Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Свидетели на Йехова

Избери език български

2 Царе 13:1-39

13  След като станаха тези неща, Амнон,+ синът на Давид, се влюби+ в Тамар,+ която беше красива и беше сестра на Авесалом,+ синът на Давид.  И Амнон се измъчваше толкова много заради сестра си Тамар, че се разболя.+ Тя беше девица и на Амнон му изглеждаше трудно+ да направи с нея онова, което искаше.+  Амнон обаче имаше един приятел, който се казваше Йонадав*+ и беше син на Самаия,+ братът на Давид. И Йонадав беше много хитър човек.  Затова му каза: „Защо всяка сутрин си толкова потиснат, царски сине? Няма ли да ми кажеш?“+ Тогава Амнон му каза: „Влюбен съм в Тамар, сестрата+ на брат ми Авесалом.“+  А Йонадав му каза: „Легни на леглото си и се престори на болен.+ И когато баща ти дойде да те види, му кажи: ‘Моля те, нека дойде сестра ми Тамар, за да ми приготви нещо за ядене, понеже съм болен. Но нека тя приготви яденето пред очите ми, за да гледам, и после ще ям от нейната ръка.’“+  И Амнон легна, като се преструваше на болен.+ А като дойде царят да го види, Амнон му каза: „Моля те, нека дойде сестра ми Тамар и нека приготви пред очите ми две питки*, за да ям от нейната ръка, защото съм болен.“  Тогава Давид изпрати хора в дома при Тамар, за да ѝ кажат: „Моля те, отиди в дома на брат си Амнон и му приготви ядене.“  И Тамар отиде в дома на брат си Амнон,+ който лежеше на леглото си. Тя взе брашно, замеси тесто и пред неговите очи направи питки и ги изпържи.  После взе дълбокия тиган и постави пред Амнон питките, но той отказа да яде, като каза: „Нека всички излязат оттук!“+ И всички излязоха. 10  Тогава Амнон каза на Тамар: „Донеси яденето в моята стая, за да ям от твоята ръка, защото съм болен.“ И Тамар взе питките, които беше направила, и ги занесе на брат си Амнон в стаята. 11  А когато се приближи, за да му даде да яде, той я хвана+ и ѝ каза: „Ела, сестро+ моя, легни с мене!“+ 12  Но тя му каза: „Не, брате мой! Не ме посрамвай,+ защото не се постъпва така в Израил.+ Не върши това позорно и безразсъдно дело!+ 13  Къде ще отида със своя срам? А и ти ще бъдеш като един от безразсъдните мъже в Израил. Моля те, говори с царя. Той няма да ти откаже да ме даде на тебе.“ 14  Но Амнон не искаше да я послуша, и като я надмогна със сила, легна с нея+ и я посрами.+ 15  След това Амнон я намрази силно, така че омразата, с която я мразеше, беше по–силна от любовта, с която я обичаше. И Амнон ѝ каза: „Стани! Отиди си.“ 16  Тогава тя му каза: „Недей така, брате мой! Ако ме изгониш, ще извършиш по–голямо зло от това, което вече ми причини.“ Но той не искаше да я послуша. 17  После извика момчето, което му прислужваше, и му заповяда: „Изведи тази жена оттук и заключи вратата след нея.“ 18  (А тя носеше дълга пъстра+ дреха, защото царските дъщери, девиците, се обличаха с такива дрехи.) И прислужникът я изведе навън и заключи вратата след нея. 19  Тогава Тамар посипа главата си с пепел+ и раздра пъстрата дреха, която носеше. Покри с ръце главата си+ и си тръгна оттам. И тя вървеше и плачеше. 20  И Авесалом,+ нейният брат, ѝ каза: „Дали брат ти Амнон+ беше с тебе? Сега, сестро моя, мълчи, защото той ти е брат.+ Не си слагай това на сърце.“ И Тамар остана да живее в дома на брат си Авесалом, отделена от другите. 21  Когато цар Давид чу за всичко, което се беше случило,+ много се разгневи.+ 22  А Авесалом не каза нищо на Амнон, нито лошо, нито добро, защото Авесалом намрази+ Амнон, заради това че той посрами Тамар, неговата сестра. 23  След две години Авесалом стрижеше овцете+ си във Ваал–асор, който е близо до Ефрем,+ и покани всичките синове на царя.+ 24  И Авесалом дойде при царя и му каза: „Ето, твоят служител стриже овцете си. Нека царят и служителите му дойдат с твоя служител.“ 25  Но царят отговори на Авесалом: „Не, сине, няма да дойдем всички, за да не ти бъдем в тежест.“ И макар че Авесалом настояваше,+ царят не се съгласи да отиде, но го благослови.+ 26  Накрая Авесалом каза: „Ако не дойдеш ти, моля те, позволи да дойде с нас брат ми Амнон.“+ А царят го попита: „Защо и той да идва с тебе?“ 27  Но Авесалом го молеше настоятелно,+ така че той накрая пусна с него Амнон и всички царски синове. 28  После Авесалом заповяда на своите служители: „Внимавайте! Когато сърцето на Амнон се развесели от виното+ и когато ви кажа ‘Ударете Амнон’, тогава да го убиете. Не се плашете!+ Нали аз ви заповядвам това. Бъдете силни и храбри.“ 29  И служителите на Авесалом постъпиха с Амнон така, както им беше заповядал Авесалом.+ Тогава всички други синове на царя станаха, качиха се на мулетата си и побягнаха. 30  И докато те още бяха на път, до Давид стигна известието: „Авесалом уби всичките синове на царя, нито един от тях не остана жив.“ 31  Като чу за това, царят стана, раздра дрехите си+ и легна на земята.+ И всички негови служители стояха около него с раздрани дрехи.+ 32  Но Йонадав,+ синът на Самаия,+ който е брат на Давид, каза: „Нека господарят ми не мисли, че са загинали всички младежи, синовете на царя, понеже само Амнон е умрял.+ Това стана по нареждане на Авесалом, защото той замисляше+ това още от деня, когато Амнон посрами+ сестра му Тамар.+ 33  Затова нека господарят ми, царят, не се тревожи в сърцето си поради известието, че са загинали всичките царски синове, понеже само Амнон е умрял.“ 34  Междувременно Авесалом избяга.+ А по–късно младежът, който беше на стража,+ вдигна очи, и ето, видя как множество хора идват по пътя, който беше зад него и минаваше край планинския склон. 35  Тогава Йонадав+ каза на царя: „Ето, идват синовете на царя! Всичко стана така, както каза твоят служител.“+ 36  Щом той изговори тези думи, влязоха синовете на царя. И заплакаха със силен глас. И царят и неговите служители също плакаха много. 37  А Авесалом избяга и отиде при царя на Гесур,+ Талмай,+ синът на Амиуд. И през всичките тези дни Давид жалееше+ за своя син. 38  Така Авесалом избяга в Гесур+ и остана там три години. 39  Накрая цар Давид се утеши за смъртта на Амнон и душата му започна да копнее да види Авесалом.

Бележки под линия

В еврейския текст е използвана и пълната форма — Йехонадав.
Или: „питки с формата на сърце“.