Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Свидетели на Йехова

Избери език български

Лука 9:1-62

9  Тогава той извика дванайсетте и им даде сила и власт над всички демони, а също и да лекуват болести.+  И ги изпрати да проповядват за Божието царство и да лекуват,  като им каза: „Не вземайте нищо за из път, нито тояга, нито торба, нито хляб, нито пари, нито носете две ризи.+  Но когато влезете в някой дом, останете там, докато не продължите по–нататък.+  И ако някъде не ви приемат, като излезете от този град,+ изтърсете праха от краката си като свидетелство против тях.“+  И те тръгнаха и вървяха от село на село, като известяваха добрата новина и лекуваха хората навсякъде.+  А Ирод*, областният владетел*, чу за всичко, което ставаше, и беше много озадачен, защото някои казваха, че Йоан бил възкръснал от мъртвите,+  други казваха, че Илия се е появил, трети пък — че е възкръснал един от древните пророци.  Ирод каза: „Аз отсякох главата на Йоан.+ Тогава кой е този, за когото чувам такива неща?“ И той много искаше+ да го види. 10  И когато се върнаха, апостолите разказаха на Исус за нещата, които бяха извършили.+ Тогава той ги взе със себе си и за да бъдат насаме,+ ги отведе в един град, наречен Витсаида. 11  Но множествата разбраха за това и го последваха. И той ги прие сърдечно и им говореше за Божието царство,+ и излекува онези, които се нуждаеха от лечение.+ 12  И когато денят отиваше към края си, дванайсетте дойдоха и му казаха: „Пусни хората да си ходят, та да отидат в селата и в околността и да намерят къде да спят, както и нещо за ядене, защото тук сме на уединено място.“+ 13  Но той им отговори: „Вие им дайте нещо за ядене.“+ Те казаха: „Имаме само пет хляба и две риби,+ освен ако не отидем да купим храна за всички тези хора.“+ 14  А те бяха около пет хиляди мъже.+ Но той каза на учениците си: „Кажете им да се разположат като на трапеза, на групи по около петдесет човека.“+ 15  И те направиха така, и всички се разположиха на земята. 16  Тогава той взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благодари в молитва* и като ги разчупи, започна да ги подава на учениците, за да ги дадат на множествата.+ 17  И всички ядоха и се наситиха, и събраха каквото им беше останало в дванайсет кошници.+ 18  По–късно, докато се молеше сам, учениците дойдоха заедно при него и той ги попита: „Какво казват хората, кой съм аз?“+ 19  Те му отговориха: „Йоан Кръстител, а други — Илия, трети пък казват, че един от древните пророци е възкръснал.“+ 20  Тогава той ги попита: „А вие какво казвате, кой съм аз?“ Петър отговори с думите:+ „Божият помазаник*.“+ 21  Тогава той строго им нареди да не казват на никого за това+ 22  и добави: „Човешкият син трябва да понесе много страдания, да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и книжниците, да бъде убит+ и на третия ден да бъде възкресен.“+ 23  След това той каза на всички: „Ако някой иска да върви след мене, нека се отрече от себе си,+ нека вземе мъченическия си стълб* и го носи ден след ден, и нека ме следва непрекъснато.+ 24  Защото който иска да спаси живота* си, ще го изгуби, а който изгуби живота си заради мене, ще го спаси.+ 25  Наистина, от каква полза ще е за човека да придобие целия свят, но себе си да погуби или да си навреди?+ 26  Защото ако някой се срамува от мене и от моите думи, тогава и Човешкият син ще се срамува от него, когато дойде в славата си и в славата на своя Баща и на светите ангели.+ 27  Но ви казвам истината, че някои от тези, които стоят тук, изобщо няма да изпитат смърт, докато не видят Божието царство.“+ 28  Всъщност около осем дни след като изрече тези думи, той взе със себе си Петър, Йоан и Яков и се изкачи на планината, за да се моли.+ 29  И като се молеше, видът+ на лицето му се промени и дрехите му заблестяха от белота.+ 30  И ето, двама мъже разговаряха с Исус и това бяха Моисей и Илия.+ 31  Те се появиха в слава и започнаха да говорят за неговото заминаване, определено да стане в Йерусалим.+ 32  А Петър и другите с него ги беше налегнал сън, и когато се разбудиха, видяха славата+ му и двамата мъже, които стояха до него. 33  А когато мъжете си тръгваха, Петър каза на Исус: „Учителю, хубаво е, че сме тук, затова нека издигнем три шатъра — един за тебе, един за Моисей и един за Илия“, като не съзнаваше какво точно казва.+ 34  Но докато казваше това, се появи облак и ги покри. Като влязоха в облака, те се изплашиха много.+ 35  А от облака се чу глас,+ който каза: „Това е моят Син, когото избрах.+ Него слушайте.“+ 36  И когато се чу гласът, учениците видяха, че Исус вече беше сам.+ Но мълчаха и в онези дни не разказаха на никого какво са видели.+ 37  На следващия ден, когато слязоха от планината, го посрещна голямо множество.+ 38  И ето, от множеството се чу гласът на един мъж, който викаше: „Учителю, моля те да погледнеш сина ми, защото ми е единствен.+ 39  Един дух+ го обсебва и изведнъж той започва да вика, духът го превива в гърчове, така че на устата му излиза пяна, и едва след като го нарани, се оттегля от него. 40  И аз помолих учениците ти да го изгонят, но те не успяха.“+ 41  В отговор Исус каза: „О, невярващо и извратено поколение,+ докога ще трябва да съм с вас и да ви търпя? Доведи сина си тук!“+ 42  Но докато момчето се приближаваше, демонът го хвърли на земята и го преви в силен гърч. Исус обаче смъмри нечистия дух, излекува момчето и го предаде на баща му.+ 43  И всички бяха поразени от величествената Божия сила.+ И докато се чудеха на всичко, което вършеше, Исус каза на учениците си: 44  „Запомнете добре тези думи, защото Човешкият син ще бъде предаден в ръцете на хората.“+ 45  Но те все още не разбираха казаното. Всъщност то беше скрито от тях, за да не могат да го прозрат. И те се страхуваха да го попитат за тези думи.+ 46  После започнаха да обсъждат кой от тях ще бъде най–велик.+ 47  Като знаеше какви мисли има в сърцата им, Исус взе едно дете, сложи го до себе си+ 48  и им каза: „Който приеме това дете в мое име, приема и мене. А който приема мене, приема и онзи, който ме е изпратил.+ Защото който от вас се държи като по–маловажен,+ именно той е велик.“+ 49  Тогава Йоан каза: „Учителю, видяхме един човек да изгонва демони+ чрез твоето име и се опитахме да го спрем,+ защото той не те следва заедно с нас.“+ 50  А Исус му каза: „Не го спирайте, защото който не е против вас, е на ваша страна.“+ 51  И като наближи определеното време да бъде взет горе,+ той решително тръгна за Йерусалим. 52  Затова изпрати пратеници пред себе си. И те тръгнаха по пътя си и влязоха в едно самарянско+ село, за да приготвят всичко за него, 53  но там не го приеха, защото отиваше в Йерусалим.+ 54  Когато видяха това, учениците Яков и Йоан+ попитаха: „Господарю, искаш ли да кажем да падне огън+ от небето и да ги унищожи?“ 55  Но той се обърна и ги смъмри. 56  Тогава отидоха в друго село. 57  И докато вървяха по пътя, един мъж му каза: „Ще те следвам, където и да отидеш.“+ 58  А Исус му отговори: „Лисиците имат леговища и птиците имат гнезда, но Човешкият син няма къде да положи главата си.“+ 59  А на един друг каза: „Бъди мой последовател.“ Мъжът отвърна: „Позволи ми първо да отида и да погреба баща си.“+ 60  Той обаче му каза: „Остави мъртвите+ да погребат своите мъртви, но ти отиди и известявай навред за царството на Бога.“+ 61  А трети му каза: „Ще те следвам, Господарю, но първо ми позволи да се сбогувам+ с хората в дома си.“ 62  Исус му отговори: „Никой, който вече е сложил ръката си на ралото,+ но гледа към нещата зад себе си,+ не е подходящ за царството на Бога.“

Бележки под линия

Виж Лу 3:1, бел. под линия.
Буквално: „тетрарх“, управител на област, който бил представител на римския император.
Буквално: „благослови ги“.
Буквално: „Христос“.
Виж Приложение № 13.
Буквално: „душата“.