Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Свидетели на Йехова

Избери език български

Йоан 11:1-57

11  А Лазар, един човек от Витания, от селото на Мария и на сестра ѝ Марта,+ беше болен.  Това беше онази Мария, която намаза Господаря с благоуханно масло+ и изтри краката му с косите си.+ Именно нейният брат Лазар беше болен.  Затова сестрите му изпратиха някой да съобщи на Исус: „Ето, Господарю, твоят скъп приятел+ е болен.“  Но когато чу това, Исус каза: „Тази болест не е смъртоносна, но е за слава на Бога,+ за да бъде прославен чрез нея Божият син.“  А Исус обичаше Марта, сестра ѝ и Лазар.  Но, като чу, че Лазар бил болен, остана два дни на мястото, където беше.  И след това каза на учениците: „Нека да отидем пак в Юдея.“  Учениците му казаха: „Учителю*,+ неотдавна в Юдея искаха да те убият с камъни,+ пак ли искаш да ходиш там?“  Исус отговори: „Нима дневната светлина не продължава дванайсет часа? Който ходи, когато е светло,+ няма да се блъсне в нищо, защото вижда светлината на този свят. 10  Но ако някой ходи през нощта,+ ще се блъсне в нещо, защото светлината не е в него.“ 11  Той каза това и добави: „Нашият приятел Лазар заспа, но аз отивам да го събудя от съня му.“+ 12  Тогава учениците му казаха: „Господарю, ако е заспал, значи ще се оправи.“ 13  Но Исус говореше за неговата смърт. Те обаче си мислеха, че говори за сън и почивка. 14  Затова Исус им каза направо: „Лазар умря+ 15  и аз се радвам заради вас, че не бях там — за да повярвате. Но нека да отидем при него.“ 16  Тогава Тома, наречен още Близнак, каза на другите ученици: „Нека и ние да отидем, за да умрем с него.“+ 17  И когато стигна там, Исус разбра, че Лазар вече четири дни е в гробницата.+ 18  А Витания беше близо до Йерусалим, на около петнайсет стадии*. 19  Така че много от юдеите бяха дошли при Марта и Мария, за да ги утешат+ за брат им. 20  И като чу, че Исус идва, Марта отиде да го посрещне, а Мария+ си остана вкъщи. 21  Тогава Марта каза на Исус: „Господарю, ако ти беше тук, брат ми нямаше да умре.+ 22  И все пак дори и сега знам, че каквото и да поискаш от Бога,+ Бог ще ти го даде.“ 23  Исус ѝ каза: „Брат ти ще възкръсне.“+ 24  Марта му отговори: „Знам, че ще възкръсне във възкресението+ на последния ден.“ 25  Исус ѝ каза: „Аз съм възкресението и животът.+ Който вярва в мене, дори и да умре, ще живее отново,+ 26  а който е жив и вярва в мене, никога няма да умре.+ Вярваш ли в това?“ 27  Тя му отговори: „Да, Господарю, вярвам, че ти си Христос, Божият син, онзи, който трябваше да дойде в света.“+ 28  И като каза това, тя отиде да повика сестра си Мария, като ѝ каза тайно: „Учителят+ е тук и те вика.“ 29  Като чу това, тя бързо стана и тръгна към него. 30  Всъщност Исус още не беше стигнал до селото, но стоеше на мястото, където го беше посрещнала Марта. 31  А като видяха, че Мария става бързо и излиза, юдеите, които бяха с нея в къщата+ и я утешаваха, тръгнаха след нея, като предполагаха, че отива при гробницата,+ за да плаче. 32  И като стигна там, където беше Исус, и го видя, Мария падна в краката му и му каза: „Господарю, ако ти беше тук, брат ми нямаше да умре.“+ 33  Затова като видя, че тя плаче и че юдеите, които дойдоха с нея, плачеха, Исус простена* и се натъжи,+ 34  после каза: „Къде го положихте?“ Те му отговориха: „Господарю, ела и виж.“ 35  Сълзи потекоха от очите на Исус.+ 36  Затова юдеите казаха: „Виж колко много го обичаше!“+ 37  Но някои от тях казаха: „Нима човекът, който отвори очите на слепия,+ не можеше да направи така, че този мъж да не умре?“ 38  И като простена отново, Исус стигна до гробницата.+ Всъщност това беше една пещера и на входа ѝ имаше камък.+ 39  Исус каза: „Махнете камъка.“+ Марта, сестрата на починалия, му каза: „Господарю, сигурно вече мирише, защото са минали четири дни.“ 40  Исус ѝ каза: „Не ти ли казах, че ако вярваш, ще видиш Божията слава?“+ 41  Тогава те махнаха камъка. И Исус вдигна очи към небето+ и каза: „Татко*, благодаря ти, че ме чу.+ 42  Знам, че винаги ме чуваш, но говоря заради хората,+ които са тук, за да повярват, че ти си ме изпратил.“+ 43  И като каза тези думи, той извика със силен глас: „Лазаре, излез!“+ 44  И човекът, който беше мъртъв, излезе, като ръцете и краката му бяха увити с погребални превръзки,+ а лицето му — с парче платно. Исус им каза: „Разповийте го и го оставете да си върви.“ 45  Тогава много от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха какво направи Исус, повярваха в него.+ 46  Но някои от тях отидоха при фарисеите и им разказаха какво направи той.+ 47  Затова главните свещеници и фарисеите свикаха Синедриона*+ и казаха: „Какво да правим, понеже този човек върши много знамения?+ 48  Ако го оставим така, всички ще повярват в него+ и римляните+ ще дойдат и ще завладеят и мястото ни*,+ и народа ни.“ 49  А един от тях, Каиафа, който беше първосвещеник през тази година,+ им каза: „Нищо не знаете 50  и не разбирате, че за вас е по–добре един човек да умре+ за народа, а не да бъде унищожен целият народ.“+ 51  Той обаче не каза това от себе си, но понеже беше първосвещеник през тази година, пророкува, че Исус трябва да умре за народа, 52  и не само за народа, но и за да събере в едно+ разпръснатите+ Божии деца. 53  Затова от този ден нататък те замисляха как да го убият.+ 54  Така че Исус вече не ходеше открито+ сред юдеите,+ но оттам отиде в областта, която беше близо до пустинята, в един град, наречен Ефрем,+ и остана там с учениците. 55  А Пасхата+ на юдеите наближаваше и много хора от цялата страна дойдоха в Йерусалим преди Пасхата, за да се очистят според Закона.+ 56  И те търсеха Исус и като стояха в храма, си казваха един на друг: „Какво мислите? Че той изобщо няма да дойде на празника ли?“ 57  Понеже главните свещеници и фарисеите бяха заповядали който узнае къде е той, да съобщи, за да го хванат.

Бележки под линия

Виж Мт 23:7, бел. под линия.
Около 3 км. Виж Приложение № 16.
Буквално: „простена в духа си“.
Традиционно: „Отче“.
Юдейският върховен съд.
Тоест „мястото ни за поклонение“, или „храма“.