Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Свидетели на Йехова

Избери език български

3 Царе 2:1-46

2  Като наближи времето Давид да умре,+ той заповяда на сина си Соломон:  „Аз отивам по пътя, по който отиват всички хора на земята.+ А ти бъди силен+ и мъжествен.+  И изпълнявай задълженията си към Йехова, твоят Бог, като ходиш в неговите пътища+ и като спазваш неговите постановления, неговите заповеди, неговите съдебни решения+ и неговите свидетелства*, според записаното в Моисеевия закон,+ за да постъпваш разумно във всичко, което правиш, и навсякъде, където отиваш,  така че Йехова да изпълни словото си, което изрече относно мене:+ ‘Ако твоите синове+ внимават в пътя си и ако с цялото си сърце+ и с цялата си душа ходят+ пред мене в истина,+ тогава няма да останеш без наследник, който да седи на престола на Израил.’+  И ти самият добре знаеш какво ми направи Йоав, синът на Саруя,+ как постъпи с двамата военачалници на израилската войска, с Авенир,+ синът на Нир, и с Амаса,+ синът на Йетер.+ Той ги уби, проливайки в мирно време кръв,+ която се пролива по време на война, и с тази кръв опетни своя пояс, който опасваше кръста му, и своите сандали, които бяха на краката му.  Затова постъпи според своята мъдрост+ и не позволявай белите му коси да слязат с мир+ в гроба*.+  А към синовете на галаадеца Верзелай+ прояви милост* и те нека бъдат между онези, които се хранят на твоята трапеза,+ защото по същия начин и те ми помогнаха,+ когато бягах от брат ти Авесалом.+  Ето, тук е и Семей,+ синът на Гера, вениаминец от Ваурим,+ който ме проклинаше с тежки проклятия+ в деня, когато отивах в Маханаим.+ Но той дойде да ме посрещне при Йордан+ и аз му се заклех пред Йехова: ‘Няма да те погубя с меч!’+  А сега ти не го оставяй ненаказан,+ защото си мъдър+ човек и добре знаеш как да постъпиш с него. И с кръв свали белите му коси+ в гроба*.“+ 10  Тогава Давид заспа при своите прадеди+ и беше погребан в Давидовия град.+ 11  И Давид царува над Израил четирийсет години.+ В Хеврон+ царува седем години+ и в Йерусалим — трийсет и три години.+ 12  И Соломон седна на престола на баща си Давид+ и с времето неговото царство се утвърди здраво.+ 13  И Адония, синът на Агита, дойде при Витсавее,+ майката на Соломон. Когато тя го попита „С мир ли идваш?“,+ той отговори „Да, идвам с мир“. 14  И продължи: „Искам да ти кажа нещо.“ И тя каза: „Говори.“+ 15  Тогава той каза: „Ти добре знаеш, че царската власт трябваше да бъде дадена на мене и че целият Израил очакваше аз да бъда цар.+ Но всичко се обърна и царската власт беше дадена на брат ми, защото Йехова му я даде.+ 16  И сега искам да те помоля само за едно нещо. Не ми отказвай!“+ А тя отвърна: „Говори.“ 17  И той продължи: „Моля те, кажи на цар Соломон, понеже той няма да ти откаже, да ми даде сунамката+ Ависага+ за жена.“ 18  А Витсавее каза: „Добре, ще говоря с царя по твоя въпрос.“ 19  И Витсавее отиде при цар Соломон, за да говори с него относно Адония.+ И царят веднага стана,+ за да я посрещне, и ѝ се поклони.+ После седна на престола си и нареди да поставят престол за майката на царя, така че тя да седне от дясната му страна.+ 20  И тя каза: „Имам една малка молба към тебе. Не ми отказвай.“ А царят ѝ отговори: „Кажи, майко моя, няма да ти откажа.“ 21  И тя продължи: „Нека сунамката Ависага бъде дадена за жена на брат ти Адония.“ 22  Тогава цар Соломон отговори на майка си: „А защо искаш за Адония сунамката Ависага? Поискай за него и царската власт,+ защото ми е брат и е по–голям от мене+ — и за него, и за свещеника Авиатар,+ и за Йоав,+ синът на Саруя.“+ 23  Тогава цар Соломон се закле пред Йехова с думите: „Нека Бог ми причини това и това и да добави още към него*,+ ако Адония не е казал тези думи против собствената си душа!+ 24  И сега, както е сигурно, че е жив Йехова,+ който ме утвърди+ и ме постави да седна на престола на баща ми Давид+ и който ми направи дом,+ както беше обещал,+ така е сигурно, че днес Адония ще умре.“+ 25  И цар Соломон незабавно изпрати Ванаия,+ синът на Йодай. И той нападна Адония, и Адония умря.+ 26  А на свещеника Авиатар+ царят каза: „Отиди в Анатот+ при нивите си. Ти заслужаваш смърт,+ но няма да те погубя днес, защото носеше ковчега на Върховния господар Йехова+ пред моя баща Давид+ и защото понасяше страдания през цялото време, когато и моят баща понасяше страдания.“+ 27  И Соломон отстрани Авиатар от службата му като свещеник на Йехова, за да изпълни словото, което Йехова беше изрекъл в Сило+ против дома на Илий.+ 28  Вестта за това стигна и до Йоав+ — понеже Йоав беше подкрепил Адония,+ макар че не беше подкрепил Авесалом+ — и Йоав избяга в шатъра+ на Йехова и се хвана здраво за роговете на олтара.+ 29  Тогава известиха на цар Соломон: „Йоав избяга в шатъра на Йехова, и ето, там е при олтара.“ А Соломон изпрати Ванаия, синът на Йодай, като му каза: „Отиди, убий го!“+ 30  И Ванаия отиде в шатъра на Йехова и каза на Йоав: „Ето какво нареди царят: ‘Излез!’“ Но той отговори: „Няма да изляза! Тук+ искам да умра.“ И Ванаия предаде на царя: „Това каза Йоав и това ми отговори.“ 31  Тогава царят му заповяда: „Направи както е казал, убий го и го погреби. И отстрани от мене и от дома на баща ми кръвта,+ която Йоав проля без причина.+ 32  И Йехова ще върне неговата кръв върху главата му,+ понеже той погуби двама мъже, по–праведни и по–добри от него,+ и ги уби с меч, без баща ми Давид да знае това+ — Авенир,+ синът на Нир, военачалникът на войската на Израил,+ и Амаса,+ синът на Йетер, военачалникът на войската на Юда.+ 33  Тяхната кръв ще бъде върху главата на Йоав и върху главата на неговото потомство до безпределни времена.+ А за Давид,+ за неговото потомство, за неговия дом и за неговия престол ще има мир от Йехова до безпределни времена.“+ 34  Тогава Ванаия, синът на Йодай, отиде,+ нападна Йоав и го уби.+ И го погребаха в дома му в пустинята. 35  И вместо него царят постави над войската+ Ванаия,+ синът на Йодай, а вместо Авиатар постави свещеника Садок.+ 36  След това царят изпрати хора при Семей+ и му каза: „Направи си къща в Йерусалим и живей тук, и не излизай оттук. 37  И знай, че в деня, когато излезеш оттук и преминеш речната долина* Кедрон,+ непременно ще умреш.+ Кръвта ти ще бъде върху твоята глава.“+ 38  А Семей отговори на царя: „Добре. Каквото каза моят господар, царят, това ще направи служителят ти.“ И Семей дълго време живееше в Йерусалим. 39  Но след три години двама роби+ на Семей избягаха при царя на Гет,+ Анхус,+ синът на Мааха. И известиха на Семей: „Ето, твоите роби са в Гет.“ 40  И Семей веднага стана, оседла магарето си и отиде в Гет при Анхус, за да търси робите си. Така Семей отиде и доведе робите си от Гет. 41  Тогава известиха на Соломон: „Семей отиде от Йерусалим в Гет и се върна.“ 42  А царят изпрати хора+ при Семей и му каза: „Не те ли обвързах с клетва пред Йехова и не те ли предупредих,+ като казах ‘Знай, че в деня, когато излезеш оттук и отидеш където и да било, непременно ще умреш’? И ти не ми ли каза ‘Добре’?+ 43  Защо тогава не спази клетвата, дадена пред Йехова,+ и не се подчини на моята строга заповед?“+ 44  И царят каза още на Семей: „Ти сам знаеш какво зло си извършил спрямо баща ми Давид+ и в сърцето си добре знаеш това. Но Йехова ще върне върху твоята глава злото, което си извършил.+ 45  А цар Соломон ще бъде благословен+ и престолът на Давид ще бъде утвърден пред Йехова завинаги.“+ 46  Тогава царят даде заповед на Ванаия, синът на Йодай, който излезе и нападна Семей, и той умря.+ И царството се утвърди в ръцете на Соломон.+

Бележки под линия

Или: „напомняния“.
На еврейски: „шео̀л“, общият гроб на човешкия род. Виж Приложение № 8.
Или: „лоялна любов“. Виж Би 19:19, бел. под линия.
На еврейски: „шео̀л“.
Израз, използван при даването на клетва.
На еврейски: „на̀хал“. Виж Приложение № 15.