Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Свидетели на Йехова

Избери език български

Псалм 16:1-11

Миктам* на Давид. 16  О, Боже, закриляй ме, защото те направих свое убежище!+   Казах на Йехова: „Ти си Йехова, не може моята доброта да ти донесе някаква полза,+   тя носи полза на светите личности, които са на земята.В тях, в славните личности, намирам цялата си радост.“+   Умножават се страданията на онези, които, щом се появи чужд бог, веднага тръгват след него.+Няма да изливам техните приноси* от кръв+и няма да нося имената им на устните си.+   Да служа на Йехова е дял от моето наследство+ и от моята чаша.+Ти държиш здраво моя жребий.   С мерителното въже си ми определил много приятни места,+притежанията ми са наистина прекрасни.   Ще благославям Йехова, който ме наставлява със съветите си,+нощем моите най–съкровени чувства* ме поучават.+   Йехова винаги е пред мене.+Няма какво да ме поклати, защото той е от дясната ми страна.+   Затова сърцето ми се радва, всичко славно в мене ликува.+Плътта ми ще живее в безопасност.+ 10  Защото няма да оставиш душата ми в гроба*.+Няма да позволиш твоят лоялен служител да види ямата*.+ 11  Ще ми покажеш кой е пътят на живота,+лицето ти ще ме насити с радост,+в десницата ти има щастие завинаги.+

Бележки под линия

„Микта̀м“ е еврейски музикален термин, чието точно значение не е известно.
Буквално: „приноси за изливане“.
Буквално: „моите бъбреци“.
На еврейски: „шео̀л“, общият гроб на човешкия род. Виж Приложение № 8.
„Септуагинта“, сирийската „Пешита“ и „Вулгата“ използват тук „тление“.