Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Свидетели на Йехова

Избери език български

Лука 10:1-42

10  След това Господарят определи седемдесет+ други ученици и ги изпрати двама по двама+ пред себе си във всеки град и място, където той самият щеше да отиде,  като им каза: „Наистина жетвата+ е голяма, но работниците+ са малко. Затова молете+ Господаря на жетвата да изпрати работници+ за жетвата си.  Вървете! Ето, аз ви изпращам като агнета+ сред вълци.  Не носете кесия с пари, торба с храна+ или сандали, и по пътя не поздравявайте+ никого дълго, какъвто е обичаят.  Когато влезете в някоя къща, първо кажете: ‘Нека мирът бъде с този дом!’+  И ако там има приятел на мира, вашият мир ще остане върху него.+ Но ако няма, тогава ще се върне обратно върху вас.+  И останете в този дом,+ яжте и пийте каквото ви дадат,+ защото работникът заслужава заплатата си.+ Не се местете от къща на къща.+  И когато влезете в някой град и ви приемат там, яжте каквото ви сложат,  лекувайте+ болните в този град и им казвайте: ‘Божието царство+ наближи до вас.’ 10  Но когато влезете в някой град и не ви приемат+ там, излезте на главните му улици и кажете: 11  ‘Ще изтърсим от краката си праха от вашия град като свидетелство против вас.+ Но помнете, че Божието царство наближи.’ 12  Казвам ви, че в онзи ден ще е по–лесно за Содом,+ отколкото за този град. 13  Горко ти, Хоразине!+ Горко ти, Витсаида!+ Защото ако могъщите дела, които бяха извършени във вас, бяха извършени в Тир и Сидон, те отдавна вече щяха да са се разкаяли и да седят във вретище и в пепел.+ 14  Така че в Съдния ден ще бъде по–лесно за Тир и Сидон, отколкото за вас.+ 15  А ти, Капернауме, да не би да се издигнеш до небето?+ В гроба*+ ще бъдеш свален! 16  Който слуша+ вас, слуша и мене. А който отхвърля вас, отхвърля и мене. Нещо повече, който отхвърля мене, отхвърля+ и онзи, който ме е изпратил.“ 17  После седемдесетте ученици се върнаха радостни и казаха: „Господарю, дори и демоните ни се подчиняват,+ като използваме твоето име.“ 18  А той им отговори: „Видях Сатана да пада+ като светкавица от небето. 19  Ето, давам ви власт да тъпчете с краката си змии+ и скорпиони,+ а също и да надмогнете цялата сила на враговете си,+ и нищо няма да ви причини вреда. 20  Но не се радвайте на това, че духовете ви се подчиняват, а се радвайте, защото имената+ ви са записани на небесата.“ 21  В същия миг той се изпълни с радост+ от светия дух и каза: „Възхвалявам те пред всички, Татко, Господарю на небето и земята, защото ти грижливо скри тези неща от мъдрите+ и умните, а ги разкри на малките деца. Да, Татко, защото ти беше угодно да стане така. 22  Всичко ми беше предадено+ от Баща ми и никой освен Бащата не знае кой е Синът,+ и никой не знае кой е Бащата, освен Сина+ и онзи, на когото Синът иска да го разкрие.“ 23  Тогава той се обърна към учениците си и им каза: „Щастливи са очите, които виждат онова, което вие виждате.+ 24  Защото ви казвам, много пророци и царе желаеха да видят+ това, което вие виждате, но не го видяха, и да чуят това, което вие чувате, но не го чуха.“ 25  И ето, един човек, който познаваше Закона,+ стана, за да го изпита, и каза: „Учителю, какво трябва да правя, за да наследя вечен живот?“+ 26  Той го попита: „Какво пише в Закона?+ Какво четеш там?“ 27  А мъжът отговори с думите: „‘Обичай своя Бог, Йехова, с цялото си сърце, с цялата си душа, с цялата си сила и с целия си ум’+ и ‘ближния си както себе си’.“+ 28  Той му каза: „Правилно отговори, ‘изпълнявай това и ще получиш живот’.“+ 29  Но като искаше да покаже, че е праведен, мъжът попита Исус: „Кой всъщност е моят ближен?“+ 30  В отговор Исус каза: „Като слизаше от Йерусалим към Йерихон, един мъж попадна в ръцете на разбойници, които го ограбиха, пребиха го и си отидоха, като го оставиха да лежи полумъртъв. 31  Случайно по същия път слизаше един свещеник, но когато го видя, премина на отсрещната страна.+ 32  Също и един левит стигна до това място и като го видя, премина на отсрещната страна.+ 33  Но един самарянин,+ който пътуваше по този път, стигна до него и като го видя, го съжали. 34  И се приближи до него, превърза раните му, като изля върху тях масло и вино.+ После го качи на собственото си добиче и го заведе в една странноприемница, където се погрижи за него. 35  На следващия ден извади два динария*, даде ги на собственика на странноприемницата и каза: ‘Погрижи се за него и каквото похарчиш в повече, ще ти го платя, като се върна.’ 36  Според тебе кой от тези тримата показа, че е ближен+ на човека, който беше попаднал на разбойниците?“ 37  Той отговори: „Онзи, който постъпи милостиво+ към него.“ Тогава Исус му каза: „Върви си и постъпвай+ по същия начин.“ 38  А като вървяха по пътя си, той влезе в едно село. И там имаше една жена на име Марта,+ която го прие като гост в дома си. 39  Тази жена имаше и сестра на име Мария, която седна в краката+ на Господаря и слушаше думите му. 40  Марта обаче беше заета с много домакински задължения, които отвличаха вниманието ѝ.+ Затова тя се приближи и каза: „Господарю, нима за тебе е без значение, че сестра ми ме остави сама да домакинствам?+ Кажи ѝ да дойде и да ми помогне.“ 41  Господарят ѝ отговори с думите: „Марта, Марта, ти се тревожиш и безпокоиш+ за много неща,+ 42  но малко+ са необходими, или дори само едно. Мария обаче избра по–доброто+ и то няма да ѝ бъде отнето.“

Бележки под линия

На гръцки: „ха̀дес“, общият гроб на човешкия род. Виж Приложение № 8.
Виж Мт 20:2, бел. под линия.