Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Свидетели на Йехова

Избери език български

Лука 18:1-43

18  Тогава той им разказа една притча, показваща, че е необходимо винаги да се молят и да не се отказват:+  „В един град имаше един съдия, който не се боеше от Бога и не зачиташе никого.  В този град имаше и една вдовица, която непрекъснато ходеше+ при него и му повтаряше: ‘Помогни ми да получа справедливост в спора с моя противник.’  Известно време той не искаше да направи това, но после си каза: ‘Макар че не се боя от Бога и не зачитам никого,  ще помогна на тази вдовица, която все не ме оставя на мира,+ да получи справедливост, та вече да не идва и да ме притеснява+ до безкрайност.’“  И Господарят каза още: „Чухте ли какво каза този съдия, макар че беше неправеден?  Нима тогава Бог няма да се погрижи онези, които е избрал и които викат към него за помощ ден и нощ, да получат справедливост,+ макар и да изглежда, че чака дълго,+ за да им помогне*?  Казвам ви, Бог ще се погрижи те без забавяне+ да получат справедливост. Но дали когато Човешкият син дойде, ще намери такава вяра на земята?“  А на онези, които бяха убедени в своята праведност+ и които смятаха другите за нищо,+ той разказа следната притча: 10  „Двама души отидоха в храма да се молят. Единият беше фарисей, а другият — данъчен служител. 11  Застанал изправен,+ фарисеят се молеше+ безмълвно: ‘О, Боже, благодаря ти, че не съм като останалите хора, като изнудвачите, неправедните, прелюбодейците, и дори като този данъчен служител.+ 12  Постя два пъти в седмицата, давам десятък от всичко, каквото придобивам.’+ 13  А данъчният служител, който стоеше по–надалече, дори не искаше да вдигне очи към небето, а се удряше в гърдите,+ като казваше: ‘О, Боже, бъди милостив към мене, грешният!’+ 14  Казвам ви, този човек си отиде вкъщи по–праведен+ от другия, защото всеки, който възвеличава себе си, ще бъде смирен, а който смирява себе си, ще бъде възвеличен.“+ 15  Тогава хората започнаха да водят при него своите малки деца, за да ги докосне, но като видяха това, учениците им се скараха.+ 16  Исус обаче извика децата при себе си, като каза: „Оставете децата да дойдат при мене и не ги спирайте, защото Божието царство принадлежи на такива като тях.+ 17  Казвам ви истината, който не приеме Божието царство като дете, няма да влезе в него.“+ 18  И един властник го попита: „Добри учителю, какво да правя, за да наследя вечен живот?“+ 19  Исус му отговори: „Защо ме наричаш добър? Никой не е добър, освен един, Бог.+ 20  Ти знаеш заповедите:+ ‘Не прелюбодействай,+ не убивай,+ не кради,+ не лъжесвидетелствай,+ почитай баща си и майка си.’“+ 21  А той каза: „Спазвам всичко това още от младостта си.“+ 22  Като чу това, Исус му каза: „Едно нещо обаче не ти достига — продай всичко, каквото имаш, раздай парите на бедните и ще имаш съкровище на небесата. Тогава ела и ме следвай!“+ 23  Като чу това, той се натъжи много, защото беше твърде богат.+ 24  Исус го погледна и каза: „Колко трудно ще бъде за богатите да влязат в Божието царство!+ 25  Всъщност ще е по–лесно камила да мине през иглено ухо, отколкото богат човек да влезе в Божието царство.“+ 26  Тези, които чуха това, попитаха: „Кой тогава може да се спаси?“ 27  Той отговори: „Каквото е невъзможно за хората, е възможно за Бога.“+ 28  А Петър каза: „Ето, ние оставихме всичко свое и те последвахме.“+ 29  Той им каза: „Казвам ви истината, няма човек, който да е оставил къща или жена, или братя, или родители, или деца заради Божието царство,+ 30  и да не получи много повече в днешно време, а в бъдещата система — вечен живот.“+ 31  После той отведе настрани дванайсетте и им каза: „Ето, отиваме към Йерусалим. И ще се изпълни всичко, което пророците са написали+ за Човешкия син.+ 32  Той ще бъде предаден на хората от народите и те ще му се подиграват,+ ще се държат грубо с него,+ ще го заплюват+ 33  и след като го бичуват,+ ще го убият,+ но на третия ден той ще възкръсне.“+ 34  Те обаче не разбраха нито едно от тези неща, значението на казаното беше скрито от тях и те не знаеха за какво става дума.+ 35  И когато Исус се приближаваше към Йерихон, край пътя седеше един сляп мъж, който просеше.+ 36  Понеже чу, че минават много хора, той започна да пита какво става. 37  Казаха му: „Минава Исус Назарянина!“+ 38  Тогава той извика: „Исусе, Сине Давидов, имай милост към мене!“+ 39  А тези, които вървяха напред, строго му наредиха да мълчи. Той обаче завика още по–силно: „Сине Давидов, имай милост към мене!“+ 40  Тогава Исус спря и нареди да доведат човека.+ Когато той се приближи, Исус го попита: 41  „Какво искаш да направя за тебе?“+ Той отговори: „Господарю, нека прогледна!“+ 42  И Исус му каза: „Прогледни! Твоята вяра те излекува.“+ 43  И той веднага прогледна+ и тръгна след него, като прославяше Бога.+ И като видяха това, всички хора започнаха да възхваляват Бога.

Бележки под линия

Или: „макар и да е дълготърпелив към тях“.