Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Свидетели на Йехова

Избери език български

Изход 16:1-36

16  После те тръгнаха от Елим.+ И на петнайсетия ден от втория месец след като излезе от Египет, цялото множество на синовете на Израил стигна до пустинята Син,+ която се намира между Елим и Синай.  И цялото множество на синовете на Израил недоволстваше срещу Моисей и Аарон в пустинята,+  като синовете на Израил им казваха: „Да бяхме умрели+ от ръката на Йехова в Египет, където седяхме край котлите с месо+ и ядяхме хляб до насита, но вие ни доведохте в тази пустиня, за да умре от глад целият този сбор.“+  Тогава Йехова каза на Моисей: „Ето, ще ви изпратя от небесата дъжд от хляб.+ И нека всеки ден хората да излизат и да събират колкото им е необходимо,+ за да ги подложа на изпитание и да видя дали ще живеят* според моя закон, или не.+  И на шестия ден+ нека приготвят онова, което ще донесат, и донесеното нека бъде двойно повече от онова, което събират всеки ден.“+  След това Моисей и Аарон казаха на всички синове на Израил: „Тази вечер ще разберете, че Йехова е онзи, който ви изведе от Египет.+  А на сутринта ще видите славата на Йехова,+ защото Йехова чу как недоволствате срещу него. Та кои сме ние, че да недоволствате срещу нас?“  И Моисей продължи: „Тази вечер Йехова ще ви даде да ядете месо, а на сутринта ще ви даде хляб до насита. Защото Йехова чу вашето недоволство, чу как недоволствате срещу него. И кои сме ние? Вие недоволствате не срещу нас, а срещу Йехова.“+  И Моисей каза на Аарон: „Кажи на цялото множество на синовете на Израил: ‘Елате пред Йехова, защото той чу как недоволствате.’“+ 10  И когато Аарон каза това на цялото множество на синовете на Израил, те се обърнаха с лице към пустинята, и ето, славата на Йехова се появи в облака.+ 11  И Йехова каза още на Моисей: 12  „Чух как синовете на Израил недоволстват.+ Затова им кажи следното: ‘Във времето на вечерния здрач* ще ядете месо и на сутринта ще бъдете наситени с хляб.+ И ще знаете, че аз съм Йехова, вашият Бог.’“+ 13  И ето, вечерта долетяха пъдпъдъци+ и покриха стана, а на сутринта около стана беше паднала роса.+ 14  Когато росата се изпари, по повърхността на пустинята имаше нещо като ситни зрънца,+ ситни като скреж+ по земята. 15  Когато го видяха, синовете на Израил започнаха да се питат един другиго „Какво е това?“, понеже не знаеха какво е то. И Моисей им каза: „Това е хлябът, който Йехова ви дава за храна.+ 16  Ето какво заповядва Йехова: ‘Събирайте от него толкова, колкото можете да изядете. Събирайте по един омер*+ на човек, според броя на душите, които са в шатъра на всеки един от вас.’“ 17  И синовете на Израил направиха така. Те отидоха да събират и някои събраха много, а други малко. 18  Когато го измериха с омер, онзи, който беше събрал много, нямаше излишък, и онзи, който беше събрал малко, нямаше недостиг.+ Всеки събра толкова, колкото можеше да изяде. 19  Тогава Моисей им каза: „Никой да не оставя нищо от събраното до сутринта!“+ 20  Но те не послушаха Моисей. Когато някои хора оставиха част от събраното до сутринта, в него се завъдиха червеи и то се вмириса.+ Затова Моисей се възмути от тях.+ 21  И всяка сутрин+ израилтяните събираха толкова, колкото всеки можеше да изяде. И когато слънцето напичаше, останалото се разтопяваше. 22  А на шестия ден израилтяните събраха двойно повече хляб,+ по два омера на човек. И всичките предводители на израилтяните дойдоха и съобщиха това на Моисей. 23  Тогава той им каза: „Ето какво казва Йехова: ‘Утре ще бъде съботен празник, свята събота*, посветена на Йехова!+ Каквото искате да изпечете, изпечете, и каквото искате да сготвите, сгответе,+ а каквото остане, отделете за себе си и го пазете до следващата сутрин.’“ 24  И те запазиха останалото до сутринта, точно както беше заповядал Моисей. И то не се беше вмирисало и в него нямаше червеи.+ 25  Тогава Моисей каза: „Яжте това днес, защото днес е събота,+ посветена на Йехова. Днес няма да го намерите по полето. 26  Шест дни ще събираш хляб, но седмият ден ще бъде събота.+ Тогава няма да го има.“ 27  На седмия ден обаче някои хора излязоха да събират хляб, но не намериха нищо. 28  Затова Йехова каза на Моисей: „Докога ще отказвате да спазвате моите заповеди и закони?+ 29  Не забравяйте, че Йехова ви даде съботата.+ Затова на шестия ден ви дава хляб за два дни. Всеки нека остане там, където е.+ Нека на седмия ден никой не напуска мястото си!“ 30  И на седмия ден народът спазваше събота.+ 31  И израилтяните нарекоха тази храна „манна“*. Тя беше бяла като кориандрово семе, а на вкус беше като питка с мед.+ 32  Тогава Моисей каза: „Ето какво заповядва Йехова: ‘Вземете един омер манна и я пазете през всички свои бъдещи поколения,+ за да видят потомците ви хляба, който ви дадох да ядете в пустинята, когато ви изведох от Египет.’“+ 33  И Моисей каза на Аарон: „Вземи един съд, напълни го с един омер манна и го сложи пред Йехова, за да бъде пазен през всички бъдещи поколения.“+ 34  И Аарон сложи съда с манната пред свидетелството*,+ за да бъде пазен, точно както Йехова беше заповядал на Моисей. 35  И синовете на Израил ядоха манна четирийсет години,+ докато не дойдоха в земята, която беше населена.+ Те ядоха манна, докато не дойдоха до границата на ханаанската земя.+ 36  А един омер е една десета част от една ефа*.

Бележки под линия

Буквално: „ще ходят“.
Буквално: „Между двете вечери“. Виж Из 12:6, бел. под линия.
Един омер е равен на около 2,2 л.
На еврейски: „шаба̀т“. Еврейският глагол, от който произлиза думата „шабат (сабат)“, означава „почивам, прекратявам дейност, преставам да върша нещо“. Съботата при юдеите е седмият ден от седмицата и започва от петък вечерта, от залеза на слънцето, и продължава до събота вечерта, до залеза на слънцето. От еврейската дума „шабат“ през гръцки език идва българската дума „събота“.
Думата „манна“ вероятно произлиза от еврейския израз „ман ху“, който означава „Какво е това?“. Виж Из 16:15.
Явно тук „свидетелството“ се отнася за сандък, в който били пазени важни документи.
Една ефа е равна на 22 л.