Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Свидетели на Йехова

Избери език български

Матей 22:1-46

22  След това Исус продължи да им говори с притчи:+  „Небесното царство прилича на човек, на цар, който даде сватбено угощение+ за сина си.  И той изпрати робите си да съберат поканените на сватбеното угощение,+ но те не искаха да дойдат.+  Тогава той изпрати други роби+ с думите: ‘Кажи на поканените: „Ето, приготвих обяда,+ биковете и угоените животни са заклани и всичко е готово. Елате на сватбеното угощение.“’+  Но те останаха равнодушни и тръгнаха — един на нивата си, друг по търговия,+  а останалите, като хванаха робите му, безсрамно се подиграха с тях и ги убиха.+  Царят обаче се разгневи, изпрати войските си и погуби убийците, като опожари града им.+  Тогава каза на робите си: ‘Сватбеното угощение е готово, но поканените се оказаха недостойни за него.+  Затова отидете на пътищата, водещи извън града, и поканете на сватбеното угощение когото намерите.’+ 10  И робите отидоха на пътищата и събраха всички хора, които намериха, както зли, така и добри,+ и сватбената зала се напълни с гости*.+ 11  Когато царят дойде да види гостите, забеляза един мъж, който не беше облечен със сватбени дрехи,+ 12  и го попита: ‘Приятелю, ти как влезе тук без сватбени дрехи?’+ А той мълчеше. 13  Тогава царят каза на служителите си: ‘Вържете му ръцете и краката и го изхвърлете навън в тъмното. Там той ще плаче и ще скърца със зъби.’+ 14  Защото поканените са много, а избраните — малко.“+ 15  Тогава фарисеите си тръгнаха и се наговориха да го хванат в капан въз основа на думите му.+ 16  И изпратиха при него своите ученици заедно с привържениците на Ирод+ и те казаха: „Учителю, знаем, че говориш истината и учиш хората на Божия път в съгласие с истината, и не проявяваш пристрастие, защото не гледаш кой какъв е.+ 17  Тогава ни кажи какво мислиш: позволено ли е да се плаща данък на императора*, или не?“+ 18  Но като знаеше колко са зли, Исус им отговори: „Лицемери, защо ме подлагате на изпитание?+ 19  Покажете ми монетата, с която се плаща данъкът.“ Донесоха му един динарий*. 20  И той ги попита: „Чий образ и надпис е това?“+ 21  Те отговориха: „На императора.“ А той им каза: „Тогава плащайте на императора онова, което е на императора, а на Бога — онова, което е на Бога.“+ 22  Като чуха тези думи, те се удивиха, оставиха го и си тръгнаха.+ 23  Същия ден садукеите, които казват, че няма възкресение, дойдоха при него и го попитаха:+ 24  „Учителю, Моисей каза: ‘Ако някой мъж умре, без да има деца, брат му трябва да се ожени за жена му и да създаде потомство за своя брат.’+ 25  Имаше обаче седем братя, първият се ожени и умря, и понеже нямаше потомство, остави жена си на своя брат.+ 26  Така се случи и с втория, и с третия, и с всичките седем.+ 27  Накрая умря и жената. 28  Тогава при възкресението на кого от седмината ще бъде тя жена? Защото всички те я имаха за своя жена.“+ 29  В отговор Исус им каза: „Заблуждавате се, защото не познавате нито Писанието, нито силата на Бога,+ 30  понеже при възкресението нито мъжете ще се женят, нито жените ще се омъжват,+ а ще бъдат като небесните ангели. 31  А относно възкресението на мъртвите не сте ли чели онова, което Бог ви каза с думите+ 32  ‘Аз съм Богът на Авраам, Богът на Исаак и Богът на Яков’?+ Той не е Бог на мъртвите, а на живите.“+ 33  Като чуха това, множествата бяха смаяни от нещата, които той поучаваше.+ 34  И когато чуха, че накарал садукеите да замълчат, фарисеите се събраха заедно. 35  И един от тях, който познаваше Закона,+ му зададе въпрос, за да го изпита: 36  „Учителю, коя е най–важната заповед в Закона?“+ 37  Той му каза: „‘Обичай своя Бог, Йехова, с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си ум.’+ 38  Това е първата и най–важна заповед. 39  Втората като нея е: ‘Обичай ближния си както себе си.’+ 40  На тези две заповеди се крепят целият Закон и Пророците.“+ 41  И докато фарисеите бяха събрани заедно, Исус ги попита:+ 42  „Какво мислите за Христос? Чий син е той?“ Те му отговориха: „Давидов.“+ 43  Той им каза: „Тогава как под вдъхновение+ Давид го нарича Господар, казвайки 44  ‘Йехова каза на моя Господар „Седни от дясната ми страна, докато не положа твоите врагове под краката ти“’?+ 45  Но щом Давид го нарича Господар, как тогава той е негов син?“+ 46  И никой не можеше да му отговори нито дума и оттогава никой вече не се осмеляваше да го разпитва.+

Бележки под линия

Буквално: „с разположили се край трапезата хора“.
На гръцки: „кѐсар“.
Виж Мт 20:2, бел. под линия.