Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Свидетели на Йехова

Избери език български

Лука 23:1-56

23  Тогава всички те станаха и го заведоха при Пилат.+  И започнаха да го обвиняват,+ като казваха: „Установихме, че този човек покварява+ народа ни, забранява плащането на данъци+ на императора и казва за себе си, че е Христос, царят.“+  А Пилат го попита: „Ти ли си царят на юдеите?“ Той му отговори: „Ти сам казваш това.“+  Тогава Пилат се обърна към главните свещеници и множеството: „Не намирам никаква вина в този човек.“+  Но те настояваха: „Той подстрекава народа, като поучава из цяла Юдея, започвайки от Галилея чак дотук.“  Щом чу това, Пилат попита дали този човек не е галилеец  и като се увери, че е от областта под разпореждането на Ирод*,+ го изпрати при Ирод, който в тези дни също беше в Йерусалим.  Когато видя Исус, Ирод много се зарадва, защото от дълго време искаше да го види,+ тъй като беше чувал+ за него и се надяваше да види някакво чудо, извършено от него.  И го разпитваше надълго и нашироко, но той не му отговаряше.+ 10  А главните свещеници и книжниците постоянно ставаха и яростно го обвиняваха.+ 11  Тогава Ирод, заедно със своите войници, го унижи+ и му се подигра,+ като го облече с великолепна дреха, и го изпрати обратно при Пилат. 12  И в същия ден Ирод и Пилат+ се сприятелиха, понеже преди това между тях имаше продължителна вражда. 13  Тогава Пилат извика главните свещеници, водачите и народа 14  и им каза: „Доведохте този човек при мене, защото бил подстрекавал народа към бунт, и ето, аз го разпитах пред вас, но не намерих в него никакво основание+ за обвиненията, които повдигате срещу него. 15  Дори и Ирод не намери такова, защото го изпрати обратно при нас, и ето, той не е извършил нищо, заслужаващо смърт.+ 16  Затова ще го накажа+ и ще го пусна.“ 17  ——* 18  Но цялото множество завика: „Смърт за този!+ Пусни ни Варава!“+ 19  (А този човек беше хвърлен в затвора за някакви размирици, станали в града, и за убийство.) 20  Пилат се обърна към тях още веднъж, защото искаше да освободи Исус.+ 21  Те обаче викаха: „Прикови го на стълб! Прикови го на стълб!“+ 22  Той им каза за трети път: „Защо? Какво зло е извършил? Не намерих в него нищо, заслужаващо смърт. Затова ще го накажа и ще го пусна.“+ 23  Но те настояваха със силни викове, като искаха да бъде прикован на стълб, и техните гласове надделяха.+ 24  Така че Пилат издаде присъда, отговаряща на тяхното искане:+ 25  той освободи+ човека, който беше хвърлен в затвора заради размирици и убийство и когото те искаха, а Исус предаде на тяхната воля.+ 26  И когато го отвеждаха, хванаха Симон, родом от Киринея, който се връщаше от полето, и сложиха върху него мъченическия стълб*, за да го носи след Исус.+ 27  А след него вървяха множество хора, сред които имаше и жени, които се удряха в гърдите от мъка и го оплакваха. 28  Исус се обърна към жените и каза: „Йерусалимски дъщери, не плачете за мене. Плачете за себе си и за децата си,+ 29  защото ето, идват дни, когато хората ще казват: ‘Щастливи са безплодните жени и утробите, които не са раждали, и гърдите, които не са кърмили!’+ 30  Тогава ще започнат да казват на планините ‘Паднете върху нас!’ и на хълмовете ‘Покрийте ни!’.+ 31  Защото щом постъпват така, докато дървото е зелено, какво ще стане, когато то изсъхне?“+ 32  Заедно с него водеха и двама други мъже, престъпници, които щяха да бъдат убити с него.+ 33  И когато стигнаха до мястото, наречено Череп*,+ приковаха него и престъпниците — единият от дясната му страна, а другият от лявата.+ 34  [А Исус казваше: „Татко, прости+ им, защото не знаят какво правят.“]* И хвърлиха жребий, за да си поделят дрехата му.+ 35  Хората стояха и гледаха.+ А водачите му се подиграваха и казваха: „Другите спаси, нека спаси+ и себе си, ако е Божият помазаник*, избраникът!“+ 36  Дори и войниците му се подиграваха,+ като се приближиха и му дадоха кисело вино,+ 37  казвайки: „Ако си цар на юдеите, спаси сам себе си.“ 38  А над него имаше надпис: „Това е царят на юдеите.“+ 39  И един от провесените престъпници започна да го ругае+ с думите: „Щом си Христос, тогава защо не спасиш и себе си, и нас!“ 40  В отговор другият го смъмри: „Нима нямаш поне малко страх от Бога, щом и ти си осъден на същото наказание?+ 41  И за нас то е справедливо, защото получаваме в пълна степен онова, което сме заслужили с делата си, но този човек не е направил нищо нередно.“+ 42  И той каза още: „Исусе, спомни си за мене, когато станеш цар*.“+ 43  А той му отвърна: „Казвам ти истината днес,* ще бъдеш с мене+ в рая.“+ 44  Беше около шестият час* на деня, но тъмнина обхвана цялата тази земя и продължи до деветия час*,+ 45  защото нямаше слънчева светлина. Тогава завесата+ на светилището се раздра по средата.+ 46  И Исус извика със силен глас: „Татко, в твоите ръце предавам духа си*.“+ И като каза това, издъхна.+ 47  Но когато видя всичко, което се случи, стотникът започна да възхвалява Бога, като каза: „Наистина този човек беше праведен.“+ 48  И като видяха какво стана, всички хора, които се бяха насъбрали там заради това зрелище, тръгнаха обратно, като се удряха в гърдите от мъка. 49  А всички, които познаваха Исус, стояха по–надалече.+ И жените, които го бяха следвали от Галилея, стояха там и гледаха.+ 50  И ето, имаше един мъж на име Йосиф, член на Съвета*, добър и праведен човек,+ 51  който не беше показал съгласие с техните замисли и действия.+ Той беше от юдейския град Ариматея и очакваше царството на Бога.+ 52  Този човек отиде при Пилат и поиска тялото на Исус.+ 53  И го свали,+ уви го във фино ленено платно и го положи в гробница,+ която беше изсечена в скалата и в която още не бяха полагали никого.+ 54  Беше денят на приготовлението*+ и скоро щеше да настъпи вечерта, началото на съботата*.+ 55  И жените, които бяха дошли с него от Галилея, също отидоха там и видяха гробницата+ и как беше положено тялото му,+ 56  а после се върнаха, за да приготвят благоухания и ароматни масла.+ А в събота почиваха+ в съгласие със заповедта.

Бележки под линия

Виж Лу 3:1, бел. под линия.
Виж Мт 17:21, бел. под линия.
Виж Приложение № 13.
Или: „Лобно“.
Текстът в квадратните скоби не се намира във всички, а само в някои древни ръкописи.
Буквално: „Христос“.
Буквално: „когато дойдеш в царството си“.
В оригиналния гръцки текст не са използвани пунктуационни знаци. В този превод запетаята е поставена след думата „днес“, защото това разбиране е подкрепено от други библейски стихове, като например Йоа 20:17; Де 1:1–3, 9; 10:40; 1Ко 15:20; Кол 1:18.
Около 12 ч. на обяд според нашето измерване на времето. Юдеите започвали да броят часовете от изгрева на слънцето.
Около 15 ч.
Или: „жизнената си сила“.
Или: „Синедриона“.
Виж Мт 27:62, бел. под линия.
Виж Из 16:23, бел. под линия.