Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Свидетели на Йехова

Избери език български

Йов 14:1-22

14  Човекът, роден от жена,+ живее малко+ и е изпълнен с безпокойство.+   Той разцъфтява като цвят и бива откъснат,+ преминава като сянка+ и изчезва без следа.   Към такъв човек насочваш погледа си, изправяш ме на съд+ срещу самия себе си.   Кой може да направи така, че чист да се роди от нечист?+ Никой!   Дните на човека са ограничени,+ броят на месеците му е в твоята власт. Ти издаде за него наредба, която той не може да престъпи.   Отвърни погледа си от него, за да си отдъхне малко,+ докато не намери радост като наемен работник в края на деня!   Защото дори и за дървото има надежда, че ако бъде отсечено, пак ще покара+ и няма да остане без издънка.   Ако коренът му остарее в земята и пънът му умре в пръстта,   то ще покара, когато усети вода,+ и ще пусне клонки като млада фиданка.+ 10  Но човекът умира и лежи повален. Човекът от пръст издъхва, и къде е?+ 11  Водите на морето изчезват, реката се оттича и пресъхва.+ 12  Подобно на това и човекът ще легне и няма да стане.+ Докато не изчезне небето, няма да се събуди,+ няма да бъде вдигнат от съня си.+ 13  Защо не ме скриеш в гроба*!+ Защо не ме държиш скрит там, докато гневът ти не премине, защо не ми определиш срок+ и после да си спомниш за мене!+ 14  Ако човек умре, ще живее ли отново?+ Ще чакам през всичките дни на робството си*,+ докато не дойде освобождението ми.+ 15  Ще ме повикаш и аз ще ти отговоря,+ ще копнееш за делото на ръцете си. 16  Сега обаче броиш всяка моя крачка,+ не търсиш нищо друго освен греховете ми.+ 17  Престъпленията ми са затворени здраво в торба+ и ти запечатваш с лепило прегрешението ми. 18  Но дори и планината рухва и изчезва, дори и скалата е преместена от мястото си. 19  Водата стопява дори и камъните, пороите отмиват земната пръст. Така ти лишаваш от надежда смъртния човек. 20  Надвиваш го веднъж завинаги и той изчезва,+ променяш лицето му и го отпращаш. 21  Когато синовете му получават почит, той не знае за това,+ когато биват презирани, той не ги вижда. 22  Докато е жив, плътта му е пронизвана от болка и душата му е изпълнена с печал, докато е в него.“

Бележки под линия

На еврейски: „шео̀л“, общият гроб на човешкия род. Виж Приложение № 8.
Буквално: „принудителния си труд“. Тук този израз е символ на робството, в което смъртта държи хората.