Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Свидетели на Йехова

Избери език български

Матей 13:1-58

13  В същия ден, като излезе от къщата, Исус седна край езерото  и около него се събра голямо множество. Затова той се качи и седна в една лодка,+ а хората стояха на брега.  Тогава им каза много неща, като използваше притчи: „Ето, един сеяч излезе на сеитба+  и като сееше, част от семената паднаха покрай пътя и птиците дойдоха и ги изкълваха.+  Други паднаха на каменисти места, където почвата беше плитка, и веднага поникнаха, защото им липсваше дълбока почва.+  Но когато слънцето се издигна, ги напече и понеже нямаха корен, изсъхнаха.+  А трети паднаха сред тръните и тръните избуяха и ги задушиха.+  Четвърти пък паднаха върху добра почва и започнаха да дават плод+ — едни сто пъти повече от посятото, други шейсет, трети трийсет.+  Който има уши, нека слуша.“+ 10  А учениците дойдоха при него и го попитаха: „Защо им говориш с притчи?“+ 11  Той им отговори: „На вас е дадено да разберете свещените тайни+ на небесното царство, но на тях не е дадено.+ 12  Защото на всекиго, който има, още ще се даде и той ще има в изобилие,+ а от онзи, който няма, ще се вземе дори и онова, което има.+ 13  Затова им говоря с притчи, защото гледат, но не виждат, и слушат, но не чуват, нито разбират какво означава казаното.+ 14  Спрямо тях се изпълнява пророчеството на Исаия, което гласи: ‘Като слушате, ще чувате, но няма да разбирате какво означава казаното, и като гледате, ще виждате, но няма да разбирате.+ 15  Защото сърцата на тези хора са станали невъзприемчиви и с ушите си те чуват, но не откликват, и затварят очите си, за да не виждат с очите си и да не чуват с ушите си, та да не би да разберат със сърцата си какво означава казаното и да се променят, и аз да ги излекувам.’+ 16  Но вашите очи са щастливи,+ защото виждат, а също и ушите ви, защото чуват. 17  Понеже, казвам ви истината, много пророци+ и праведни хора искаха да видят това, което вие виждате, но не го видяха,+ и да чуят това, което вие чувате, но не го чуха.+ 18  Чуйте тогава притчата за сеяча.+ 19  При онзи, който чуе словото за царството, но не разбира какво означава то, идва Злият+ и грабва от сърцето му посятото. Това е семето, посято край пътя. 20  Що се отнася до семето, посято на каменисти места, това е онзи, който чува словото и веднага го приема с радост,+ 21  но няма свой корен и макар че остава за известно време, щом възникнат трудности или преследване заради словото, веднага отпада от вярата.+ 22  А семето, посято сред тръните, е онзи, който чува словото, но грижите на тази система+ и измамливата сила на богатството задушават словото и той става безплоден.+ 23  Що се отнася до семето, посято в добра почва, това е онзи, който чува словото, разбира какво означава то и принася плод — един дава сто пъти повече от посятото, друг шейсет, трети трийсет.“+ 24  Той им разказа още една притча: „Небесното царство прилича на човек, който зася нивата си с добро семе.+ 25  И докато хората спяха, дойде врагът му, зася плевели сред житото и си тръгна. 26  Когато посевите поникнаха и дадоха плод, се видяха и плевелите. 27  И робите отидоха при стопанина и му казаха: ‘Господарю, ти не зася ли добро семе на нивата си?+ Тогава откъде дойдоха плевелите?’+ 28  А той им отговори: ‘Един враг направи това.’+ Те го попитаха: ‘Искаш ли тогава да отидем и да ги изскубем?’ 29  Той каза: ‘Недейте, да не би като скубете плевелите, да изкорените с тях и житото. 30  Нека двете растат заедно до жетвата и когато дойде времето на жетвата, ще кажа на жетварите първо да изскубят плевелите, да ги вържат на снопи и да ги изгорят,+ а след това да отидат и да съберат житото в житницата ми.’“+ 31  Разказа им и друга притча:+ „Небесното царство е като синапено зрънце,+ което един човек взе и зася в нивата си. 32  А то всъщност е най–малкото от всички семена, но когато порасне, е най–голямото от градинските растения и става като дърво, така че небесните птици+ идват и се заселват по клоните му.“+ 33  Разказа им и друга притча: „Небесното царство е като квас,+ който една жена взе и замеси* в три големи мери* брашно, докато цялото количество не се закваси.“ 34  Всичко това Исус каза на множествата, като използваше притчи. Винаги им говореше с притчи,+ 35  за да бъдат изпълнени казаните чрез пророка думи: „Ще отворя устата си с притчи, ще изявя неща, скрити от основаването на света*.“+ 36  И след като пусна хората да си отидат, той влезе в къщата. И учениците му дойдоха при него и казаха: „Обясни ни притчата за плевелите в нивата.“ 37  Той отговори с думите: „Сеячът на доброто семе е Човешкият син, 38  нивата е светът,+ доброто семе са синовете на царството, а плевелите са синовете на Злия,+ 39  врагът, който ги пося, е Дяволът.+ Жетвата+ е завършекът на системата,+ а жетварите са ангелите. 40  Затова както плевелите биват събирани и изгаряни с огън, така ще бъде и при завършека на тази система.+ 41  Човешкият син ще изпрати ангелите си и те ще съберат от царството му всички онези, които карат другите да съгрешат*,+ и онези, които вършат беззаконие, 42  и ще ги хвърлят в огнената пещ.+ Там ще плачат и ще скърцат със зъби.+ 43  По онова време праведните ще сияят+ като слънцето+ в царството на своя Баща. Който има уши, нека слуша.+ 44  Небесното царство е като скрито в нива съкровище, което един човек намира и скрива, и от радост той отива и продава+ всичко, каквото има, за да купи нивата.+ 45  Също така небесното царство е като пътуващ търговец, който търси хубави бисери. 46  И като намери бисер с голяма стойност,+ отива и веднага продава всичко, каквото има, и го купува.+ 47  Също така небесното царство е като мрежа, спусната в морето, за да събира всякакви риби.+ 48  Когато се напълни, рибарите я извличат на брега и като седнат, събират в съдове хубавите+ риби, а лошите+ изхвърлят. 49  Така ще бъде при завършека на системата: ангелите ще излязат, ще отделят злите+ от праведните+ 50  и ще ги хвърлят в огнената пещ. Там те ще плачат и ще скърцат със зъби.+ 51  Разбрахте ли какво означава всичко това?“ Те му отговориха: „Да.“ 52  А той им каза: „Така и всеки, който поучава хората, като получи познание за небесното царство,+ прилича на такъв човек, на такъв стопанин, който изважда от съкровищницата си нови и стари неща.“+ 53  Като завърши тези притчи, Исус си тръгна оттам. 54  И като пристигна в родния си край,+ започна да поучава в синагогата,+ така че хората бяха смаяни и се питаха: „Откъде този човек има мъдрост и способност да върши такива могъщи дела? 55  Нима това не е синът на дърводелеца?+ И майка му не се ли нарича Мария, а братята му — Яков, Йосиф, Симон и Юда? 56  И нима всичките му сестри не са с нас?+ Тогава откъде има той всичко това?“+ 57  И те отказаха да повярват в него.+ А Исус им каза: „Навсякъде пророкът намира почит, само не и в родния си край и в родния си дом.“+ 58  И не извърши много могъщи дела там, защото им липсваше вяра.+

Бележки под линия

Буквално: „скри“.
Буквално: „три сати“. Виж Приложение № 16.
Виж 1Пе 1:20, бел. под линия.
Буквално: „ да се препънат“.