Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Свидетели на Йехова

Избери език български

Съдии 9:1-57

9  След време Авимелех,+ синът на Йероваал, отиде в Сихем+ при братята на майка си и каза на тях и на всичките роднини от бащиния дом на майка си:  „Кажете пред всички жители на Сихем: ‘Кое е по–добре за вас — седемдесет души,+ всичките синове на Йероваал, да владеят над вас или само един човек да владее над вас? Помнете, че аз съм една кръв с вас*!’“+  И братята на майка му казаха всички тези негови думи пред всички жители на Сихем, така че техните сърца се обърнаха към Авимелех+ и затова казаха: „Той е наш брат.“+  И му дадоха седемдесет сикъла сребро от храма на Ваал–верит.+ С тях Авимелех нае нагли мъже без работа,+ за да го придружават.  След това отиде в дома на баща си в Офра+ и уби върху един камък братята си,+ синовете на Йероваал, седемдесет мъже. Но Йотам, най–малкият син на Йероваал, остана жив, тъй като се беше скрил.  По–късно всички жители на Сихем и всички жители на Мило+ се събраха заедно и отидоха и издигнаха Авимелех за свой цар+ близо до голямото дърво,+ близо до стълба, който се намираше в Сихем.+  Когато му съобщиха за това, Йотам веднага отиде и застана на върха на планината Гаризим,+ и извика със силен глас към тях: „Чуйте ме вие, жители на Сихем, и нека Бог чуе вас!  Веднъж дърветата отишли да помажат цар над себе си. И казали на маслината:+ ‘Владей над нас!’+  Но маслината им отговорила: ‘Да се откажа ли от изобилието на маслото си, с което биват прославяни+ Богът и хората, и да отида да се вея над дърветата?’+ 10  Тогава дърветата казали на смокинята:+ ‘Ела ти да владееш над нас!’ 11  Но смокинята им отвърнала: ‘Да се откажа ли от сладостта си и от хубавите си плодове и да отида да се вея над дърветата?’+ 12  След това дърветата казали на лозата: ‘Ела ти да владееш над нас!’ 13  В отговор лозата им казала: ‘Да се откажа ли от своето младо вино, което радва Бога и хората,+ и да отида да се вея над дърветата?’ 14  Накрая всички дървета казали на трънливия храст:+ ‘Ела ти да владееш над нас!’ 15  Тогава трънливият храст отговорил на дърветата: ‘Ако наистина ме помазвате за цар над вас, елате и потърсете убежище под сянката ми!+ Но ако не, нека огън+ излезе от трънливия храст и нека погълне ливанските+ кедри!’+ 16  И сега, ако сте постъпили искрено и честно, когато издигнахте Авимелех за свой цар,+ ако сте направили добро на Йероваал и на неговото семейство и ако сте постъпили с него според това, което заслужаваха делата на ръцете му, 17  когато баща ми воюва+ за вас и изложи на опасност душата си,+ за да ви избави от ръцете на мадиамците+ — 18  вие обаче днес въстанахте против семейството на баща ми, като убихте върху един камък синовете му,+ седемдесет души,+ и издигнахте Авимелех, синът на неговата робиня,+ за цар+ над жителите на Сихем само защото той е ваш брат, — 19  да, ако днес сте постъпили искрено и честно спрямо Йероваал и неговото семейство, радвайте се на Авимелех и нека и той се радва на вас!+ 20  Но ако не е така, нека излезе огън+ от Авимелех и нека погълне жителите на Сихем и жителите на Мило,+ и нека излезе огън+ от жителите на Сихем и жителите на Мило и да погълне Авимелех!“+ 21  След това Йотам+ побягна и стигна до Вир, и се засели там заради своя брат Авимелех. 22  А Авимелех три години се държеше като княз на Израил.+ 23  Тогава Бог позволи да се породят лоши чувства*+ между Авимелех и жителите на Сихем, и жителите на Сихем измениха+ на Авимелех. 24  Това стана, за да дойде злото,+ причинено на седемдесетте синове на Йероваал, както и тяхната кръв, върху брат им Авимелех, защото той ги уби,+ а също и върху жителите на Сихем, защото му помогнаха+ да убие братята си. 25  И жителите на Сихем поставиха в засада против него мъже по върховете на планините и те ограбваха всекиго, който минаваше край тях по онзи път. След време това беше съобщено на Авимелех. 26  След това Гаал,+ синът на Евед, дойде с братята си и премина в Сихем,+ а жителите на Сихем му се довериха.+ 27  И те излязоха на полето както обикновено, обраха гроздето от лозята си, стъпкаха го, за да направят вино, и празнуваха радостно,+ след което влязоха в храма на своя бог,+ ядоха и пиха,+ и проклинаха+ Авимелех. 28  И Гаал, синът на Евед, каза: „Кой е Авимелех?+ Не е ли син на Йероваал?+ И кой е Зевул,+ неговият доверен служител в Сихем? Защо да им служим? По–добре служете на синовете на Емор,+ бащата на Сихем! Защо да служим на Авимелех? 29  Ако този народ беше в моите ръце,+ щях да премахна Авимелех!“ И той каза още на Авимелех: „Събери си многобройна войска и излез да се бием!“+ 30  А князът на града, Зевул, чу думите на Гаал, синът на Евед,+ и гневът му пламна. 31  Затова, постъпвайки хитро, той изпрати пратеници при Авимелех с думите: „Ето, Гаал, синът на Евед, и неговите братя са дошли в Сихем+ и сега бунтуват града против тебе. 32  Затова ти и хората, които са с тебе, се вдигнете през нощта+ и залегнете в засада+ извън града! 33  А рано сутринта, веднага щом изгрее слънцето, станете и нападнете града! И когато Гаал и хората му излязат против вас, направете с тях каквото можете!“ 34  Така Авимелех и всички хора, които бяха с него, се вдигнаха през нощта и залегнаха в засада против Сихем, разделени на четири отряда. 35  След това Гаал,+ синът на Евед, излезе и застана при градската порта. А Авимелех и хората му тръгнаха от засадата. 36  И когато видя хората, Гаал каза на Зевул: „Виж, хора слизат от върховете на планините!“ Но Зевул му отговори: „Сенките на планините ти приличат на хора.“+ 37  По–късно Гаал каза още веднъж: „Ето, хора идват откъм средата на тази земя и един отряд идва по пътя край голямото дърво Маоненим*.“ 38  Тогава Зевул му каза: „Къде са сега думите, с които се хвалеше:+ ‘Кой е Авимелех, за да му служим?’+ Това не са ли хората, които ти отхвърли?+ Излез сега и воювай против тях!“ 39  И Гаал излезе начело на жителите на Сихем и воюва против Авимелех. 40  Но Авимелех тръгна да го преследва, така че той побягна пред него. И мнозина паднаха убити, чак до градската порта. 41  И Авимелех продължи да живее в Арума, а Зевул+ изгони Гаал+ и братята му, та не можеха вече да живеят в Сихем.+ 42  А на следващия ден хората започнаха да излизат на полето. И това беше съобщено на Авимелех.+ 43  Така той взе своите мъже, раздели ги на три отряда+ и те залегнаха в засада извън града. Когато видя, че хората излизат от града, той се вдигна срещу тях и ги уби. 44  И Авимелех и отрядите, които бяха с него, нападнаха портата на града, за да застанат там, а два отряда нападнаха всички, които бяха извън града, и ги убиха.+ 45  И Авимелех воюва против града през целия този ден и накрая го превзе. Той уби хората в него,+ след което срина града до основи+ и покри мястото му със сол.+ 46  Когато чуха за това, всички жители на кулата в Сихем отидоха в скривалището на храма на Ел–верит*.+ 47  И беше съобщено на Авимелех, че всички жители на кулата в Сихем са се събрали заедно. 48  Тогава, заедно с всички онези, които бяха с него, Авимелех се качи на планината Салмон+ и като взе брадва в ръката си, отсече клон от едно дърво, вдигна го, сложи го на рамо и каза на хората си: „Каквото видяхте, че направих аз, направете го бързо и вие!“+ 49  Тогава всички си отсякоха по един клон и тръгнаха след Авимелех. После сложиха клоните върху скривалището и запалиха огън над онези, които бяха в скривалището. Така умряха и всичките жители на кулата в Сихем, около хиляда мъже и жени.+ 50  След това Авимелех отиде до Тевес,+ обсади го и го превзе. 51  Сред града имаше укрепена кула, в която избягаха всички мъже и жени, всички жители на града. Те затвориха вратата след себе си и се качиха на покрива на кулата. 52  И Авимелех стигна до кулата и я нападна, и се приближи до вратата на кулата, за да я опожари.+ 53  Тогава една жена хвърли горен мелничен камък върху главата на Авимелех и му строши черепа.+ 54  А той бързо повика оръженосеца си и му каза: „Извади меча си и ме убий,+ за да не кажат за мене ‘Жена го уби’!“ И веднага оръженосецът му го прониза, така че той умря.+ 55  А когато видяха, че Авимелех умря, израилтяните се прибраха по домовете си. 56  И Бог направи така, че злото, което Авимелех беше извършил спрямо своя баща, като беше убил седемдесетте си братя, да се върне върху самия него.+ 57  И Бог направи така, че цялото зло, което жителите на Сихем бяха извършили, да се върне върху собствените им глави, за да дойде върху тях+ проклятието+ на Йотам,+ синът на Йероваал.+

Бележки под линия

Буквално: „ваша кост и ваша плът“.
Буквално: „лош дух“.
Името Маоненим означава „онези, които се занимават с магия“. Виж Вт 18:14.
Името Ел–верит означава „бог на договора“. Отнася се за Ваал от Сихем.