Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Свидетели на Йехова

Избери език български

4 Царе 4:1-44

4  И ето, жената на един от пророческите синове*+ извика към Елисей: „Моят мъж, твоят служител, умря. А ти добре знаеш, че служителят ти винаги се боеше+ от Йехова. Но сега дойде заемодателят+ да вземе и двете ми деца в робство.“  Тогава Елисей ѝ каза: „Какво да направя за тебе?+ Кажи ми какво имаш у дома?“ А тя отговори: „Твоята робиня няма в дома си нищо освен едно гърне с маслиново масло.“+  И той каза: „Отиди и вземи назаем празни съдове от всичките си съседи! Но да не бъдат малко.  После влез и затвори вратата зад себе си и зад синовете си. И наливай от маслото във всички съдове и пълните оставяй настрана.“  И тя си тръгна от него. Когато жената затвори вратата зад себе си и зад синовете си, те започнаха да ѝ подават съдовете и тя наливаше масло в тях.+  И когато напълни съдовете, жената каза на единия си син: „Донеси ми още един съд.“+ Но той ѝ каза: „Няма повече съдове.“ Тогава маслиновото масло спря да тече.+  И тя отиде при Божия човек и му разказа за това. А той ѝ каза: „Отиди, продай маслиновото масло и плати дълговете си,+ а с останалото живейте ти и синовете ти.“+  Един ден Елисей минаваше през Сунам.+ Там живееше една знатна жена, която настоятелно го канеше+ да яде хляб. И когато и да минеше оттам, той се отбиваше при нея да яде хляб.  След време тя каза на мъжа си:+ „Ето, знам, че този човек, който постоянно се отбива при нас, е свят Божи човек.+ 10  Хайде да направим на покрива до стената една малка стаичка+ за него и да сложим в нея легло, маса, стол и светилник,+ та когато идва при нас, да може да остава там.“+ 11  Един ден, когато отново дойде там, Елисей се качи в стаята на покрива и си легна. 12  И каза на слугата си Гиезий:+ „Повикай сунамката.“+ И той я повика да дойде при него. 13  И му каза още: „Моля те, кажи ѝ това: ‘Ето, ти си причиняваш голямо неудобство, за да се грижиш за нас.+ Какво да направим за тебе?+ Искаш ли да кажем нещо за тебе на царя+ или на военачалника?’“+ А тя отговори: „Аз живея сред своя народ.“+ 14  И той попита: „Какво тогава може да се направи за нея?“ И Гиезий отговори: „Ето, тя няма син,+ а мъжът ѝ е стар.“ 15  А той каза: „Повикай жената.“ И той я повика и тя застана на вратата. 16  Тогава Елисей ѝ каза: „Догодина по това време ще държиш син в прегръдките си.“+ Но тя каза: „Не, господарю мой, Божи човече! Не говори лъжи на своята робиня!“ 17  И наистина, жената забременя и на следващата година по това време роди син,+ точно както ѝ беше казал Елисей.+ 18  И детето растеше. И един ден то отиде както обикновено при баща си, който беше с жетварите.+ 19  И момчето започна да се оплаква на баща си: „О, главата ми, главата ми!“+ А той каза на слугата си: „Занеси го при майка му.“+ 20  И той взе момчето и го занесе при майка му. И то седеше на коленете ѝ до пладне и умря.+ 21  Тогава тя го занесе горе и го сложи на леглото+ на Божия човек,+ след което затвори вратата и излезе. 22  После повика мъжа си и му каза: „Моля те, изпрати един слуга при мене и една магарица, за да отида бързо при Божия човек и да се върна.“+ 23  Но той я попита: „Защо ще ходиш днес при него? Не е нито новолуние,+ нито събота*.“ А тя каза: „Не се тревожи, всичко е наред.“ 24  И тя оседла магарицата+ и каза на слугата: „Хайде, тръгвай напред! Не спирай заради мене, освен ако не ти кажа.“ 25  И жената отиде при Божия човек на планината Кармил. И щом я видя отдалече, Божият човек каза на слугата си Гиезий:+ „Виж, това е сунамката! 26  Бягай да я посрещнеш и я попитай: ‘Добре ли си? Добре ли е мъжът ти? Добре ли е детето?’“ А тя отговори: „Добре сме.“ 27  И като дойде при Божия човек на планината, тя обгърна краката му.+ А Гиезий се приближи, за да я отблъсне,+ но Божият човек+ каза: „Остави я,+ защото душата ѝ е огорчена,+ а Йехова е скрил+ това от мене и не ми го е изявил.“ 28  И жената каза: „Искала ли съм син от своя господар? Нима не казах ‘Не събуждай в мене лъжлива надежда’?“+ 29  И той веднага каза на Гиезий:+ „Подготви се*,+ вземи в ръка тоягата ми+ и тръгни! Ако срещнеш някого, не го поздравявай+ и ако някой те поздрави, не му отговаряй! И положи тоягата ми върху лицето на момчето.“+ 30  А майката на детето каза: „Както е сигурно, че е жив Йехова+ и че е жива душата ти,+ така е сигурно, че няма да тръгна без тебе!“+ Тогава той стана и отиде с нея. 31  А Гиезий тръгна напред и положи тоягата върху лицето на момчето, но нямаше нито глас, нито отговор.+ Затова се върна да пресрещне Елисей и му каза: „Момчето не се събуди.“+ 32  Когато Елисей дойде в къщата, момчето лежеше мъртво на леглото му.+ 33  И като влезе, той затвори вратата зад себе си+ и започна да се моли на Йехова.+ 34  После се качи на леглото, легна върху детето+ и постави своята уста върху неговата уста, своите очи върху неговите очи и своите длани върху неговите длани. И докато беше наведен над него, тялото на детето се затопляше. 35  След това отново ходи в къщата, веднъж в едната посока и веднъж в другата, след което пак се качи на леглото и се наведе над детето. Тогава детето кихна седем пъти и отвори очи.+ 36  И Елисей повика Гиезий и му каза: „Повикай сунамката.“+ И той я повика. И когато тя дойде при него, ѝ каза: „Вземи сина си.“+ 37  Като влезе, тя падна в краката му и се поклони до земята.+ После взе сина си и излезе.+ 38  И Елисей се върна в Галгал,+ а в земята имаше глад.+ Когато пророческите синове+ седяха пред него,+ той каза на слугата си:+ „Сложи големия котел и сготви ядене за пророческите синове.“+ 39  И един от тях отиде на полето, за да набере слез,+ но намери едно диво пълзящо растение и набра от него пълна дреха диви кратуни. Като се върна, наряза ги в котела с яденето, макар че никой не знаеше какво е това. 40  После сипаха на хората да ядат. Но щом започнаха да ядат, те извикаха: „Божи човече,+ смърт има в котела!“+ И не можеха да ядат. 41  А Елисей каза: „Донесете брашно.“ И като го изсипа в котела, той каза: „Сипете на хората да ядат.“ И яденето в котела вече не беше вредно.+ 42  И от Ваал–салиса+ дойде един човек, който донесе+ на Божия човек хляб от първата реколта,+ двайсет ечемичени хляба,+ както и ново зърно в торба за хляб. И Елисей каза: „Дай това на хората, за да ядат.“+ 43  Но слугата му го попита: „Как да сложа това пред сто мъже?“+ А той отговори: „Дай това на хората, за да ядат, понеже това казва Йехова: ‘Те ще ядат и дори ще остане.’“+ 44  Тогава той сложи храната пред тях. И те ядоха и дори им остана, според словото на Йехова.+

Бележки под линия

Виж 3Ца 20:35, бел. под линия.
Виж Из 16:23, бел. под линия.
Буквално: „Препаши се през слабините“.