1. В каква коварна примка се улавят често несъвършените хора?

„НЯМА сила, която да не крие в себе си примка.“ Тези думи на една поетеса от 19–и век насочват вниманието към една коварна опасност — злоупотребата със сила. За съжаление, несъвършените хора твърде често се улавят в тази примка. Да, през цялата история ‘човекът е властвал над човека за негова вреда’. (Еклисиаст 8:9) Силата, упражнявана без любов, е довела до безброй неизказани човешки страдания.

2, 3. (а) Какво е забележителното относно начина, по който Йехова използва силата си? (б) Какво може да включва нашата сила, и как трябва да я използваме?

2 Нима обаче не е забележително това, че Йехова Бог, който разполага с неограничена сила, никога не злоупотребява с нея? Както видяхме в предишните глави, той винаги използва силата си — била тя сътворителна, унищожителна, защитна или възстановителна — в хармония с любещите си цели. Когато размишляваме върху начина, по който той използва силата си, ние сме подтикнати да се приближим повече до него. Това, на свой ред, може да ни подбуди да сме „подражатели на Бога“, когато използваме сила. (Ефесяни 5:1) Но каква сила притежаваме ние, слабите човеци?

3 Не забравяй, че човекът бил създаден „по Божия образ“. (Битие 1:26, 27) Следователно и ние притежаваме сила, поне в известна степен. В нашата сила може да се включват способността да извършваме неща, да работим, а също и притежаването на контрол или власт върху другите, още и способността да влияем върху другите, и най–вече върху онези, които ни обичат, освен това може да се включват и физическата сила (мощ) или материалните средства. Псалмистът казал за Йехова:  „У Тебе е изворът на живота.“ (Псалм 36:9) Така че пряко или косвено, Бог е източникът на всяка позволена сила, която можем да притежаваме. Затова ние искаме да я използваме по начин, който му е угоден. Как можем да правим това?

Разковничето се крие в любовта

4, 5. (а) Какво е разковничето за това да използваме силата си правилно, и как това личи от примера на самия Бог? (б) Как любовта ще ни помогне да използваме силата си правилно?

4 Разковничето за правилното използване на силата е любовта. Нима примерът на самия Бог не показва това? Припомни си обсъждането на четирите основни качества на Бога — сила, справедливост, мъдрост и любов — в първа глава. Кое от тези четири качества е доминиращо? Любовта. „Бог е любов“, се казва в 1 Йоан 4:8. Да, любовта е самата същност на Йехова, тя влияе върху всичко, което той прави. Така че всяка проява на неговата сила е подбуждана от любов и в крайна сметка е за доброто на онези, които го обичат.

5 Любовта ще помогне и на нас да използваме правилно силата си. Та нали Библията ни казва, че любовта е „милостива“ и „не търси своето“. (1 Коринтяни 13:4, 5) Затова любовта няма да ни позволи да постъпваме сурово или жестоко спрямо онези, върху които имаме известна власт. Вместо това ще се отнасяме към другите с достойнство и ще поставяме техните потребности и чувства преди своите. — Филипяни 2:3, 4.

6, 7. (а) Какво е богоугодният страх, и защо това качество ще ни помогне да избягваме злоупотребата със сила? (б) Онагледи с пример връзката между страха от това да разгневиш Бога и любовта към Бога.

6 Любовта е свързана с друго качество, което може да ни помогне да избягваме злоупотребата със сила — богоугодният страх. Колко е ценно това качество? „Чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото“, се казва в Притчи 16:6. Злоупотребата със сила явно е част от злото, от което трябва да се отклоняваме. Страхът от Бога ще ни попречи да се отнасяме зле към онези, върху  които имаме власт. Защо? Защото знаем, че сме отговорни пред Бога за начина, по който се отнасяме към такива хора. (Неемия 5:1–7, 15) Но богоугодният страх означава нещо повече от това. Изразът за „страх“, използван в езика на оригинала, често показва дълбока почит и страхопочитание спрямо Бога. Следователно Библията свързва страха с любовта към Бога. (Второзаконие 10:12, 13) Тази дълбока почит включва и един здрав страх да не разгневим Бога — но не защото се страхуваме от последствията, а защото наистина го обичаме.

7 Да онагледим това с пример — представи си хубавите взаимоотношения между едно малко момче и баща му. Момчето усеща сърдечната, любеща загриженост на баща си. Но също така знае и какво изисква баща му от него и че ще бъде дисциплинирано, ако не се държи както трябва. Момчето не трепери от ужас пред баща си. Точно обратното — то искрено го обича. И с радост върши онова, за което знае, че ще предизвика одобрението на баща му. Същото е и с богоугодния страх. Тъй като обичаме Йехова, нашият небесен баща, ние се страхуваме да не направим нещо, което ще ‘огорчи сърцето му’. (Битие 6:6) Вместо това се стремим да зарадваме сърцето му. (Притчи 27:11) Затова искаме да използваме силата си правилно. Нека видим отблизо как можем да правим това.

В семейството

8. (а) Каква власт има съпругът в семейството, и как трябва да бъде упражнявана тя? (б) Как може един съпруг да покаже, че почита жена си?

8 Да разгледаме най–напред семейството. „Мъжът е глава на жената“, се казва в Ефесяни 5:23. Как съпругът трябва да упражнява тази дадена от Бога власт? Библията казва на съпрузите да живеят с жените си ‘според познанието, като им отдават почит като на по–слаб съд’. (1 Петър 3:7, НС) Гръцката дума, предадена като „почит“, означава „ценност, стойност, ... уважение“. Форми на тази дума са превеждани като „дарове“ и „скъпоценност“.  (Деяния 28:10, НС; 1 Петър 2:7) Съпруг, който почита съпругата си, никога няма да я удари, нито ще я нагрубява или унизява, така че тя да се чувства лишена от всякаква стойност. Точно обратното, той ще признава стойността ѝ и ще се отнася с уважение към нея. С думи и дела, насаме или пред другите той ще показва, че тя е ценна за него. (Притчи 31:28) Такъв съпруг не само ще спечели любовта и уважението на съпругата си, но което е още по–важно, ще придобие божието одобрение.

Съпрузите и съпругите използват своята сила по правилен начин, като се отнасят един към друг с любов и уважение

9. (а) Каква власт имат съпругите в семейството? (б) Какво може да помогне на съпругата да използва способностите си, за да подкрепя своя съпруг, и с какъв резултат?

9 Съпругите също имат известна власт в семейството. Библията разказва за богоугодни жени, които без да нарушават полагащото се главенство на съпруга си, са поемали инициативата и са оказвали положително влияние върху съпруга си или са му помагали да избегне погрешна преценка. (Битие 21:9–12; 27:46–28:2) Съпругата може да има по–остър ум от своя съпруг или други способности, които той не притежава. Но тя трябва да проявява „дълбоко уважение“ към своя съпруг и да му ‘се подчинява както на Господаря’. (Ефесяни 5:22, 33, НС) Ако съпругата се стреми да угоди на Бога, това ще ѝ помогне да използва способностите си, за да подкрепи съпруга си, а не да се отнася пренебрежително към него или да се опитва да го командва. Такава истински „мъдра жена“ сътрудничи изцяло на своя съпруг в изграждането на семейството. Чрез това тя запазва мир с Бога. — Притчи 14:1.

10. (а) Каква власт е дал Бог на родителите? (б) Какво е значението на думата „дисциплина“, и как трябва да се извършва дисциплинирането? (Виж също бележката под линия.)

10 Родителите също имат власт, която им е дадена от Бога. Библията подканя: „Бащи, не раздразняйте децата си, но възпитавайте ги в дисциплина и наставление Господне.“ (Ефесяни 6:4, РИ–1924) В Библията думата „дисциплина“ може да означава „възпитаване, обучение, напътствие“. Децата имат нужда от дисциплиниране, те се развиват най–добре под ръководството на ясни правила, граници и закони. Библията свързва такова дисциплиниране,  или напътствие, с любовта. (Притчи 13:24) Следователно „тоягата * на дисциплинирането“ никога не бива да бъде малтретираща както в емоционално, така и във физическо отношение. (Притчи 22:15, НС; 29:15) Дисциплиниране, на което липсва гъвкавост или е сурово, лишено от любов, представлява злоупотреба с родителската власт и може да съкруши духа на детето. (Колосяни 3:21) От друга страна, уравновесеното дисциплиниране, което се извършва по правилен начин, показва на децата, че родителите им ги обичат и са загрижени относно това какви личности ще израснат те.

11. Как децата могат да използват своята сила по правилен начин?

11 А децата? Как те могат да използват своята сила по правилен начин? „Славата на младите е силата им“, се казва в Притчи 20:29. Несъмнено няма по–хубав начин, по който младите да използват силата и енергията си, от службата на нашия велик ‘Създател’. (Еклисиаст 12:1) Младите ще постъпят добре, ако помнят, че действията им влияят върху чувствата на родителите им. (Притчи 23:24, 25) Когато са послушни на своите боящи се от Бога родители и се придържат към правилна линия на поведение, децата радват сърцата на своите родители. (Ефесяни 6:1) Такова поведение е „угодно на Господа“. — Колосяни 3:20.

В сбора

12, 13. (а) Как старейшините трябва да гледат на своята власт в сбора? (б) Онагледи с пример защо старейшините трябва да се отнасят внимателно към сбора.

12 Йехова е осигурил надзорници, които да са начело в християнския сбор. (Евреи 13:17) Тези отговарящи на изискванията мъже трябва да използват своята власт, за да осигурят необходимата помощ и да допринасят за  благополучието на „стадото“. Дали позицията на старейшините им дава правото да господаруват над своите събратя по вяра? Съвсем не! Старейшините трябва да имат уравновесена, смирена нагласа за своята роля в сбора. (1 Петър 5:2, 3) В Библията е казано на надзорниците: „Пасете сбора на Бога, който Той откупи с кръвта на собствения си Син.“ (Деяния 20:28, НС) Тук се крие една сериозна причина за това те да се отнасят внимателно към всеки един от „стадото“.

13 Това може да се онагледи по следния начин. Представи си, че близък приятел те е помолил да се погрижиш за скъпоценно за него притежание. Знаеш, че то е струвало доста на приятеля ти. Нима няма да се отнасяш към този предмет внимателно и с голяма грижа? Подобно на това, Бог е възложил на старейшините отговорността да се грижат за едно наистина скъпоценно притежание — сборът, като хората, които го съставят, са сравнени с овце. (Йоан 21:16, 17) Овцете на Йехова са му мили, толкова са му мили, че той дори ги е откупил със скъпоценната кръв на своя единороден Син Исус Христос. Йехова платил най–високата възможна цена за своите овце. Смирените старейшини помнят това и се отнасят към овцете на Йехова в съгласие с него.

„Силата на езика“

14. Каква сила има езикът?

14 „Смърт и живот има в силата на езика“ — казва Библията. (Притчи 18:21) Да, езикът може да нанесе голяма вреда. Кой от нас не е усещал жилото на необмислени, или дори презрителни думи? Но езикът също така има силата да поправя нещата. „Езикът на мъдрите докарва здраве“, се казва в Притчи 12:18. Да, положителните, благотворни думи могат да бъдат за сърцето като намазване с омекчаващ, лековит балсам. Ето няколко примера.

15, 16. По какви начини можем да използваме езика си, за да насърчаваме другите?

15 „Говорете утешително на потиснатите души“, сме подканени в 1 Солунци 5:14, НС. Да, дори и верните служители  на Йехова понякога може да се борят със състояние на потиснатост. Как можем да помогнем на такива хора? Изрази конкретна, искрена похвала, за да им помогнеш да видят своята стойност в очите на Йехова. Сподели с тях силните думи на Библията, показващи, че Йехова наистина е загрижен за онези, които са „с разбито сърце“ и „със съкрушен дух“, и ги обича. (Псалм 34:18, НС) Когато използваме силата на езика си, за да утешим другите, показваме, че подражаваме на нашия състрадателен Бог, „който утешава съкрушените“. — 2 Коринтяни 7:6, НС.

16 Ние можем също така да използваме силата на езика си, за да дадем така необходимото насърчение на другите. Дали събрат по вяра е изгубил близък в смъртта? Състрадателните думи, които показват нашата загриженост, могат да утешат едно опечалено сърце. Дали по–възрастен брат или сестра се чувстват ненужни? Добре обмислените думи могат да вдъхнат на по–възрастните увереност, че са ценени и обичани. Дали някой се бори с хронично заболяване? Мили думи, споделени по телефона или при посещение, могат да допринесат много за повдигането на духа на болния. Колко угодно е на нашия Създател, когато използваме силата  на езика си, за да произнасяме думи, които са „добри за укрепване“! — Ефесяни 4:29, НС.

Споделянето на добрата новина е чудесен начин да използваме своята сила

17. По какъв значим начин можем да използваме езика си, за да донесем полза на другите, и защо трябва да правим това?

17 Няма по–значим начин за използване на силата на езика от това да споделяме добрата новина за божието Царство с другите. „Не въздържай доброто от ония, на които се дължи, когато ти дава ръка да им го направиш“, се казва в Притчи 3:27. Ние сме задължени пред другите да споделяме с тях животоспасяващата добра новина. Няма да бъде правилно да пазим за себе си неотложното послание, което Йехова така щедро ни е дал. (1 Коринтяни 9:16, 22) Но до каква степен Йехова очаква да участваме в тази дейност?

 Да служим на Йехова с „всичката си сила“

18. Какво очаква Йехова от нас?

18 Любовта ни към Йехова ни подтиква да участваме пълноценно в християнската служба. Какво очаква от нас Йехова в това отношение? Нещо, което всички ние, независимо от своите житейски обстоятелства, можем да дадем: „Каквото и да вършите, работете от сърце, като за Господа, а не като за човеци.“ (Колосяни 3:23, Ве) Изразявайки най–голямата заповед, Исус казал: „Да възлюбиш Господа, твоят Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила.“ (Марко 12:30) Да, Йехова очаква всеки един от нас да го обича и да му служи всеотдайно, „с цялата си душа“.

19, 20. (а) Щом душата включва сърцето, ума и силата, защо тогава и тези неща са посочени в Марко 12:30? (б) Какво означава да служиш на Йехова всеотдайно?

19 Какво означава да служиш на Бога всеотдайно, „с цялата си душа“? Душата — това е цялата личност, с всички свои физически и умствени способности. Но щом душата включва и сърцето, ума и силата, тогава защо в Марко 12:30 се посочват и тези други неща? Да онагледим с пример. В библейски времена един човек можел да продаде себе си (душата си) в робство. Но робът можел да не служи на господаря си всеотдайно, можел да не използва цялата си сила или умствените си способности, за да служи на интересите на своя господар. (Колосяни 3:22) Вероятно Исус посочил и тези други неща, за да подчертае, че не бива да пестим нищо от себе си в службата на Бога. Да служиш на Бога всеотдайно означава да отдаваш в неговата служба себе си, силата и енергията си в максималната възможна степен.

20 Дали всеотдайната служба означава, че всички ние трябва да отделяме еднакво количество време и енергия в службата? Това едва ли би било възможно, защото обстоятелствата и способностите на всеки един от нас са различни. Например, млад човек с добро здраве и физическа сила може да е в състояние да отделя повече време за проповядване от онзи, чиято сила е изчерпана от  напреднала възраст. Неженен човек без семейни задължения ще може да прави повече от онзи, който се грижи за семейство. Колко благодарни трябва да сме, ако силата и обстоятелствата ни позволяват да вършим повече в службата! Разбира се, никога не бива да развиваме критичен дух, като сравняваме себе си с някой друг в това отношение. (Римляни 14:10–12) По–скоро ще искаме да използваме своята сила, за да насърчаваме другите.

21. Кой е най–добрият и най–значимият начин да използваме своята сила?

21 Йехова е дал съвършен пример за правилно използване на силата. Ние искаме да му подражаваме в максимално възможната за несъвършени хора степен. Ние можем да използваме силата си по правилен начин, като уважаваме достойнството на онези, върху които имаме известна власт. Освен това искаме да бъдем всеотдайни в изпълнението на своята животоспасяваща проповедна дейност, която Йехова ни е възложил. (Римляни 10:13, 14) Помни, че на Йехова е угодно ти да даваш най–доброто, на което си способен, най–доброто, на което е способна твоята душа. Нима сърцето ти не те подтиква да искаш да правиш всичко, което е по силите ти, за да служиш на такъв разбиращ и любещ Бог? Няма по–добър или по–значим начин да използваш своята сила.

^ абз. 10 В библейски времена еврейската дума за „тояга“ означавала пръчка или кривак, какъвто овчарят използвал, за да води овцете си. (Псалм 23:4) Подобно на това „тоягата“ на родителската власт означава любещо ръководство, а не сурово или грубо наказание.