1–3. Какво става, когато подражаваме на примера на Йехова относно проявяването на любов?

„ПОВЕЧЕ щастие има в даването, отколкото в получаването.“ (Деяния 20:35, НС) Тези думи на Исус подчертават следната важна истина — неегоистичната любов е възнаграждаваща. Макар че получаването на любов носи много щастие, още повече щастие носи даването, проявяването на любов спрямо другите.

2 Никой не знае това по–добре от нашия небесен Баща. Както видяхме в предишните глави от тази част, Йехова е върховният пример за любов. Никой не е показал любов по по–превъзходен начин или за по–дълго време от него. Нима е чудно тогава, че Йехова е наречен ‘щастливият Бог’? — 1 Тимотей 1:11, НС.

3 Нашият любещ Бог иска ние да се опитаме да бъдем като него, особено що се отнася до проявяването на любов. В Ефесяни 5:1, 2 ни се казва: „Бивайте подражатели на Бога, като възлюбени чада, и ходете в любов.“ Когато подражаваме на примера на Йехова относно проявяването на любов, ние изпитваме онова по–голямо щастие, което идва от даването. Освен това изпитваме удовлетворението, идващо от познанието, че сме угодни на Йехова, защото неговото Слово ни подканя ‘да се обичаме един друг’. (Римляни 13:8) Но има и други причини, поради които трябва да продължаваме ‘да ходим в любов’.

Защо любовта е толкова основно нещо

4, 5. Защо е важно да проявяваме себеотрицателна любов към събратята си по вяра?

4 Защо е важно да проявяваме любов към събратята си по вяра? Казано просто, любовта е същността на истинското християнство. Без любов не можем да имаме близка връзка със събратята християни и — което е още по–важно — сме нищо в очите на Йехова. Да разгледаме как божието Слово подчертава тези истини.

 5 През последната вечер в своя земен живот Исус казал на последователите си: „Нова заповед ви давам, да се любите един другиго; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един другиго. По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.“ (Йоан 13:34, 35) „Както Аз ви възлюбих“ — да, дадена ни е заповед да проявяваме същия вид любов, който проявил Исус. В 29 глава видяхме, че Исус дал прекрасен пример в проявяването на самопожертвувателна любов, като поставял нуждите и интересите на другите преди своите. Ние също трябва да проявяваме неегоистична любов и трябва да правим това толкова ясно, че любовта ни да е очевидна дори за хората извън християнския сбор. Да, себеотрицателната братска любов е белегът, по който сме причислени към истинските последователи на Христос.

6, 7. (а) Как разбираме, че Словото на Йехова набляга много на това колко е важно проявяването на любов? (б) Върху кой аспект на любовта се съсредоточават думите на Павел, записани в 1 Коринтяни 13:4–8?

А ако в нас липсва любов? „Ако ... нямам любов, съм станал кънтящо парче мед или дрънчащ чинел“ — казал апостол Павел. (1 Коринтяни 13:1, НС) Дрънчащият чинел издава дразнещ ухото звук. А кънтящият меден инструмент? Други преводи казват тук „шумен гонг“ или „отекващ гонг“. Каква силна илюстрация! Човекът, на когото липсва любов, е като музикален инструмент, издаващ силен, режещ звук, който отблъсква, вместо да привлича. Как такъв човек би могъл да се радва на близки взаимоотношения с другите? Павел казал още: „Ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.“ (1 Коринтяни 13:2) Представи си само — човек без любов е „нищо“, каквито и големи дела да върши! Нима не става ясно, че Словото на Йехова набляга много на това колко е важно проявяването на любов?

7 Но как можем да проявяваме това качество в отношенията си с другите? За да отговорим на този въпрос, нека изследваме думите на Павел, записани в 1 Коринтяни 13:4–8. Ударението в тези стихове не пада върху божията любов към нас, нито върху нашата любов към Бога,  но Павел се съсредоточава върху това как ние трябва да проявяваме любов един към друг. Той описва определени неща, които любовта е, и други неща, които любовта не е.

Какво е любовта

8. Как дълготърпението може да ни помогне в отношенията ни с другите?

8 „Любовта дълго търпи.“ Да проявяваш дълготърпение означава търпеливо да издържаш в отношенията си с другите, без да се оплакваш или да си връщаш. (Колосяни 3:13) Нима такова търпение не ни е нужно? Тъй като сме несъвършени създания, които служат рамо до рамо, е напълно реално да очакваме отвреме–навреме нашите християнски братя да ни подразнят с нещо, а също и ние тях. Но търпението и любезната издръжливост могат да ни помогнат да се справяме с дребните драскотини и ожулвания,  които получаваме в отношенията си с другите, без това да се отразява на мира на сбора.

9. Как можем да проявим милост към другите?

9 „Любовта ... е милостива.“ Милостта се проявява чрез услужливи действия и загрижени думи. Любовта ни подтиква да търсим начини, по които да проявим милост, особено към онези, които са в нужда. Например, по–възрастна сестра може да е самотна и да се нуждае от насърчително посещение. Самотна майка или сестра, живееща в разделен по вяра дом, може да има нужда от помощ. Боледуващ човек или някой, който изпитва затруднения, може да се нуждае от мили думи, идващи от лоялен приятел. (Притчи 12:25; 17:17) Като поемаме инициативата да проявим такава милост, доказваме искреността на своята любов. — 2 Коринтяни 8:8.

10. Как любовта ни помага да поддържаме истината, а също и да говорим истината, дори и когато не е лесно да правим това?

10 „Любовта ... се радва заедно с истината.“ В друг превод се казва: „Любовта ... радостно застава на страната на истината.“ Любовта ни подтиква да поддържаме истината и ‘да говорим истина всеки с ближния си’. (Захария 8:16) Ако например, наш близък се замеси в сериозен грях, любовта към Йехова — и към съгрешилия — ще ни помогне да се придържаме към божиите стандарти, вместо да се опитваме да прикриваме грешната постъпка, да намираме оправдания или дори да лъжем относно станалото. Вярно, може в тази ситуация да ни бъде трудно да приемем истината. Но като вземем присърце онова, което е най–добро за близкия ни човек, ще искаме той да получи божието любещо дисциплиниране и да откликне на него. (Притчи 3:11, 12) Като любещи християни, ние искаме също така „да постъпваме честно във всичко“. — Евреи 13:18, НС.

11. Какво трябва да се стараем да правим относно недостатъците на събратята ни по вяра, след като „любовта ... понася всичко“?

11 „Любовта ... понася всичко.“ (НС) Този израз буквално означава „покрива всички неща“. („Подрѐден превод на Царството“) В 1 Петър 4:8 се казва: „Любовта покрива множество грехове.“ Да, един християнин, който е ръководен от любов, не желае да изважда на бял свят всички  несъвършенства и недостатъци на своите събратя християни. В много случаи грешките и пропуските на съхристияните ни са дребни и незначителни и могат да бъдат скрити под покривалото на любовта. — Притчи 10:12; 17:9.

Любовта ни подтиква да изразяваме увереност в своите братя

12. Как апостол Павел показал, че вижда най–добрите качества на Филимон, и какво можем да научим от примера му?

12 „Любовта ... на всичко хваща вяра.“ В превода на Мофат се казва, че любовта „гори от желание да вярва в най–доброто“. Ние не сме неоснователно подозрителни спрямо събратята по вяра, като поставяме под съмнение подбудите им за всяко действие. Любовта ни помага ‘да вярваме в най–доброто’ относно нашите братя и да имаме доверие * в тях. Обърни внимание на един пример в писмото на Павел до Филимон. Павел писал, за да насърчи Филимон да посрещне с милост при завръщането му своя избягал роб Онисим, който бил приел християнството. Вместо да се опитва да принуди Филимон, Павел отправил своя призив въз основа на любовта. Той изразил увереност, че Филимон ще постъпи правилно: „Уверен в твоята послушност, аз ти пиша и зная, че ще сториш и повече, отколкото ти казвам.“ (21 стих) Когато любовта ни подтиква да изразяваме подобна увереност в своите братя, те ще бъдат подбудени да проявят най–добрите си качества.

13. Как можем да покажем, че се надяваме на най–доброто за своите братя?

13 „Любовта ... на всичко се надява.“ Освен с доверие, любовта е изпълнена и с надежда. Подтиквани от любов, ние се надяваме на най–доброто за своите братя. Например, ако брат „предприема погрешна стъпка, преди самият той да е наясно с това“, ние се надяваме, че той ще откликне на любещите усилия да бъде поправен. (Галатяни 6:1, НС) Освен това ние се надяваме, че онези, които са слаби във вярата, ще оздравеят духовно. С такива хора сме търпеливи, като правим каквото можем, за да им помогнем  да укрепнат във вярата. (Римляни 15:1; 1 Солунци 5:14) Дори и човек от нашето семейство да се отклони, ние не изоставяме надеждата, че някой ден той ще дойде на себе си и ще се върне при Йехова, като блудния син от притчата на Исус. — Лука 15:17, 18.

14. Как нашата издръжливост може да бъде изпитана вътре в сбора, и как любовта ще ни помогне да откликнем на това?

14 „Любовта ... издържа всичко.“ (НС) Издръжливостта ни помага да устояваме непоколебимо при разочарования или трудности. Изпитанията на издръжливостта не идват само от света извън сбора. Понякога може изпитанията да идват от вътре. Тъй като всички сме несъвършени, понякога нашите братя може да ни разочароват. Необмислени думи може да ни наранят. (Притчи 12:18) Може би нещо в сбора не е направено както ние смятаме, че трябва да бъде направено. Поведението на някой радващ се на уважение брат може да ни смути и ние да се питаме: „Как е възможно християнин да се държи така?“ Когато се сблъскаме с такива неща, дали ще се отдръпнем от сбора и ще престанем да служим на Йехова? Няма да се отдръпнем, ако изпитваме любов! Да, любовта ще ни предпази от това да бъдем дотолкова заслепени от недостатъците на някой брат, та да не виждаме повече нищо добро в него или в сбора като цяло. Любовта ни помага да останем верни на Бога и да подкрепяме сбора, независимо от това, което може да каже или да направи някой друг несъвършен човек. — Псалм 119:165.

Какво не е любовта

15. Какво е завистта, и как любовта ни помага да избягваме това разрушително чувство?

15 „Любовта не завижда.“ Неуместната ревнивост може да ни накара да завиждаме на другите за техните притежания, привилегии или способности. Тази завист е егоистично, унищожително чувство, което, ако не се постави под контрол, може да наруши мира в сбора. Какво ще ни помогне да отхвърлим ‘склонността към завист’? (Яков 4:5, НС) Любовта. Това скъпоценно качество може да ни помогне да се радваме с онези, които като че ли имат  известни предимства в живота, които ние самите не притежаваме. (Римляни 12:15) Любовта ни помага да не смятаме за лична обида похвалата, която някой получава за своя специална дарба или забележително постижение.

16. Защо ще избягваме да се хвалим с онова, което правим в службата на Йехова, ако истински обичаме своите братя?

16 „Любовта не се превъзнася, не се гордее.“ Любовта ни възпира да се хвалим със своите умения или постижения. Как ще можем постоянно да се хвалим със своя успех в службата или със своите привилегии в сбора, ако истински обичаме своите братя? Такива хвалби може да обезсърчат другите, да ги накарат да се чувстват по–малоценни в сравнение с нас. Любовта няма да ни позволи да се хвалим с онова, което Бог ни позволява да вършим в службата към него. (1 Коринтяни 3:5–9) Та нали любовта „не се гордее“, или както се казва в един друг превод на Библията, не „подхранва прекомерно раздута представа за своята собствена значимост“. Любовта не ни позволява да се мислим за нещо повече от онова, което сме. — Римляни 12:3.

17. Как любовта ни подтиква да се съобразяваме с другите, и какво поведение ще избягваме благодарение на това?

17 „Любовта ... не безобразничи.“ Човек, който върши безобразия, се държи неприлично или неподобаващо. Това поведение е нелюбещо, защото показва голямо незачитане на чувствата и добруването на другите. За разлика от това, любовта поражда състрадание, което ни подтиква към това да се съобразяваме с другите. Любовта подпомага добрите обноски, богоугодното поведение и уважението към събратята по вяра. Така че любовта няма да ни позволи да вършим ‘срамотни неща’ — неща, които ще шокират или обидят християнските ни братя. — Ефесяни 5:3, 4.

18. Защо любещият човек няма да настоява всичко да става както той смята за добре?

18 „Любовта ... не търси своето.“ В един друг превод на Библията тук се казва: „Любовта не настоява да стане на нейното.“ Любещият човек не изисква всички неща да стават както той смята за добре, сякаш именно неговото мнение  винаги е правилното. Той не оказва въздействие върху другите, убеждавайки настоятелно и до изтощение онези, които са на различно мнение. Подобно упорство би издавало известна гордост, а Библията казва: „Гордостта предшества погибелта.“ (Притчи 16:18) Ако ние наистина обичаме своите братя, ще уважаваме възгледите им и където е възможно, ще проявяваме готовност да отстъпим. Отстъпчивата нагласа е в хармония с думите на Павел: „Никой да не търси своята лична полза, но всеки ползата на другиго.“ — 1 Коринтяни 10:24.

19. Как любовта ни помага да откликнем, когато другите ни обиждат?

19 „Любовта ... не се раздразнява, не държи сметка за зло.“ Любовта не се ядосва лесно от онова, което другите казват или правят. Наистина, съвсем естествено е човек да се разстрои, когато някой го обиди. Но дори и да се разгневим основателно, любовта няма да ни позволи да останем дълго раздразнени. (Ефесяни 4:26, 27) Няма да помним обидите или нараняващите постъпки, сякаш ги записваме в счетоводна книга, за да не бъдат забравени. Вместо това любовта ще ни подтиква да подражаваме на нашия любещ Бог. Както видяхме в 26 глава, Йехова прощава, когато има сериозни основания за това. Когато ни прости, той забравя, тоест, не ни припомня повече тези грехове в бъдеще. Нима не сме благодарни, че Йехова не държи сметка за зло?

20. Как трябва да реагираме, ако събрат по вяра е впримчен в грях и вследствие на това пострада?

20 „Любовта ... не се радва на неправдата.“ Тук в „Нова английска Библия“ се казва: „Любовта ... не злорадства относно греховете на човеците.“ А в превода на Мофат това е предадено като: „Любовта никога не се радва, когато другите сбъркат.“ Любовта не намира удоволствие в неправедността, затова ние никога не омаловажаваме каквато и да било проява на неморалност. Как реагираме обаче, ако събрат по вяра е впримчен в греха и в резултат на това пострада? Любовта няма да ни позволи да се радваме и да казваме: „Така му се пада! Заслужи си го!“ (Притчи 17:5) Но се радваме, когато един съгрешил брат или сестра  предприеме положителни стъпки, за да се възстанови от духовното си падение.

„Превъзходен път“

21–23. (а) Какво имал предвид Павел, когато казал, че „любовта никога не отпада“? (б) Какво ще бъде разгледано в последната глава?

21 „Любовта никога не отпада.“ Какво имал предвид Павел с тези думи? Както се вижда от контекста, той обсъждал дарбите, които идвали от духа сред първите християни. Тези дарби служели като белег за това, че божието благоволение е върху новосформирания сбор. Но не всички християни можели да изцеляват, да пророкуват или да говорят езици. Това не било от значение, защото така или иначе в крайна сметка чудодейните дарби щели да престанат. Нещо друго обаче щяло да остане, нещо, което всеки християнин можел да развива. То било по–значително,  по–трайно от всяка една чудодейна дарба. Павел дори го нарекъл „превъзходен път“. (1 Коринтяни 12:31) Какъв бил този „превъзходен път“? Това била любовта.

Хората на Йехова се познават по своята любов един към друг

22 Да, християнската любов, която Павел описал, „никога не отпада“, тоест, никога не престава да действа. До ден днешен самопожертвувателната братска любов бележи истинските последователи на Исус. Нима не виждаме доказателства за такава любов в сборовете на поклонниците на Йехова по цялата земя? Тази любов ще остане завинаги, защото Йехова обещава вечен живот на своите верни служители. (Псалм 37:9–11, 29) Нека продължаваме да правим всичко, на което сме способни, за да ‘ходим в любов’. Така ще можем да изпитаме по–голямото щастие, което идва от даването. И нещо повече — като правим това, ще можем да продължаваме да живеем, да, да продължаваме да проявяваме любов през цялата вечност, в подражание на нашия любещ Бог, Йехова.

23 В тази глава, завършваща частта за любовта, ние обсъдихме как можем да проявяваме любов един към друг. Но като се имат предвид многобройните начини, по които извличаме полза от любовта на Йехова, както и от неговата сила, справедливост и мъдрост, ще е добре да се запитаме: „Как аз мога да покажа на Йехова, че наистина го обичам?“ Този въпрос ще бъде разгледан в последната глава на нашата книга.

^ абз. 12 Разбира се, християнската любов изобщо не е лековерна. Библията ни подканя: „Да внимавате на тия, които причиняват разцепления и препънки ..., и се отвръщайте от тях.“ — Римляни 16:17, Ве.