Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Свидетели на Йехова

Избери език български

Римляни 9:1-33

9  Казвам истината,+ като последовател на Христос, не лъжа,+ понеже съвестта ми свидетелства заедно с мене в съгласие със светия дух,  че в сърцето+ си изпитвам голяма мъка и непрестанна болка.  Защото бих желал самият аз да бъда проклет и разделен от Христос заради своите братя,+ своите роднини по плът,+  израилтяните,+ които бяха осиновени+ от Бога и получиха славата,+ договорите,+ Закона,+ святата служба+ и обещанията,+  техни са и прадедите+ и от тях произлезе Христос по плът.+ Бог,+ който е над всички, да бъде благословен завинаги! Амин.  Но това не значи, че словото на Бога не се е изпълнило,+ защото не всички, които произлизат от Израил, наистина са „Израил“.+  И това, че са Авраамово потомство, не означава, че всички те са деца,+ но е записано: „Онова, което ще се нарече твое потомство, ще дойде чрез Исаак.“+  Тоест децата по плът+ не са наистина деца на Бога,+ но за потомство са смятани децата според обещанието.+  Защото словото, съдържащо обещанието, беше следното: „Ще дойда по същото време и Сара ще има син.“+ 10  И не само в този случай, но и когато Ревека зачена близнаци+ от нашия прародител Исаак, 11  защото още когато не бяха родени, нито бяха извършили каквото и да било добро или зло+ — за да може Божието намерение относно избирането и по–нататък да не зависи от дела, а от онзи, който призовава,+ — 12  на нея ѝ беше казано: „По–старият ще бъде роб на по–младия.“+ 13  Както е записано: „Обикнах Яков, а Исав намразих.“+ 14  Тогава какво да кажем? Нима Бог е несправедлив?+ В никакъв случай! 15  Защото той казва на Моисей: „Ще окажа милост на онзи, на когото реша да окажа милост, и ще проявя състрадание към онзи, към когото реша да проявя състрадание.“+ 16  Така че това не зависи нито от този, който иска, нито от този, който полага усилия, а от Бога,+ който оказва милост.+ 17  Защото Писанието казва на фараона: „Оставих те жив именно за да покажа силата си чрез тебе и името ми да бъде известено по цялата земя.“+ 18  Така че на когото иска, той оказва милост+ и на когото иска, позволява да проявява упорство.+ 19  Но ще ми кажеш: „Тогава защо обвинява? Та кой може да се противопостави на волята му?“+ 20  О, човече,+ кой си ти, че говориш против Бога?+ Дали изделието ще каже на онзи, който го е направил: „Защо ме направи така?“+ 21  Нима грънчарят+ няма власт над глината, така че от една и съща буца да направи съд за почтена употреба и друг за непочтена употреба?+ 22  Но ако Бог, макар че искаше да прояви гнева си и да изяви силата си, понасяше с голямо дълготърпение съдовете на гнева, приготвени за унищожение,+ 23  за да изяви богатството+ на своята слава върху съдовете+ на милостта, които приготви предварително за слава,+ 24  тоест върху нас, които призова не само измежду юдеите, но и измежду народите,+ тогава какво? 25  Както той казва и в книгата на Осия: „Онези, които не са мой народ,+ ще нарека свой народ и онази, която не е обичана, ще нарека любима,+ 26  и на същото място, където им беше казано ‘Вие не сте мой народ’, там ще бъдат наречени синове на живия Бог.“+ 27  А Исаия възкликва относно Израил: „Дори и броят на Израилевите синове да е като морския пясък,+ само един остатък ще бъде спасен.+ 28  Защото Йехова ще потърси сметка от живеещите на земята, окончателно и незабавно.“+ 29  И още, както беше казал Исаия преди време: „Ако Йехова, Богът на небесните войнства,*+ не ни беше оставил потомство, щяхме да станем като Содом и да заприличаме на Гомор.“+ 30  Тогава какво да кажем? Макар че хората от народите не се стремяха към праведност, постигнаха праведност+ — праведността, която произтича от вяра.+ 31  Израил обаче се стремеше към един праведен закон, но не го постигна.+ 32  Защо? Защото се стремеше към него не чрез вяра, а чрез дела.+ Те се препънаха в „камъка за препъване“,+ 33  както е записано: „Ето, полагам на Сион камък,+ в който да се препънат, и скала, която да е препятствие за тях,+ но онзи, който основава вярата си на него, няма да бъде разочарован*.“+

Бележки под линия

Или: „Йехова Саваот“.
Или: „посрамен“.