Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Свидетели на Йехова

Избери език български

Римляни 2:1-29

2  Затова който и да си ти, човече, не можеш да бъдеш извинен,+ ако съдиш другите,+ защото за каквото съдиш другите, осъждаш и себе си, понеже ти, който съдиш другите,+ вършиш същите неща.+  А ние знаем, че Бог съди според истината+ онези, които вършат такива неща.  Но ти, човече, като съдиш онези, които вършат такива неща, а самият ти вършиш същото, мислиш ли,+ че ще избегнеш Божията присъда?+  Или презираш богатството на неговата милост,+ въздържаност+ и дълготърпение,+ понеже не разбираш, че милостта на Бога те води към разкаяние*?+  Но поради своето упорство+ и неразкайващо се сърце+ ти трупаш върху себе си гняв+ за деня на гнева,+ когато ще бъде разкрита+ праведната присъда на Бога.+  И той ще даде на всекиго според делата му:+  вечен живот на онези, които с издръжливост в добри дела се стремят към слава, чест и нетленност,+  но за онези, които са свадливи+ и не се подчиняват на истината,+ а на неправедността, ще има ярост и гняв.+  Ще има трудности и премеждия за всеки човек*, който върши зло — първо за юдея,+ после и за гърка*,+ 10  а слава, чест и мир за всекиго, който върши добро+ — първо за юдея,+ после и за гърка.+ 11  Защото Бог не проявява пристрастие.+ 12  Така всички, които съгрешиха без закон, без закон и ще загинат,+ но всички, които съгрешиха, имайки закон,+ ще бъдат съдени според този закон.+ 13  Защото пред Бога не са праведни онези, които чуват закона, но за праведни ще бъдат обявени+ онези, които го изпълняват.+ 14  Понеже всеки път, когато хората от народите,+ които нямат закон,+ по природа изпълняват нещата от закона,+ те, макар и да нямат закон, са закон за самите себе си. 15  Те показват, че същината на закона е написана в сърцата им,+ като съвестта+ им свидетелства заедно с тях и в мислите си биват обвинени+ или оправдани. 16  Това ще стане в деня, когато Бог ще съди чрез Христос Исус+ онова, което хората+ крият,+ според добрата новина, която известявам.+ 17  Ако обаче се наричаш юдей+ и се облягаш на закон,+ ако се гордееш с Бога,+ 18  познаваш неговата воля+ и умееш да разпознаваш онова, което е превъзходно, понеже са те поучавали* от Закона,+ 19  и ако си убеден, че си водач на слепите,+ светлина за онези, които са в тъмнина,+ 20  наставник на неразумните,+ учител на малките деца+ и че в Закона притежаваш основното очертание+ на познанието и на истината,+ 21  тогава нима ти, който учиш другите, не учиш себе си?+ Нима ти, който проповядваш „не кради“,+ крадеш?+ 22  Нима ти, който казваш „не прелюбодействай“,+ прелюбодействаш? Нима ти, който се отвращаваш от идолите, ограбваш+ храмове? 23  Нима ти, който се гордееш, че имаш закон, позориш Бога, като престъпваш Закона?+ 24  Защото „заради вас Божието име е хулено между народите“,+ както е и записано. 25  Всъщност обрязването+ носи полза само ако изпълняваш закона,+ но ако престъпваш закона, твоето обрязване+ е станало необрязване.+ 26  Но ако необрязаният+ спазва праведните изисквания+ на Закона, нима неговото необрязване няма да се смята за обрязване?+ 27  И като изпълнява Закона, онзи, който от рождението си е необрязан, ще осъди тебе,+ защото макар че притежаваш и записан закон, и обрязване, ти престъпваш закона. 28  Защото не е юдей онзи, който е такъв външно,+ нито е обрязване онова, което е външно, върху плътта.+ 29  Но е юдей онзи, който е такъв отвътре,+ и неговото обрязване е обрязване на сърцето+ според духа, а не според записан закон.+ Такъв човек е хвален+ не от хората, а от Бога.+

Бележки под линия

Буквално: „промяна на ума (начина на мислене)“.
Буквално: „всяка човешка душа“.
Виж Ри 1:16, бел. под линия.
Или: „поучавали устно“.