Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Свидетели на Йехова

Избери език български

Римляни 14:1-23

14  Приемайте човека, който е слаб+ във вярата, но не за да съдите вътрешни+ съмнения.  На някого вярата му разрешава да яде всичко,+ друг обаче, понеже е слаб, яде само зеленчуци.  Нека който яде, не гледа отвисоко на този, който не яде,+ и нека който не яде, не съди този, който яде, защото Бог го приема.  Кой си ти, та да съдиш слугата на друг човек?+ Неговият господар решава дали той да стои, или да падне.+ И наистина ще стои, защото Йехова може да направи така, че да стои.+  Някой смята, че даден ден е по–важен от друг,+ друг обаче смята, че всички дни са еднакви.+ Нека всеки бъде напълно убеден в ума си.  Който спазва даден ден, за Йехова го спазва. И който яде, за Йехова яде,+ защото благодари на Бога.+ А който не яде, за Йехова не яде,+ и пак благодари на Бога.+  Всъщност никой от нас не живее само за себе си+ и никой не умира само за себе си,  защото ако живеем, за Йехова живеем,+ и ако умираме, за Йехова умираме.+ Така че и ако живеем, и ако умираме, принадлежим на Йехова.+  Защото Христос затова умря и оживя+ — за да бъде Господар както на мъртвите,+ така и на живите.+ 10  Но ти защо съдиш брат си?+ И защо гледаш отвисоко на брат си? Нали всички ние ще стоим пред съдийския+ престол на Бога, 11  понеже е записано: „‘Както е сигурно, че аз съм жив — казва Йехова,+ — така е сигурно, че всеки човек ще преклони коляно пред мене и всички хора ще признаят открито, че аз съм Бог.’“+ 12  Значи всеки от нас за себе си ще дава сметка на Бога.+ 13  Затова нека вече никой от нас не съди+ другия, но вместо това бъдете решени+ да не поставяте препятствие+ или спънка пред брат си.+ 14  Като последовател на Господаря Исус, знам и съм убеден, че само по себе си нищо не е омърсено.+ Само когато човек смята нещо за омърсено, за него то е омърсено.+ 15  И ако брат ти бъде огорчен заради храна, то ти вече не живееш* според любовта.+ Недей с храната си да причиняваш гибелта на този, за когото Христос умря.+ 16  Затова не допускайте да се злослови доброто, което вършите. 17  Защото царството на Бога+ не е ядене и пиене,+ а праведност,+ мир+ и радост+ чрез светия дух. 18  И който така робува на Христос, е угоден на Бога и е почитан от хората.+ 19  Тогава нека се стремим към онова, което допринася за мира+ и за взаимното изграждане.+ 20  Престани заради храна да рушиш онова, което Бог е направил.+ Наистина всичко е чисто, но е вредно, ако човек яде и това води до препъване.+ 21  Добре е да не ядеш месо, да не пиеш вино и да не правиш нищо, поради което брат ти може да се препъне.+ 22  Запази тази своя вяра за себе си пред Бога.+ Щастлив е онзи, който не се осъжда впоследствие за това, което е решил да направи. 23  Но ако се съмнява и яде, той вече е осъден,+ защото не яде вследствие на вяра. А всичко, което не е вследствие на вяра, е грях.+

Бележки под линия

Буквално: „ходиш“.