Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Свидетели на Йехова

Избери език български

1 Царе 21:1-15

21  След това Давид отиде в Ноб+ при свещеника Ахимелех.+ И Ахимелех се уплаши, като видя Давид, и го попита: „Защо си сам и няма никого с тебе?“+  А Давид отговори на свещеника Ахимелех: „Имам заповед от царя, който ми каза:+ ‘Никой не бива да знае защо те изпращам и какво съм ти заповядал.’ Затова се уговорих с хората си да се срещнем на това и това място.  И сега, ако имаш подръка, дай ми пет хляба или каквото намериш.“+  Но свещеникът отговори на Давид: „Нямам подръка обикновен хляб, а само свят хляб.+ Ще ти го дам, стига мъжете да са стояли далече от жени.“+  А Давид каза на свещеника: „Да, ние стояхме далече от жени, както и по–рано, когато излизах на военни походи.+ Мъжете са свети дори когато изпълняват обикновена задача, а колко повече днес, когато задачата е особена.“  Тогава свещеникът му даде онова, което е свято,+ защото там нямаше друг хляб освен представените хлябове, които бяха взети от мястото им пред Йехова,+ за да се сложи пресен хляб в деня, когато се вземат.  В този ден там беше един от служителите на Саул, задържан+ пред Йехова, който се казваше Доик.+ Той беше едомец+ и беше главният пастир на Саул.+  И Давид каза още на Ахимелех: „Имаш ли подръка тук някакво копие или меч? Понеже не взех със себе си нито меча си, нито оръжията си, защото задачата от царя беше спешна.“  Тогава свещеникът отвърна: „Тук е мечът на филистимеца Голиат,+ когото ти уби в долината Ила.+ Ето, той е зад ефода,+ увит в една горна дреха. Ако искаш да го вземеш, вземи го, защото тук няма нищо друго освен него.“ А Давид отговори: „Няма друг меч като него. Дай ми го!“ 10  След това Давид стана и в този ден пак побягна+ от Саул, и дойде при Анхус, царят на Гет.+ 11  И служителите на Анхус казаха на царя: „Това не е ли Давид, царят+ на тази земя? Нима не танцуваха+ и не пееха за него, като си отговаряха‘Саул погуби хиляди свои врагове,а Давид — десетки хиляди’?“+ 12  И Давид размишляваше в сърцето си за тези думи и много се изплаши+ от Анхус, царят на Гет. 13  Затова започна да се преструва на луд+ пред тях+ и докато беше в ръцете им, се държеше като обезумял. Драскаше по градската порта и оставяше лигите си да текат по брадата му. 14  Тогава Анхус каза на служителите си: „Ето, виждате, че човекът е луд. Защо ми го водите? 15  Нямам ли достатъчно луди, че сте ми довели и този да буйства пред мене? Трябва ли такъв човек да влезе в моя дом?“

Бележки под линия