Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Свидетели на Йехова

Избери език български

Йов 29:1-25

29  И Йов продължи да говори образно*, като каза:   „О, да бях такъв, какъвто бях през отдавна миналите месеци,+ в дните, когато Бог ме пазеше,+   когато светилникът му осияваше главата ми, когато светлината му ме водеше в мрака,+   такъв, какъвто бях в най–добрите си дни,+ когато близкото приятелство с Бога беше в шатъра ми,+   когато Всемогъщият още беше с мене и служителите ми бяха навсякъде около мене!   Тогава стъпките ми се къпеха в масло и скалата изливаше потоци маслиново масло за мене,+   тогава излизах при портата на града+ и заемах мястото си на градския площад.+   Когато ме видеха, младежите се оттегляха, а възрастните ставаха и стояха на крака.+   Князете сдържаха думите си, закриваха устата си с ръка.+ 10  Гласът на водачите замлъкваше, езикът им залепваше за небцето.+ 11  Ухото, което ме слушаше, ме наричаше щастлив, и окото, което ме виждаше, свидетелстваше благоприятно за мене. 12  Защото избавях угнетения, когато викаше за помощ,+ сирачето* и всекиго, който нямаше помощник.+ 13  Благословията+ на изпадналия в беда идваше върху мене, аз радвах сърцето на вдовицата.+ 14  Бях облечен с праведност, тя беше моето облекло,+ справедливостта ми беше като горна дреха и като тюрбан. 15  Бях очи за слепия+ и крака за куция. 16  Бях баща за бедните,+ изследвах съдебното дело на непознатия.+ 17  Чупех челюстите на злосторника+ и изтръгвах от зъбите му неговата жертва. 18  Казвах: ‘В своето гнездо ще издъхна,+ дните ми ще се умножат като песъчинките на пясъка.+ 19  Корените ми се разпростират до вода+ и росата остава по клоните ми през нощта. 20  Славата ми не увяхва и лъкът в ръката ми ще продължава да стреля.’ 21  Хората ме слушаха и чакаха, мълчаха, за да чуят съвета ми,+ 22  след думите ми вече не говореха и словата ми ръмяха нежно върху тях.+ 23  Те ме чакаха, както чакат да завали,+ отваряха широко устата си като за пролетен дъжд.+ 24  Усмихвах им се — те не вярваха, — не можеха да помрачат сиянието на лицето ми.+ 25  Аз им казвах кой път да следват и седях като предводител, живеех като цар сред отрядите си,+ като утешител за скърбящите.+

Бележки под линия

Или: „продължи да говори с пословици“.
Буквално: „момчето без баща“.