Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Свидетели на Йехова

Избери език български

Неемия 5:1-19

5  По това време се чу силен вик+ сред народа, защото мъжете и техните жени започнаха да се оплакват от своите братя юдеи.+  Едни казваха: „Даваме като залог своите синове и дъщери, за да получим зърно, та да ядем и да останем живи.“+  И други казваха: „Даваме като залог своите ниви, лозя и къщи,+ за да получим зърно във време на глад.“  А трети казваха: „Взехме пари назаем, като заложихме своите ниви и лозя,+ за да платим данъка на царя.+  А ние сме от същата плът като братята си,+ нашите синове са като техните синове, но сме принудени да даваме синовете и дъщерите си в робство,+ а някои от дъщерите ни вече са робини. Ние сме безсилни да правим каквото и да било, понеже нивите и лозята ни принадлежат на други.“  Като чух техния вик и тези думи, силно се разгневих.  И размишлявах в сърцето си за всичко това и упрекнах+ знатните мъже и наместниците, като им казах: „Вие вземате висока лихва,+ всеки от своя брат.“ После свиках голямо събрание заради тях.+  И им казах: „Ние направихме всичко възможно, за да откупим+ братята си юдеи, които бяха продадени на другите народи. А нима сега вие ще продавате братята си,+ за да ги откупуваме отново?“ Но те мълчаха и не знаеха какво да отговорят.+  И аз продължих: „Това, което правите, не е добро.+ Нима не трябва да ходите в страх+ пред нашия Бог,+ за да не станем за срам+ пред другите народи, нашите врагове?+ 10  Аз, братята ми и слугите ми също даваме пари и зърно назаем. Но, моля ви, нека престанем с това лихварство!+ 11  Още днес им върнете техните ниви,+ лозя, маслинови градини и къщи, както и стотната част* от парите, от зърното, от младото вино и от маслиновото масло, която вземате от тях като лихва.“ 12  А те отговориха: „Ще им върнем+ всичко и нищо няма да искаме от тях.+ Ще постъпим точно както каза.“+ Тогава повиках свещениците и накарах виновните да се закълнат, че ще направят това, което беше казано.+ 13  И като изтърсих гънките на дрехата си, казах: „Така истинският Бог нека изтърси от дома му и от имота, който е придобил, всеки човек, който не изпълнява тези думи. Така нека бъде изтърсен и нека остане без нищо!“ И целият сбор* каза: „Амин!“*+ И започнаха да възхваляват Йехова.+ И хората постъпиха според тези думи.+ 14  Нещо повече, от деня, в който царят ме постави за управител+ в земята на Юда — от двайсетата+ година до трийсет и втората+ година от царуването на Артаксеркс,+ общо дванайсет години, — нито аз, нито моите братя ядохме хляба, който се полагаше на управителя.+ 15  А предишните управители, които бяха преди мене, налагаха тежък товар върху народа и всеки ден вземаха от него по четирийсет сикъла сребро за хляб и вино. Също и техните слуги угнетяваха народа.+ Аз обаче не постъпвах така,+ защото се боях от Бога.+ 16  Освен това и аз помагах в работата+ по стената. И всички мои слуги бяха събрани там за работата, но не придобихме нито една нива.+ 17  На моята трапеза се хранеха сто и петдесет юдеи и наместници, а също и онези, които идваха при нас от околните народи.+ 18  И всеки ден за мене приготвяха по едно говедо, шест отбрани овце, както и птици, а на всеки десет дни донасяха в изобилие различни вина.+ При това не търсех хляба, който се полага на управителя, защото службата на този народ и без това беше тежка. 19  Боже мой, спомни си за мене+ с добро+ поради всичко, което направих за този народ.+

Бележки под линия

Или: „един процент“, който вземали месечно.
На еврейски: „каха̀л“. Виж Из 12:6, бел. под линия.
Думата „амин“ (на еврейски: „амѐн“) означава „нека бъде така“.