ВИЖ! Корабът е в беда! Той се чупи на парчета! Виждаш ли хората, наскачали във водата? Някои вече са стигнали до брега. Дали това там е Павел? Нека разберем какво се случило с него.

Сигурно помниш, че две години Павел бил държан като затворник в Кесария. След това той и неколцина други затворници били качени на кораб и отплавали за Рим. Когато минавали покрай остров Крит, връхлетяла ги страшна буря. Вятърът бил толкова силен, че мъжете не можели да управляват кораба. Те не можели също да видят слънцето през деня и звездите през нощта. Накрая, след много дни, пътниците на кораба загубили вече всякаква надежда да бъдат спасени.

Тогава Павел се изправил и казал: „Нито един от вас няма да загуби живота си. Защото миналата нощ един Божи ангел дойде при мене и каза: ‘Не се страхувай, Павле! Ти трябва да застанеш пред римския владетел, императорът. А Бог ще спаси и всички, които плават с тебе.’“

Около полунощ на четиринайсетия ден от началото на бурята, моряците забелязали, че водата става по–плитка! Тъй като се страхували, че в мрака може да се блъснат в скали, те пуснали котвите. На следващото утро видели един залив. И решили да се опитат да насочат кораба право към брега.

Но когато се приближили, корабът се ударил в пясъчна плитчина и заседнал. Вълните започнали да го блъскат и той започнал да се разпада на парчета. Офицерът, който отговарял за затворниците, казал: „Онези, които могат да плуват, да скачат първи във водата и да плуват към брега. Останалите да скачат след тях и да се хванат за някое парче от кораба.“ Така и направили. По този начин всичките 276 човека, които били на кораба, се спасили на брега, точно както ангелът обещал.

Островът се казвал Малта. Хората били много добри и се погрижили за корабокрушенците. А когато времето се оправило, Павел бил качен на друг кораб и откаран в Рим.