Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Свидетели на Йехова

Избери език български

Римляни 7:1-25

7  Нима не знаете, братя (защото говоря на тези, които познават закона), че Законът е господар на човека само докато човекът е жив?+  Така една омъжена жена е обвързана по закон с мъжа си, докато той е жив, но ако мъжът ѝ умре, тя е освободена от закона на мъжа си.+  Затова ако докато мъжът ѝ е жив, тя стане жена на друг мъж, ще бъде смятана за прелюбодейка.+ Но ако мъжът ѝ умре, тя е освободена от неговия закон, така че не е прелюбодейка, ако стане жена на друг мъж.+  Така, братя мои, вие също умряхте спрямо Закона+ чрез Христовото тяло, за да принадлежите на другиго+ — на онзи, който беше възкресен от мъртвите,+ та да принасяме плод+ за прослава на Бога.  Защото когато живеехме според плътта,+ в тялото ни действаха греховните страсти, изявени чрез Закона, така че принасяхме плод, водещ до смърт.+  Но сега сме освободени от Закона,+ защото умряхме+ спрямо онова, което ни държеше здраво, така че да бъдем роби+ по новому чрез духа,+ а не по старому чрез записания закон.+  Тогава какво да кажем? Законът грях ли е?+ В никакъв случай! Ако не беше Законът, нямаше да знам какво е грях,+ нямаше да знам какво значи да пожелаваш чуждото,+ ако Законът не беше казал: „Не пожелавай чуждото.“+  Но получавайки подтик чрез заповедта,+ грехът пораждаше в мене всякакво желание за чуждото, понеже без закон грехът е мъртъв.+  Всъщност някога бях жив без закон,+ но когато дойде заповедта,+ грехът оживя, а аз умрях.+ 10  И установих, че заповедта, която трябваше да води до живот,+ води до смърт.+ 11  Защото получавайки подтик чрез заповедта, грехът ме подмами+ и ме уби чрез нея. 12  От своя страна обаче, Законът е свят+ и заповедта е свята, праведна+ и добра.+ 13  Тогава дали онова, което е добро, стана смърт за мене? В никакъв случай! Но грехът стана, за да бъде показан като грях, който ме води до смърт чрез онова, което е добро,+ така че грехът да стане много по–греховен чрез заповедта.+ 14  Защото знаем, че Законът е духовен,+ а аз съм плътски, продаден в робство на греха.+ 15  Понеже не знам какво правя — не върша това, което искам, а върша това, което мразя. 16  Но ако върша това, което не искам,+ признавам, че Законът е добър.+ 17  В този случай не го върша вече аз, а грехът, който живее в мене.+ 18  Защото знам, че в мене, тоест в плътта ми, не живее нищо добро,+ понеже имам желание+ да върша добро, но не и способност да го върша.+ 19  Защото не върша доброто, което искам,+ а върша злото, което не искам. 20  Ако обаче върша онова, което не искам, не го върша вече аз, а грехът, който живее в мене.+ 21  Така че при себе си виждам такъв закон: когато искам да върша онова, което е правилно,+ при мене се оказва онова, което е лошо.+ 22  Наистина намирам радост+ в Божия закон според човека,+ който съм отвътре, 23  но в тялото си+ виждам друг закон, който воюва+ срещу закона на ума+ ми и ме отвежда в плен на закона на греха+ в тялото ми. 24  Колко нещастен човек съм аз! Кой ще ме избави от тялото, водещо до тази смърт?+ 25  Благодаря на Бога, той ще ме избави чрез нашия Господар Исус Христос!+ Така с ума си робувам на Божия закон,+ а с плътта си — на закона на греха.+

Бележки под линия