Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Свидетели на Йехова

Избери език български

Лука 1:1-80

1  Тъй като мнозина се захванаха да съставят описание на събитията,+ които ние приемаме с пълно доверие —  точно както ни ги предадоха онези, които от началото+ бяха очевидци+ на тези неща и служители, известяващи посланието,+ —  и аз реших, понеже най–старателно проследих всичко от самото начало, да го запиша подред*+ за тебе, уважаеми+ Теофиле,+  за да узнаеш напълно достоверността на нещата, на които вече беше поучаван*.+  В дните на Ирод*,+ царят на Юдея, имаше един свещеник на име Захария, който беше от отряда на Авия+ и беше женен за една от Аароновите дъщери+ на име Елисавета.  И двамата бяха праведни+ пред Бога, защото живееха* безукорно+ в съгласие с всичките заповеди+ и закони+ на Йехова.+  Но нямаха деца, защото Елисавета беше безплодна,+ а и двамата бяха в напреднала възраст.  И докато заедно със своя отряд Захария служеше като свещеник+ пред Бога,  според установения за свещениците обичай дойде редът му да влезе в светилището на Йехова+ и да принесе тамян.+ 10  А във времето за принасяне на тамяна цялото множество отвън се молеше.+ 11  И пред него се появи ангел на Йехова и застана отдясно на олтара за изгаряне на тамян.+ 12  Като го видя, Захария се притесни и го обзе страх.+ 13  Но ангелът му каза: „Не бой се, Захария, защото усърдните ти молитви бяха чути+ и твоята жена Елисавета ще ти роди син, когото ще наречеш Йоан.+ 14  И ще се радваш и ще ликуваш, и неговото раждане ще донесе радост на мнозина,+ 15  защото той ще бъде велик в очите на Йехова.+ Но не бива изобщо да пие вино и силни питиета,+ и ще бъде изпълнен със свети дух още от утробата на майка си,+ 16  и ще върне много от синовете на Израил обратно към Йехова,+ техният Бог. 17  И той ще ходи пред Бога с духа и силата на Илия,+ за да обърне сърцата+ на бащите към децата и непослушните — към мъдростта на праведните, за да приготви народа за Йехова.“+ 18  И Захария каза на ангела: „Как мога да бъда сигурен в това? Защото аз съм вече стар,+ а и жена ми е в напреднала възраст.“ 19  А ангелът му отговори: „Аз съм Гавриил,+ който стои пред Бога. Бях изпратен да говоря+ с тебе и да ти известя добрата новина за тези неща. 20  Но ето, ще замълчиш+ и няма да можеш да говориш до деня, в който ще станат тези неща, понеже не повярва на думите ми, които ще се изпълнят в определеното за тях време.“ 21  Междувременно хората чакаха Захария+ и се чудеха защо се бави в светилището. 22  А когато излезе, той не можеше да говори с тях и те разбраха, че е видял нещо свръхестествено+ в светилището. И той се опитваше да им обяснява със знаци, като остана ням. 23  И когато свършиха дните на неговата служба,+ той се прибра в дома си. 24  След тези дни жена му Елисавета забременя+ и не излизаше от дома си пет месеца, като казваше: 25  „Така постъпи с мене Йехова в тези дни, като насочи вниманието си към мене, за да отнеме срама ми пред хората.“+ 26  А когато тя беше в шестия месец, Бог изпрати ангел Гавриил+ в един град в Галилея, наречен Назарет, 27  при една девица, сгодена за един мъж на име Йосиф, от Давидовия дом, и името на тази девица+ беше Мария.+ 28  И когато се появи пред нея, той каза: „Здравей,+ благословена жено! Йехова+ е с тебе!“+ 29  Но тя много се обезпокои от думите му и започна да мисли какво може да означава този поздрав. 30  А ангелът ѝ каза: „Не се страхувай, Мария, защото си придобила благоволението+ на Бога. 31  И ще заченеш, ще родиш син+ и ще го наречеш Исус.+ 32  Той ще бъде велик+ и ще се нарича Син на Всевишния.+ Йехова Бог ще му даде престола+ на баща му Давид+ 33  и той завинаги ще царува над дома на Яков, и царството му няма да има край.“+ 34  Но Мария каза на ангела: „Как ще стане това, след като не съм лягала с мъж?“+ 35  В отговор ангелът ѝ каза: „Светият дух+ ще дойде върху тебе и силата на Всевишния ще те покрие. Поради тази причина и детето, което ще се роди, ще бъде наречено свято,+ Божи син.+ 36  Ето, твоята роднина Елисавета също зачена син в напредналата си възраст и сега тази, която наричаха безплодна,+ вече е в шестия месец, 37  защото нищо, казано от Бога, не е невъзможно.“+ 38  Тогава Мария каза: „Ето, аз съм робиня на Йехова!+ Нека стане с мене така, както ти каза.“ Тогава ангелът се оттегли от нея. 39  И в онези дни Мария се приготви и бързо отиде в планинската област, в един юдейски град, 40  и влезе в дома на Захария и поздрави Елисавета. 41  А когато Елисавета чу поздрава на Мария, бебето в утробата ѝ подскочи и Елисавета се изпълни със свети дух, 42  и възкликна със силен глас: „Благословена си ти измежду жените и благословен+ е плодът на утробата ти! 43  Защо ми се оказва такава голяма чест — майката на моя Господар+ да дойде при мене? 44  Още щом чух твоя поздрав, бебето в утробата ми подскочи от голяма радост.+ 45  Щастлива е онази, която повярва, защото всичко, което ѝ е казано от Йехова,+ ще се изпълни докрай.“+ 46  А Мария каза: „Душата ми възвеличава Йехова+ 47  и духът ми ликува с голяма радост+ благодарение на Бога, моят Спасител,+ 48  понеже той обърна внимание на скромното положение на своята робиня.+ Ето, отсега нататък всички поколения ще ме наричат щастлива,+ 49  понеже Силният извърши велики дела за мене, неговото име е свято+ 50  и неговата милост вечно ще е върху онези, които се боят от него.+ 51  Той извърши велики дела с могъщата си ръка,+ разпръсна онези, чиито сърца замислят горделиви неща.+ 52  Свали владетели+ от престолите им и възвиси заемащите скромно положение,+ 53  насити гладните с блага,+ а богатите отпрати с празни ръце.+ 54  Притече се на помощ на своя служител Израил,+ за да покаже, че помни обещанието си вечно да проявява милост+ 55  спрямо Авраам и неговото потомство, както беше казал на прадедите ни.“+ 56  Тогава Мария остана при нея около три месеца и после се върна в дома си. 57  А когато дойде времето да роди, Елисавета роди син. 58  И съседите и близките ѝ чуха, че Йехова е проявил голяма милост+ към нея, и се радваха+ заедно с нея. 59  И на осмия ден дойдоха да обрежат детенцето+ и искаха да го нарекат с името на баща му Захария. 60  Но в отговор майка му каза: „Не, ще се нарича Йоан.“ 61  Тогава те ѝ казаха: „Никой от роднините ти не носи това име.“ 62  И отидоха и попитаха баща му със знаци как иска да бъде наречено детето. 63  А той поиска табличка за писане и написа: „Йоан+ е неговото име.“ Тогава всички се удивиха. 64  И в този миг устата му се отвори,+ езикът му се развърза и той започна да говори, като благославяше Бога. 65  И всички, които живееха наоколо, бяха обзети от страх и из цялата планинска област на Юдея се говореше за всичко това, 66  и всички, които чуха тези неща, ги запомниха в сърцата си,+ като казваха: „Какво ли ще бъде това детенце?“ Защото ръката+ на Йехова наистина беше с него. 67  И баща му Захария се изпълни със свети дух+ и пророкува+ с думите: 68  „Благословен да бъде Йехова, Богът на Израил,+ защото насочи вниманието си към своя народ,+ за да го избави.+ 69  И издигна могъщ спасител*+ за нас в дома на служителя си Давид, 70  както беше говорил чрез устата на своите свети пророци от древността+ 71  за спасение от враговете ни и от ръката на всички онези, които ни мразят,+ 72  за да прояви спрямо нас милостта, обещана на прадедите ни, и да си припомни своя свят договор,+ 73  обетът, с който се е заклел пред нашия прародител Авраам,+ 74  да ни даде, след като бъдем спасени от ръката на враговете си,+ честта безстрашно да му принасяме свята служба+ 75  с лоялност и праведност пред него през всичките си дни.+ 76  А ти, детенце, ще бъдеш наречено пророк на Всевишния, защото ще вървиш пред Йехова, за да приготвиш пътищата за него,+ 77  за да дадеш на неговия народ познание за спасението чрез прошка на греховете,+ 78  благодарение на нежното състрадание на нашия Бог. Поради това състрадание ще ни посети зора+ от висините,+ 79  за да даде светлина на онези, които живеят в тъмнина и в смъртоносна сянка,+ за да насочи краката ни по пътя на мира.“ 80  А детенцето растеше+ и укрепваше духом. И Йоан беше в пустинята до деня, в който се показа открито пред Израил.

Бележки под линия

Или: „в логическа последователност“.
Буквално: „поучаван устно“.
Виж Мт 2:1, бел. под линия.
Буквално: „ходеха“.
Буквално: „рог на спасението“.