал да проповядва на една самарянка на кладенеца край Сихар. Дори именно на тази жена Исус за първи път разкрил ясно, че е Месията. (Йоан 4:6, 25, 26) Фарисеите казвали, че жените не бива да бъдат учени на Закона, но Исус отделил много време и енергия, за да поучава жените. (Лука 10:38–42) И докато според преданието не бивало да се вярва на свидетелстването на жена, Исус удостоил няколко жени с привилегията да бъдат първите, които го видели след възкресението му. Той дори им казал да отидат и да известят на учениците му мъже за това толкова важно събитие! — Матей 28:1–10.

19 Да, Исус изяснил на народите какво е справедливост. В много от случаите той направил това с цената на голям риск за себе си. Примерът на Исус ни помага да видим, че  подкрепянето на истинската справедливост изисква смелост. Затова е уместно той да бъде наречен „лъвът, който е от Юдовото племе“. (Откровение 5:5) Припомни си, че лъвът е символ на смела справедливост. В близко бъдеще обаче Исус ще установи още повече справедливост. В пълния смисъл на думата той ще „установи справедливост на земята“. — Исаия 42:4, НС.

Месианският Цар ‘установява справедливост на земята’

20, 21. Как в наше време месианският Цар подкрепя справедливостта по цялата земя и в рамките на християнския сбор?

20 Откакто от 1914 г. Исус става месиански Цар, той подпомага справедливостта на земята. Как? Той поема отговорността за изпълнението на своето пророчество от Матей 24:14. Последователите на Исус на земята учат хората от всички страни на истината за Царството на Йехова. Като Исус, и те проповядват по непредубеден и справедлив начин, като се стремят да дадат на всеки — млад или стар, богат или беден, мъж или жена — възможност да опознае Йехова, Богът на справедливостта.

21 Освен това Исус подкрепя справедливостта в рамките на християнския сбор, чийто глава е той. Както било пророкувано, Исус осигурява „дарове в човеци“, верните християнски старейшини, които ръководят в сбора. (Ефесяни 4:8–12, НС) Грижейки се като пастири за скъпоценното стадо на Бога, тези верни мъже следват примера на Исус Христос в подкрепянето на справедливостта. Те винаги помнят, че Исус иска всеки да се отнася справедливо с неговите „овце“ — независимо от позиция, знатно положение или материални възможности.

22. Какво изпитва Йехова относно изобилието на несправедливост в днешния свят, и каква работа е възложил той на своя Син във връзка с това?

22 В близко бъдеще обаче Исус ще установи справедливост на земята по безпрецедентен начин. В този покварен свят несправедливостите изобилстват. Всяко дете, което умира от глад, е жертва на една неподлежаща на  извинение несправедливост, особено като помислим за парите и времето, които се прахосват за производството на оръжия и за това да могат търсачите на удоволствия да се отдават на своите егоистични капризи. Милионите случаи на смърт, която би могла да се предотврати, са само една от многобройните форми на несправедливост, които предизвикват праведния гняв на Йехова. Той е назначил своя Син да води справедлива война срещу цялата тази зла система на нещата, за да сложи край на всяка несправедливост завинаги. — Откровение 16:14, 16; 19:11–15.

23. Как след Армагедон Христос ще подкрепя справедливостта през цялата вечност?

23 Но справедливостта на Йехова изисква нещо повече от унищожението на злите. Той е назначил своя Син също така и да управлява като „Княз на мира“. След войната Армагедон царуването на Исус ще въдвори мир по цялата земя и Исус ще управлява „чрез справедливост“. (Исаия 9:6, 7, НС) Тогава Исус ще намери наслада в това да премахне всички несправедливости, които причиняват толкова много мъка и страдания по света. През цялата вечност той вярно ще поддържа съвършената справедливост на Йехова. Затова е жизненоважно да се стремим да подражаваме на справедливостта на Йехова сега. Нека видим как можем да правим това.

^ абз. 1 Проявявайки праведен гняв, Исус бил като Йехова, който „се гневи“ срещу всичко зло. (Наум 1:2) Например, след като укорил хората от своя непокорен народ, че са превърнали дома му във ‘вертеп за разбойници’, Йехова казал: „Гневът Ми и яростта Ми ще се излеят на това място.“ — Йеремия 7:11, 20.

^ абз. 3 Според Мишна, няколко години след този случай избухнал протест срещу високата цена на гълъбите, продавани в храма. Цената незабавно била намалена с 99 процента! Кой извличал най–голяма печалба от тази процъфтяваща търговия? Някои историци посочват, че храмовите пазари били собственост на дома на първосвещеника Анна и осигурявали голяма част от огромното богатство на тази свещеническа фамилия. — Йоан 18:13.

^ абз. 16 Фарисеите смятали, че обикновените хора, които не са вещи относно Закона, са ‘проклети’. (Йоан 7:49) Те казвали, че човек не бива да учи такива хора, нито да върти търговия с тях, нито да сяда на трапеза с тях, нито да се моли с тях. Според фарисеите да позволиш дъщеря ти да се омъжи за някой от тях, е по–лошо от това да я хвърлиш на дивите зверове. Те смятали, че надеждата за възкресение е недостижима за такива хора.