Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Свидетели на Йехова

Избери език български

Йоан 6:1-71

6  След това Исус отиде на другия бряг на Галилейското, или Тивериадското, езеро*.+  Но едно голямо множество го следваше, защото хората видяха знаменията, които той извърши, като излекува болните.+  Така че Исус се изкачи на един планински склон+ и седна там с учениците си.  А наближаваше Пасхата,+ юдейският празник.  И като вдигна очи, Исус видя, че към него идва голямо множество, и попита Филип: „Откъде да купим хляб, за да ядат тези хора?“+  Но каза това, за да го изпита, защото знаеше какво ще направи.  Филип му отговори: „И за двеста динария* хляб няма да стигне, та всеки от тях да получи по малко.“+  Един от учениците му, Андрей, братът на Симон Петър, му каза:  „Ето, едно момче има пет ечемичени хляба+ и две малки риби. Но какво са те за толкова много хора?“+ 10  Исус каза: „Нека хората се разположат като на трапеза*.“+ На това място растеше много трева, така че те се разположиха върху нея. А в множеството имаше около пет хиляди мъже.+ 11  Тогава Исус взе хлябовете и след като благодари в молитва, ги раздаде на разположилите се хора. Така раздаде и рибите — на всекиго колкото искаше.+ 12  И когато се наситиха,+ той каза на учениците си: „Съберете каквото остана, за да не се хвърли нищо.“ 13  И те събраха всичко и напълниха дванайсет кошници с каквото беше останало от петте ечемичени хляба, след като хората ядоха.+ 14  Когато видяха знаменията, които той извърши, хората казаха: „Няма съмнение, че това е пророкът,+ който трябваше да дойде в света.“ 15  Така че Исус, като знаеше, че се канят да дойдат и да го хванат, за да го направят цар, пак отиде+ в планината съвсем сам. 16  С настъпването на вечерта учениците му слязоха при езерото+ 17  и като се качиха на една лодка, поеха към Капернаум, който беше на отсрещния бряг. Вече се беше стъмнило съвсем и Исус още не беше дошъл при тях. 18  И езерото се развълнува, защото духаше силен вятър.+ 19  Но след като бяха гребали около двайсет и пет или трийсет стадии*, те видяха как Исус ходи по езерото и се приближава до лодката, и се изплашиха.+ 20  Той обаче им каза: „Аз съм, не се плашете!“+ 21  Тогава те с радост го взеха в лодката и лодката веднага стигна до брега, до който искаха да отидат.+ 22  На следващия ден множеството хора, които стояха на отсрещния бряг на езерото, видяха, че там, освен една малка лодка, нямаше никакви други, и че Исус не се беше качил в лодката заедно със своите ученици, но учениците му бяха отплавали сами. 23  А от Тивериада пристигнаха малки лодки близо до мястото, където хората бяха яли хляб, след като Господарят беше благодарил в молитва. 24  И когато видяха, че нито Исус, нито учениците му бяха там, хората се качиха в лодките и отидоха в Капернаум, за да търсят+ Исус. 25  И като го намериха на другия бряг на езерото, го попитаха: „Учителю*,+ кога дойде тук?“ 26  Исус им отговори: „Казвам ви самата истина, вие не ме търсите, защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте.+ 27  Работете не за храната, която се разваля,+ а за храната, която е трайна и носи вечен живот+ и която ще ви даде Човешкият син, защото върху него Бащата, самият Бог, е поставил своя печат на одобрение.“+ 28  Тогава те го попитаха: „Какво да правим, за да вършим работата, която Бог одобрява?“ 29  Исус им отговори с думите: „Работата, която Бог одобрява, се състои в това да вярвате+ в онзи, когото той е изпратил.“+ 30  А те му казаха: „Тогава какво знамение ще извършиш,+ за да го видим и да ти повярваме? Какво ще направиш? 31  Прадедите ни ядоха манна+ в пустинята, както е записано: ‘Той им даде да ядат хляб от небето.’“+ 32  На това Исус отговори: „Казвам ви самата истина, не Моисей ви даде хляба от небето, а Баща ми ви дава истинския хляб от небето.+ 33  Защото Божият хляб е онзи, който слиза от небето и дава живот на света.“ 34  Тогава те възкликнаха: „Господарю, давай ни винаги този хляб!“+ 35  Исус им каза: „Аз съм хлябът на живота. Който дойде при мене, няма да огладнее, и който вярва в мене, никога няма да ожаднее.+ 36  Но аз ви казах — макар че ме видяхте, пак не вярвате.+ 37  Всичко, което Бащата ми дава, ще дойде при мене и аз в никакъв случай няма да отпратя онзи, който дойде при мене,+ 38  защото слязох от небето,+ за да върша не своята воля, а волята на онзи, който ме изпрати.+ 39  А волята на онзи, който ме изпрати, е да не изгубя нито едно нещо от всичко, което той ми е дал, но да го възкреся+ в последния ден. 40  Защото волята на моя Баща е всеки, който види Сина и повярва в него, да има вечен живот,+ и аз ще го възкреся в последния ден.“+ 41  Тогава юдеите започнаха да недоволстват срещу него заради думите му „Аз съм хлябът, който слезе от небето“,+ 42  като казваха:+ „Това не е ли Исус, Йосифовият син,+ чиито баща и майка познаваме? Как така той казва ‘Слязох от небето’?“ 43  Исус им отговори: „Престанете да недоволствате помежду си. 44  Никой не може да дойде при мене, ако Бащата, който ме изпрати, не го привлече,+ и аз ще го възкреся в последния ден.+ 45  В Пророците е записано: ‘И всички ще бъдат учени от Йехова.’+ Всеки, който слуша Бащата и се учи от него, идва при мене.+ 46  Не че някой човек е видял Бащата,+ освен онзи, който е от Бога. Той е видял Бащата.+ 47  Казвам ви самата истина, който вярва, има вечен живот.+ 48  Аз съм хлябът+ на живота. 49  Прадедите ви ядоха манна+ в пустинята и все пак умряха. 50  А това е хлябът, който слиза от небето, така че всеки да яде от него и да не умре. 51  Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Който яде от този хляб, ще живее вечно. Всъщност хлябът, който ще дам за живота на този свят, е моята плът.“+ 52  Тогава юдеите започнаха да спорят помежду си, като казваха: „Как може този човек да ни даде да ядем плътта му?“ 53  А Исус им каза: „Казвам ви самата истина, ако не ядете плътта+ на Човешкия син и не пиете кръвта му,+ няма да имате живот+ в себе си. 54  Който се храни с моята плът и пие кръвта ми, има вечен живот, и ще го възкреся+ в последния ден, 55  защото моята плът е истинска храна и моята кръв е истинско питие. 56  Който се храни от плътта ми и пие кръвта ми, остава в единство с мене и аз в единство с него.+ 57  И както живият+ Баща ме изпрати и аз живея благодарение на Бащата, така и онзи, който се храни от мене, ще живее благодарение на мене.+ 58  Това е хлябът, който слезе от небето. Той не е като онзи, който прадедите ви ядоха и все пак умряха. Който се храни с този хляб, ще живее вечно.“+ 59  Той каза тези неща, когато поучаваше пред общото събрание в Капернаум. 60  Като чуха това, много от учениците му казаха: „Какви възмутителни думи! Кой може да ги слуша?“+ 61  Но като беше наясно, че учениците му недоволстват заради това, Исус им каза: „Нима това ви възмущава*?+ 62  Ами ако видите как Човешкият син се възнася там, където беше преди?+ 63  Духът е това, което дава живот,+ плътта не носи полза. Думите, които ви казах, са дух+ и живот.+ 64  Но сред вас има и такива, които не вярват.“ Защото още от началото Исус знаеше кои са онези, които не вярват, и кой щеше да го предаде.+ 65  И той продължи: „Затова ви казах, че никой не може да дойде при мене, ако не му е дадено от Бащата.“+ 66  Заради това много от неговите ученици се върнаха към нещата, които бяха оставили,+ и вече не ходеха с него.+ 67  Тогава Исус каза на дванайсетте: „Да не би и вие да искате да си тръгнете?“ 68  Симон Петър+ му отговори: „Господарю, при кого да отидем?+ Ти имаш думи на вечен живот,+ 69  и ние повярвахме и вече знаем, че ти си онзи, който е свят и изпратен от Бога.“+ 70  Исус им отговори: „Аз избрах вас дванайсетте,+ нали? И все пак един от вас е клеветник*.“+ 71  Всъщност той говореше за Юда, синът на Симон Искариот, защото макар че беше един от дванайсетте, той щеше да го предаде.+

Бележки под линия

Виж Чи 34:11, бел. под линия.
Виж Мт 20:2, бел. под линия.
Буквално: „полегнат“. Виж Мт 9:10, бел. под линия.
Около 5–6 км. Виж Приложение № 16.
Виж Мт 23:7, бел. под линия.
Буквално: „препъва“.
Или: „дявол“.